МВФ попари надеждите на Гърция за разсрочване на задълженията

Официални представители на Гърция са отправили неофициално запитване към Международния валутен фонд (МВФ) за разсрочване на плащанията по заемите към международния кредитор, акцентирайки върху нестабилното състояние на гръцките финанси, но организацията е заявила, че това е невъзможно, съобщава Financial Times.

Според участници в разговорите между двете страни Атина е била убеждавана да не отправя официална молба за разсрочване на плащането. Гърция дължи почти 1 млрд. долара, разпределени в две транша, които трябва да се изплатят през май.

Въпреки че запитването на Атина е отхвърлено, разговорите са знак, че за гръцкото правителство е изключително трудно да събере достатъчно средства, за да изплати както заплатите в държавната администрация и пенсиите, така и задълженията си към кредиторите.

В четвъртък доходността по гръцките облигации скочи след новината, като 3-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) увеличиха доходността си със 134 базисни пункта до 25,10%. Доходността по 10-годишните ДЦК се покачи с 45 базисни пункта до 12,18%.

Представители на кредиторите на Гърция не са убедени, че Атина ще може да извърши плащанията си през май. Дори да успее, те са на мнение, че проблемът ще се появи отново през юни, когато държавата трябва да издължи много по-големи плащания по облигации, притежавани от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Представители на МВФ многократно са заявявали, че разсрочване на плащанията може да се случи само като част от напълно предоговорена нова спасителна програма. Ако изпусне плащане, Гърция ще стане първата развита икономика с просрочено задължение към фонда. Подобни случаи в миналото са били само страни като Заир и Зимбабве.

Според източници предложението на Гърция е имало за цел да „разсрочи плащанията на заема към МВФ през следващите месеци“. Това би позволило на правителството на Алексис Ципрас да събере парите, нужни да изплати пенсиите и заплатите на държавните служители, докато в същото време преговаря с европейските кредитори за изплащанията на следващите траншове от спасителните заеми.

Правителството, което през тази година трябва да плати повече от 9 млрд. евро на МВФ по заема от 2010 г., е в двумесечно очакване кредиторите му да отпуснат част от оставащите 7,2 млрд. евро от сегашния спасителен пакет на стойност 172 млрд. евро, за да успеят да осъществят плащанията си.

Кредиторите от еврозоната отказват да освободят средствата, докато Атина не предложи по-пълен списък с икономически реформи и надежден план за осъществяването им. Разговорите по съдържанието на реформите обаче са в застой и представители на Европейския съюз (ЕС) публично заявяват, че е малко вероятно да се стигне до сделка на следващата среща на финансовите министри на еврозоната, която е планирана за следващата седмица.

Дори разговорите да вървят добре, от ЕС са скептични дали техническата работа, която е нужда, за да се освободят парите, ще може да се осъществи преди срещата на еврогрупата на 11 май, ден преди крайния срок за изплащането на вноската към МВФ. Финансовите министри на ЕС открито говорят за възможността до подобна сделка да не се стигне, което може да доведе до фалит на Гърция и потенциалното й излизане от еврозоната.

Главният икономист на МВФ Оливие Бланшар също подчерта нарастващата възможност Гърция да излезе от еврозоната, заявявайки през тази седмица, че за останалата част от еврозоната напускането на Гърция „няма да премине гладко, но вероятно може да бъде направено“.

Все по-рискованото поведение е обезпокоително за САЩ. В сряда финансовият министър на САЩ Джак Лю заяви, че никой не може да знае какви ще са последствията, ако Гърция излезе от еврозоната. „Няма да бъде добре за световната икономика, която все още се възстановява от дълбока рецесия, да срещне такава несигурност“, добави той.

След като по-рано тази седмица рейтинговата агенция Standard & Poor's понижи още кредитния рейтинг на Гърция до клас „ССС“, Атина най-вероятно няма да успее да обслужи заемите си, ако не бъде постигнато споразумение до средата на май.

Представители на еврозоната продължават да изразяват загрижеността си, че Атина търси политическо споразумение на министерско ниво, без да се ангажира по-сериозно със заключенията на кредитните наблюдатели от МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия. Споразумение между гръцките власти и международните кредитори първо трябва да се постигне на ниво служители, преди финансовите министри да одобрят договора.

Повече по темата четете тук

Още видеа гледайте на сайта на ТВ Bulgaria On Air