Европа се събужда със закъснение за реалността на руската информационна война

Когато Русия се готвеше да анексира Крим преди една година, телевизионни ù предавания изобразяваха протестиращите, които наскоро бяха свалили режима на Виктор Янукович в Украйна, като неонацистка паплач. Това отслаби защитните сили на полуострова толкова ефективно, колкото артилерийско нападение. Един месец по-късно, когато подкрепяните от Русия сепаратисти превзеха Донецк в източната част на Украйна, едно от първите им действия бе да поемат контрола над телевизионния център и да заменят украинските предавания с преди забранените руски такива, пише The Economist.

Тя се простира на запад под одеждите на канали като RT (по-рано Russia Today), подкрепян от Кремъл новинарски сайт, който излъчва на английски, испански, френски и немски, или спретнати добавки, пуснати в The New York Times или The Daily Telegraph. Понякога това е вкарано контрабандно директно в уважавани местни издания, като наивни или притиснати от времето редактори несъзнателно възпроизвеждат руската дезинформация. Междувременно подкрепяни от Кремъл тролове тровят онлайн дискусионни форуми и социални мрежи.

Страните в предната линия на "милитаризирането на информация" от страна на Москва, по думите на анализаторите Питър Померанцев и Майкъл Вайс, отдавна се стремят да привлекат вниманието към проблема. Европейският съюз най-после слуша. Очакваше се правителствените ръководители, които заседаваха в Брюксел, да поискат от върховния представител за външната политика на ЕС Федерика Могерини да се създаде план за противодействие на "кампаниите за дезинформация" на Русия до юни. Преди това ЕС ще назначи работна група (с работно име Mythbusters – разбивачи на митове), които да оказват мониторинг на руските медии, да идентифицират лъжите и да нанасят корекции.

Това е неудобен терен за Европа. Беше достатъчно трудно да се постигне колективен отговор на руския военен авантюризъм, а информационната война е все още неясна територия. Предизвикателствата, пред които е изправена Великобритания в борбата с дезинформацията на RT, са различни от тези в балтийските държави с рускоговорящи малцинства или в разкъсваната от война Украйна. Фактът, че макар и със закъснение, ЕС е убеден да действа, е напредък. Въпреки това властите подчертават, че отделните страни ще трябва да свършат голяма част от работата.

Някои от тях вече действат: през септември Естония ще постави началото на телевизионен канал, насочен към близо една четвърт от нейното население, което говори руски език като майчин. Други имат по-големи идеи: Латвия, дом на най-голямото рускоезично малцинство в ЕС, предложи публично финансирани панбалтийски канали.

Някои предлагат опити за проникване на строго контролирания медиен пазар в Русия. Холандското правителство е финансирало Европейския фонд за демокрация, базиран в Брюксел мозъчен тръст, за да обмисли различни предложения. Могерини внимателно ще прочете неговия доклад през май. Но нейният екип омаловажава амбициозните призиви за действие: големите планове, които изискват грандиозни средства, са, за щастие, излезли от мода в Брюксел.

Идеите, които се подхвърлят, са разумни, макар и малки: да се убедят националните медийни регулатори да говорят помежду си, да се изградят мрежи от доверени журналисти и да се подкрепят местни медии, създаващи добра журналистика, в страните, изложени на риск. Един често цитиран пример е Hromadske, украинският онлайн телевизионен канал, който произлезе от протестите на Майдана в Киев. ЕС също така ще се опита по някакъв начин да разпространи своето собствено послание по-добре: еврократите признават, че са сериозно надминати по медийна мощ от Русия, когато става въпрос за разясняване на въпроси като сделки за свободна търговия.

На този фон съществува опасение от крайно груби отговори. Опасността е най-голяма в Украйна, където държавни служители са тормозили и депортирали руски журналисти и разочаровали международни репортери със собствени гледни точки. Правителството е финализирало плановете за Украйна Утре - канал, предназначен да се противопостави на RT, но местните журналисти се опасяват, ще той ще слезе на нивото на руската пропаганда.

На други места също е имало трудности. Миналата година Латвия и Литва временно забраниха руските телевизионни оператори. Във Великобритания RT има проблеми с медийния регулатор Ofcom. Някои искат ЕС да разшири списъка с визови забрани, така че да покрие повече магнати и журналисти.

Руските компании трябва да спазват местните закони, разбира се. Но европейците трябва да се притесняват от лесните пропагандни победи на Путин. Изправена срещу щедро финансираните руски медии, оставената без пари, разединена Европа винаги ще трябва да се бори. Един американски политик оприличи битката на използване на чаена лъжичка, за да се излезе от снежна пряспа. Но европейските ценности като свободата на словото и търсенето на истината остават силни, както украинците знаят добре. Най-голямата надежда на Европа е в силното им насърчаване. Ако опитите за противопоставяне на дезинформацията са навсякъде, те трябва да докажат неистинността на най-наглата руска теза: че няма истина в журналистиката, а само един постмодерен микс от гледни точки.