Какво се обърка в Гърция

В четвъртък Европа успя да си поеме дух. Поне засега. Според официални данни гръцкото правителство е превело навреме 450 милиона евро към Международния валутен фонд (МВФ). По този начин поне засега  страховитият фалит на този член на еврозоната засега изглежда избегнат. Всички засегнати обаче знаят, че най-трудната задача тепърва предстои. Членовете на еврогрупата и правителството на Алексис Ципрас трябва да се споразумеят за програма за помощ при спазването на строги условия. В противен случай най-късно през лятото Атина може да изпадне в несъстоятелност и да бъде принудена да се оттегли от еврозоната.

И все по-наложително се повдига въпросът защо възстановяването на Гърция е толкова сгрешено? Другите изпаднали в криза през 2010 г. страни - Испания, Португалия и Ирландия – вече постигнаха обрат. Икономиките им отново растат, данните от бюджетите се подобряват. Само в Гърция ситуацията е по-различна. Въпреки че доскоро прогнозите на МВФ бяха за икономически ръст за Гърция от 2,9 на сто, експерти смятат, че това очакване вече е твърде оптимистично. В действителност и през 2015 г. Гърция ще е в рецесия, при това пет години след избухването на дълговата криза в ЕС, пише в свой анализ Die Welt.

В останалата част на Европа, особено в Германия, цари впечатлението, че гръцкото правителство обещава реформи – намаляване на бюрокрацията, по-ефективна данъчна система, борба с корупцията, но не постига почти нищо. Все пак това впечатление не е съвсем правилно. Всъщност Атина вече е извършила невероятни неща, особено в областта на спестяването на разходи.

До 2009 г. благодарение на евтините кредити в евро страната живя отвъд възможностите си, пише още Die Welt. Когато кризата избухна обаче, в гръцкия държавен бюджет изведнъж се показа дефицит от не по-малко от 15,9 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Под натиск от страна на институциите на МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия правителството стартира курс на сериозни спестявания на разходите. Наистина, не всички изисквания на т.нар. доскоро Тройка бяха осъществени, но правителството сви разходите толкова силно, които нито една друга индустриализирана нация не го е правила в мирно време.

Решаващият фактор за това е първичното салдо на държавния бюджет. Той представлява съотношението между текущите приходи и разходи от една държава, но без лихвените разходи по обслужването на вътрешния и външния дълг (например разходи за рекапитализация на банките). При балансирано или положително първично салдо правителството не трябва да приема никакви нови кредити, за да изпълнява своите  основни задачи. Ето защо този показател е толкова важен.

През 2009 г. този баланс е дълбоко в зоната на загубата - 9,6% от икономическото производство. До 2013 г. дефицитът се превърна в излишък, като обаче експертите не са единни на колко точно възлиза той.

Това е впечатляващо постижение, което обаче има своята цена. Икономиката се свива, доходите намаляват, държавата получава по-малко данъци. БВП отчита спад в продължение на  не по-малко от 18 тримесечия. И накрая, през миналата година, изглежда се задава положителната промяна. Икономиката отново се разраства малко, според оценка на МВФ с 0,6%. В края на годината леко се увеличава и индустриалната продукция. Броят на заетите е нараснал през третото тримесечие на 2014 г. и дори заплатите се увеличават леко. През есента Атина успя да пласира и нови облигации.

„Преди да се появи рискът СИРИЗА, т.е. до ноември 2014 г., Гърция бе на прав път", казва Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank. „Но сега страната се управлява от популисти от левия и десния сектор. „С една подобна коалиция дори и страна като Германия  след кратко време ще бъде изправена до стената". С тази разлика, че Гърция след дългата криза (2010-2013 г.) все още показва доста колебливо развитие и последиците от некомпетентното в икономически и политически план правителството се проявяват по-бързо.

„Истинският проблем в Гърция е слабостта на държавните институции", казва вътрешен източник, който е запознат с дейността на Тройката за спасяването на Гърция. Това е довело до това, че правителствата наистина спестяват средства, но реформите, които трябва да стартират възстановяването на страната, не са били извършени. Факторите в Брюксел, Франкфурт и Ню Йорк са се настроили за това, че след поемането на властта СИРИЗА наистина може да преустанови някои мерки за строги икономии, но и че това ще се компенсира от факта, че новите ще действат решително срещу корупцията и непотизма. „Това обаче се оказва  горчиво разочарование", казва запознатият със случващото се източник.

Това се доказва и от спора около създаването на звено за  борба с корупцията. Тройката призова по-рано консервативния премиер Андонис Самарас да създаде независим орган за  борба с корупцията в публичната администрация, който да изгради „защитна стена“ за потенциалните нарушители. Новият ръководител на правителството Ципрас обаче набързо вкара тази институция във финансовото министерство. И сега подобна стена не съществува. 

И да вземем за пример имотния данък. Правителството на Самарас въведе данъка по настояване на Тройката, за да въвлече по-заможните гърци във финансирането на държавния бюджет. Тази ставка обаче бе непопулярна, отчасти и защото след пет години в криза много имоти вече имат само фиктивна стойност. По време на предизборната си кампания обаче СИРИЗА обеща облекчаване, без да се погрижи за някакво заместване на този източник на постъпления. Като резултат още преди изборите приходите от данъка се сриват -  самите гърци възприемат победата на СИРИЗА за сигурна. Това вероятно превърна първичния излишък отново в дефицит. Точни цифри в момента все още няма.

Друг пример е спорът за отсрочването на данъчните задължения. Дори и правителството на Самарас отказва да събира последователно просрочените данъчни задължения. A законодателството на страната позволява, за голямо неудоволствие на кредиторите на Гърция,  данъчни задължения да се изплащат в до 100 месечни вноски. СИРИЗА допълнително улесни условията за длъжниците. Според становището на Тройката по този начин  допълнително се подкопава данъчния морал. В момента има до 7000 гърци с данъчни задължения от повече от един милион евро. Това едва ли са бедни хора.

За пример може да послужи и законът за възбраните. Привидно за защита на бедните хора от възможността да бъдат изхвърлени от домовете им, на банките е забранено да възбраняват имотите на недобросъвестни длъжници. Правителството на Алексис Ципрас сега ограничи не само  защитата на най-нуждаещите се, а напротив, недвижими активи със стойност до  500 000 евро. От гледна точка на банките това означава, че гаранциите за заемите тук не струват нищо и самите банки не са защитени срещу измами. Така че те предприемат най-логичното нещо и прекратяват кредитирането, което не позволява изграждането на нови къщи и възстановяването на гръцката строителна индустрия.

И както казва един банкер „Не познавам друго правителство, което да е навредило на собствения си народ толкова много за такъв кратък период от време, както го направи кабинетът на СИРИЗА“.