Топъл пролетен ден на егейския остров Кастелоризо. Небето сияе, морето е идеално за плуване. Ако трябва да назовем ден, в който се роди кризата в еврозоната, то този ден ще е 23 април 2010 г. На този ден на гръцкия ваканционен остров Георгиос Папандреу държа своята откровена реч. Гърция е изправена пред фалит, обяви тогавашният министър-председател. „Нашите партньори ще ни помогнат да се върнем в сигурно убежище“, заяви той.
Няколко часа по-късно, в два часа през нощта западноамериканско време, един самолет се приземява на военно летище на няколко километра извън столицата на САЩ Вашингтон. В него седи бившият финансов министър на Гърция Георгиос Папаконстантину. Той трябва да се срещне на работна закуска с топ служителите на трите институции, които по-късно влизат в историята с названието „Тройка“ – директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише и Оли Рен, европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси.
Четиримата мъже обсъждат възможностите за бърза финансова помощ за Гърция – колко пари ще са нужни на страната, как може да изглежда сделката. Всичко това Папаконстантину признава в ретроспекция в едно интервю за Пол Блустейн. Американският разследващ журналист и автор пише книга за МВФ и спасяването на Гърция. Две глави са публикувани вече от американския мозъчен тръст CIGI. Там Папаконстантину също е цитиран с думите, че на тази закуска ясно му е било заявено, че „Гърция трябва напълно да изплати дълговете си“. Отказ на кредиторите от парите бил изключен. „Беше ми казано много ясно – Гиоргос, забрави за това!“.
Онова, което гръцкият финансов министър не е знаел: в онези дни на пролетта на 2010 г. е било работено и над план за намаляване на дълга на Гърция. Поне така твърди Блустейн. В работата са участвали представители на МВФ и – това е забележително – представители на германското и френското финансови министерства. „От тези разговори в хотел във Вашингтон не съществуват дори и протоколи, защото те са били строго поверителни", казва пред ZEIT Блустейн. Източник, който е бил потърсен от него по темата, е заявил, че няма да говори по този въпрос, „докато не умра“.
Федералното министерство на финансите нито отрича, нито потвърждава за такава среща във Вашингтон. „Политическата цел на федералното правителство в началото на гръцката криза бе насочена най-вече към успешно противодействане на риска от зараза за другите европейски държави членки“, казва говорителят на министерството. Фокусът не е била темата за преструктуриране на дълга на Гърция.
Каква тогава е била темата на срещата във Вашингтон? Според Блустейн експертите на МВФ са призовали за подстригване на дълга. „Предполагаме, че дългът на Гърция вече не може да бъде понесен и платен“, за заявили те по време на срещата. „Ние трябва сега да помислим за преструктуриране“, Представителите на германското и френското финансови министерства първоначално са били възприемчиви към тази теза.
И Ангела Меркел първоначално дава впечатление, че не иска да споделя отговорността на банките, които в крайна сметка са поели голям риск, когато са продължили да дават кредити на силно задлъжнялата Гърция. В своята политическа декларация по повод на първия спасителен пакет на 5 май 2010 г. Меркел изрече известното вече изречение: „Решението за помощния пакет за Гърция няма алтернатива“, като по този начин всъщност изключи възможността за „подстригване“. Все пак тя намекна в същата реч, че банките и частните кредитори може би ще трябва "да участват в помощта“. В края на краищата обаче до това участие се стигна след цели две години.
„Тя имаше правилния инстинкт“, казва икономистът Ашока Моди. Той оглавява до 2009 г. Европейския департамент на МВФ и в момента е професор в Принстънския университет в САЩ. „Г-жа Меркел бе убедена обаче, че тогава не бе правилното време за намаляване на дълга“, казва Моди. „Само че за такава стъпка никога не идва правилното време“.
Дори покойният вече бивш президент на Бундесбанк Карл Ото Пьол пледира през май 2010 г. за подстригване на дълга. „Без подстрижка“, т.е. частичен отказ от дълга, „няма да се мине“, казва той в интервю за Der Spiegel. Той предполага на гърците да се опрости една трета от дълга. Но в такъв случай германските и френските банки биха претърпели огромни загуби. Тогава пък правителствата в Берлин и Париж ще трябва да помогнат на финансовите институции – вероятно с около 20 млрд. евро, прогнозира икономистът Моди. Не става дума за прекомерна сума, ако се сравни с помощите за банковата криза.
Фактът, че това не се случи, бе определен от МВФ в доклад от 2013 г. официално като грешка. Според Моди сега във вътрешни указания в институцията се коментира, че в бъдеще в подобни ситуации е по-добре да се търси „колективно глобално решение“, а не „да се стоварва цялата тежест на една страдаща икономика“.
Въпреки тези констатации МВФ засега се придържа към доктрината за строги икономии, отчасти защото и европейските партньори не могат да бъдат убедени в противното. „Основният проблем е, че европейските правителства не смеят да кажат на своите избиратели, че парите трябва да бъдат отписани“, казва Блустейн. „МВФ е в подобна ситуация, той не иска да си признае провала“.
Защо през 2010 г. привържениците на подстригването на дълга не успяват да се наложат? Блустейн твърди, че знае отговора: „Съпротивата идва от Европейската комисия, от Франция, и по-специално от страна на ЕЦБ". Бившият президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише бе на мнение, че ако пострада кредитоспособността на една страна, други страни ще я последват. „Той се страхуваше от плъзване на зараза“, казва Блустейн.
При това ЕЦБ е разполагала с всички средства, за да обуздае такъв риск. Тя би могла да обяви програма за изкупуване на държавни облигации на изпадналите в затруднение страни. Точно както по-късно президентът на ЕЦБ Марио Драги направи през 2012 г. и по този начин сложи край на спекулациите срещу еврото. Дори и Трише бе намекнал многократно, че е готов да отиде по-далеч, отколкото би му позволил стриктният мандат на ЕЦБ. Но той е бил подложен на значителен натиск: „Представителите на Бундесбанк наблюдават с ястребов поглед дали мандатът на ЕЦБ ще бъде спазен“.
Последиците от тази погрешна стратегия са катастрофални за Гърция. Пет години след избухването на кризата тежестта на дълга – въпреки преструктурирането му през 2012 г., е толкова сериозна, колкото в началото на кризата. Икономическото производство се е свило с 25%, увеличението на безработицата е драстично. Спасяването се провали. „Аз съм финансов министър на една банкрутирала държава“, призна гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис малко след встъпването си в длъжност в интервю за ZEIT . В останалата част на Европа засега обаче той не намира подкрепа.
Само Вашингтон отново е изключение. МВФ призова за подстригване на дълга на Гърция. Целта трябва да бъде „да се направи жизнеспособен“ дългът на страната, казват специалистите на фонда. Гръцката криза е стигнала до момента, в който е била в началото си – преди пет години.
преди 9 години Изглежда, че по същата случайност и всички авторитарни държави рано или късно също затъват в дългове, че и революции се случват. Поне историята така казва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ...според уикипедия пра-пра-пра-пра-правнук на Уилям пети. Не знам...според теб това какъв го прави? Или викаш не е аристокарт? Кралицата е една от най-големите собственички на недвижими имоти в света(за това и е толкова малко държавната издръжка-тя просто няма нужда). Изпреварва Римо-католическата цървка(която, ако не знаеш, държи голяма част от земята в Ню Йорк). Ако искаш мога да задълбая и да коментирам и директните права на кралицата, защото тя е шефка на съда, има представителство в двете камари, има права да свиква комисии(които пък вече имат реална власт) отделно пряко ръководи(не лично тя, разбира се, но Двореца, като институция) един куп институции. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години по някаква случайност всички демокрации са затънали в дългове и имат нисък растеж. ако нещата продължат по тоя начин това на което му викаш демокрация ще фалира най-демократично и ще бъде изкупено от азиатците /виж по-горната статия/, които хич не си падат по демокрацията, обаче пък имат сериозен ръст. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра.It has been said that democracy is the worst form of government except all the others that have been tried.ЧърчилНикой разумен човек не твърди че демокрацията е най-добрата форма на управление. Тя е най-малко лошата :)МизантропПрав си-не си го цитирал, перифразирал си го. Това му е сигурно най-известната фраза. Интересен факт-отделих часове(да не кажа един цял ден) да търся къде и кога е казал за картофите и София(не, че някой щеше да реве, ако така беше станало) и за честитата баня-е...не ги е казал. Но да не се отклонявам от темата.Камарата на лордовете...абе...можеш да ме поправиш, щото не съм сигурен за точната година, но 21ви век става напълно избираема. Даже май и не стана. Не ми се рови, но до скоро(разбирай-до преди 10на години) вътре имаше и наследствени позиции. Камарата на лордовете има btw освен законодателни и частични правораздавателни функции. Сегашният им премиер (Камерън) е...с отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Първо, не съм цитирал Чърчил, въпреки че той има подобно изказване, но далеч не същото. Второ, в родината на Чърчил, тази прослойка МНОООГО отдавна не управлява. А това с нашето НС няма да го коментирам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не мога да разбера какво и е толкова специалното на Гърция, та цял свят се занимава с нея. Ткаво са тия тайни срещи и специални събирания на най-висшите люде от финасовите институции, какви са тия занимания на всички големи от Еврозоната вече повече от 4 години с една толкова малка и незначителна държава. Няма друга толкова малка страна с някакви финансови трудности, с която да са се занимавали толкова много и да продължават да се занимават. с нея.Е писна ми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В същност, цитата ти на Чърчил не е верен. В смисъл самият Чърчил е в голяма грешка. Пък за фашизма си го объркал тотално. Щото ако беше вярно, то самата Великобритания значи е с форма на фашизъм, а както знаем, Чърчил е управлявал именно там. Освен това, демокрацията също води до това, някаква прослойка, подбрана по някакъв признак да и се даде да управлява по право. Давам пример-за да си избран ти трябва висше образование(не съм сигурен, дали го махнаха, но на практика няма незавършили в НС)-ето ти прослойка, подбрана на някакъв принцип. Алтернатива на това, което ти наричаш някаква форма на фашизъм е анархизъм(което на практика е либерализмът), а това не виждам до какво добро ще доведе. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Фирмата" или както е по-правилно предприятието е съвкупност от частни капитали, дори и когато е държавно - то е със собственик - държавата, като субект.От друга страна държавата е олицетворение на общностно обединение и бюджетът й представлява съвкупност от публични капитали.На въпроса ти "защо, след като демокрацията е толкова добра форма на управление, нито една частна фирма в света не се управлява демократично.".Фирмите се управляват демократично от съсобствениците - техните права са равни, но те определят дневния ред и стратегиите на компаниите.Държавата собственик няма. Там по право всички граждани са равни, така че също се цели спазването на демократични ценности. Ролята на "коректори" играят законите, а стратегиите на развитие се мислят и одобряват от мандатоносителите на нашия демократичен избор.Така че, към всички, гласувайте и добре премисляйте кой ви представлява и дали отстоява интересите ви :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Никой разумен човек не твърди че демокрацията е най-добрата форма на управление. Тя е най-малко лошата :)Алтернативата е, някаква прослойка, по наследствен или расов или друг признак да бъде обявена за аристокрация и да и се даде да управлява по право, което си е форма на фашизъм отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това е един от големите недостатъци на съвременния тип демокрация. В желанието си да се харесат на избирателите настоящите и бъдещи политици правят понякога големи глупости и обещават неизпълними неща. Все повече се замислям над въпроса защо, след като демокрацията е толкова добра форма на управление, нито една частна фирма в света не се управлява демократично. отговор Сигнализирай за неуместен коментар