Отношенията на Гърция с европартньорите пред замръзване?

Късно в сряда вечерта преговорите между гръцкото правителство и международните кредитори претърпяха поредния провал, твърдят висши представители от Еврогрупата, цитирани от германското икономическо издание Handelsblatt.

Атина не показва никаква готовност за сътрудничество, твърдят представители на Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ).

В същото време правителството прие, без да се консултира, да осъществи нови правителствени разходи и с това си решение се противопостави на споразуменията, твърдят експертите. Шансовете Атина да отговори на изискванията за настоящата програма за помощ до края на април, стават все по-малки, казват дипломати от ЕС. 

По този начин гърците отново са показали вратата на Тройката, твърдят участници в телеконферентната връзка. Заместник-финансовият министър на Гърция, който е участвал в срещата вместо Янис Варуфакис, е настоявал за преговори на най-високо политическо равнище и е отказвал да вземе каквото и да е становище по поставените теми. Контрольорите от ЕС, ЕЦБ и МВФ започнаха проверката на изпълнените реформи през миналата седмица.

Държавните секретари на другите държави от еврозоната са реагирали на държането на гръцките колеги с явно мълчание. Само ръководителят на работната група Томас Визер е взел отношение и е посочил, че настоящата програма трябва да приключи успешно, за да бъдат отблокирани останалите финансови потоци към страната.

Освен това Визер е заявил, че Гърция последователно нарушава споразуменията с финансовите министри, постигнати на 20-и февруари. Той е определил отношението към институциите от Тройката като „неприемливо“.

Междувременно Европейската централна банка определи нов обем за спешната си ликвидна подкрепа за гръцките банки по програмата ELA. ЕЦБ е увеличила с 400 млн. евро тавана на финансиране на гръцките банки от извънредния механизъм за парична ликвидност, съобщи Bloomberg, позовавайки се на свой източник в регулатора. Сумата е по-ниска от поисканата от гръцката централна банка, твърди агенцията. Ходът е бил одобрен на заседание на Съвета на ЕЦБ през тази седмица, твърдят източници, които са пожелали да не бъдат идентифицирани. Гърция е поискала обаче около 900 млн. евро, твърди един от източниците.

На този фон гръцкият вестник "Вима" информира, че само за последните два дни от банките са изтекли 700 млн. евро. Тъй като от февруари ЕЦБ вече не приема гръцките държавни облигации като обезпечение по кредитите, банките в страната са принудени да получават свежи пари по програмата ELA от Гръцката централна банка. Кредитите обаче са със значително по-лоши условия.

Ако Атина не се съгласи да удължи спасителната си програма скоро, пълното използване на средства по линия на ELA ще постави гръцките банки в неудобна ситуация. Може да се стигне до въвеждането на капиталови ограничения, които да възпрепятстват вложителите да теглят средства, посочват още източниците, пожелали анонимност.

В интервю за холандската телевизия RTL Nieuws и председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум коментира, че натискът върху Гърция се увеличава, а с всеки изминал ден вложителите в банките теглят все повече пари. Гърция може да бъде принудена да въведе мерки за контрол на капиталите, подобни на тези в Кипър, за да предотврати изтичането на пари от страната, предупреди председателят на Еврогрупата.

Така неяснотите около бъдещото финансиране на Гърция продължават. В писмо до Еврогрупата наскоро гръцкият финансов министър Янис Варуфакис настоя за незабавни преговори на работно ниво и предложи на кредиторите поредната серия от реформи. 

Едновременно с това той заплаши с референдум в страната за това дали да се продължи курсът на строгите ограничения на ЕС. В неделя обаче от гръцкото финансово министерство подчертаха, че принадлежността на Гърция към еврозоната не е тема за дебат.

С това темите за обсъждане на днешната среща за Гърция след първия ден от Европейския съвет стават все повече. Срещата е организирана от председателя на Европейския съвет Доналд Туск по искане на гръцкия премиер Алексис Ципрас. На нея ще присъстват още германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, президентът на Европейската централна банка Марио Драги и председателите на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на Еврогрупата Йерун Диселблум.

Впрочем самата ситуация в Гърция не фигурира като тема в официалния дневен ред на двудневната среща на върха на ЕС, която ще започне днес следобед.

Европейският съвет обаче ще се състои в момент, когато страната се надява да получи "глътка въздух" от своите кредитори. Този месец са падежите на задължения, които Гърция трябва да изплати, а преговорите за отпускане на следващия транш от международната помощ буксуват, тъй като преди това кредиторите искат от Атина да започне нови реформи.

Гръцкият вестник "Етнос" отбелязва, цитиран от БТА, че срещата ще се състои след ултиматуми, поставени на Гърция от европейските й партньори, и в доста критичен момент, когато отношенията на новото правителство с тях се движат по острието на бръснача. На нея шестима висши европейски "играчи" ще се срещнат с гръцкия премиер Алексис Ципрас.  

Вестник "Катимерини" коментира от своя страна, че срещата става в особено наелектризирана атмосфера, при пълен разнобой в позициите на Гърция и нейните партньори, и че това се случва в изключително деликатен момент, тъй като Атина свършва парите, а ликвидността в страната е под огромен натиск. 

Вестник "Прото тема" помества ново проучване за телевизионния канал Скай, което показва, че 56,5 на сто от гърците одобряват като правилна преговорната стратегия на правителството с кредиторите, а 27 на сто са на мнение, че тя е погрешна. 

56,5 на сто преценяват, че кабинетът "Ципрас" показвал решимост да реализира докрай предизборните си обещания. 72,5 на сто заявяват, че са съгласни с мнението, че правителството ще забави прилагането на предизборните обещания, за да създаде климат на доверие с европейските партньори. 82 на сто одобряват създадената парламентарна комисия, която да настоява за изплащане на германските военни репарации на Гърция от времето на Втората световна война. 43,5 на сто смятат, че перспективата за Grexit (излизане на Гърция от еврозоната) буди у тях страх, а 14,5 на сто казват, че тя създава "надежди".