Ще задейства ли Атина ефекта на доминото в еврозоната?

Финансовите проблеми на Гърция приличат на състезание по разопаковане на подаръци, в което всеки следващ участник разкъсва по един лист хартия, като в крайна сметка кутията се оказва празна. С течение на времето и парите привършват, като успешният финал е все по-малко вероятен, отколкото преди една седмица или един месец. Все по-очевидно е, че предизборните обещания на правителството са несъвместими с икономическите потребности на партньорите на Атина от еврозоната и изглежда някой ще трябва да отстъпи, пише Bloomberg.

Сегашният финансов баланс е неустойчив. Европейските данъкоплатци финансират техните правителства, които от своя страна насочват средства към Европейската централна банка. Парите от схемата за спешна ликвидност на ЕЦБ потичат към гръцките банки, те купуват държавни облигации на правителството в Атина, което използва постъпленията, за да... изплаща своите дългове към Международния валутен фонд! Нищо чудно, че неотдавнашно проучване на германския телевизионен канал ZDF показа, че 52 на сто от германците искат Гърция да излезе от еврозоната, в сравнение с 41% през миналия месец.

Има обвинения и от двете страни за настоящата безизходица. Лидерите от еврозоната трябва да дадат по-голяма глътка въздух на Гърция, за да видят желаните резултати. Но гръцкото правителство пък прекалява в отношението си към своите кредитори. Властите в Атина подходиха аматьорски с неясното си обещание пред Германия и нейните съюзници да съберат повече данъци. Това се оказа видимо нереалистично въпреки очакванията на ЕЦБ за политическо споразумение и избягване на неплатежоспособност.

Едно видео от YouTube от 2013 г. се върти от известно време в социалните мрежи. В него Янис Варуфакис, тогава университетски преподавател, изнася лекция в Хърватия. Най-интригуващата част идва около две минути след началото, когато настоящият гръцки финансов министър буквално шокира с думите си:

Според мен Гърция трябваше просто да обяви, че е в неплатежоспособност, точно както Аржентина направи, напускайки еврозоната през януари 2010 г., и с размахан към Германия пръст да каже: "Е, сега можете да решите този проблем сами".

Може би Варуфакис е израснал в мисленето си откакто зае държавен пост и вече не е просто преподавател. Нещо повече, той казва, че видеото е фалшифицирано, въпреки че германският телевизионен канал, който излъчи кадрите в неделя, не откри доказателства за манипулация. Но образът на неговият среден пръст е емблематичен за начина, по който гръцкото правителство в момента се отнася с най-големия си кредитор.

И ако това, което Варуфакис посочва през 2013 г. е поучително за стратегиите в Теорията на игрите, която той преподава, то липсата на напредък в преговорите с кредиторите не е толкова изненадваща:

Най-ефективната радикална политика за гръцкото правителство би била да издигне гръцки премиер или министър на финансите, който да излезе пред Еврогрупата и да каже: "Хора, ние фалираме. Не можем да изплатим през май следващата година 6 млрд. евро, които се предполага, че дължим на ЕЦБ."

Доходността по 3-годишните държавни ценни книжа на Гърция се върна обратно над 20 на сто, което е два пъти над равнището преди Алексис Ципрас да бъде избран за министър-председател през януари. При това ниво Гърция няма начин да сложи край на своята спасителна програма и да загърби окончателно помощта от своите европейски партньори в скоро време.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле излезе с унищожителна критика спрямо Атина в началото на седмицата:

"Нито един от моите колеги, или някой в ​​международните институции, не може да ми каже как това ще се случи. Гърция е в състояние да продава тези държавни облигации само в Гърция. Няма чужд инвеститор, който е готов да инвестира. Това означава, че цялото доверие отново е разрушено."

Всеки ден закъснение от постигането на сделка за Гърция приближава Атина до напускане на валутния съюз. Това би било жалко, тъй като може да отприщи зараза и ефект на доминото в еврозоната, но изглежда все по-неизбежно.