Алексис Ципрас - гигант в търговията с обещания

Ако политиците са наистина търговци на обещания, то Алексис Ципрас навярно е гигант в търговията на дребно - един вид Kaufland или Aldi по отношение на европейската политика, пише в свой обзор N-TV.

Лидерът на гръцката лява партия Сириза обещава на народа си внезапен край на строгите икономии, радикално намаляване на дълга, нови държавни работни места, подем, социални помощи, нарастващи пенсии и по-ниски данъци. С една дума - безплатна бира за всички.

Обикновено такава приказка би могла да се чуе на някоя социалистическа вечеринка. Но сега Ципрас може да започне да пише с нея нова история на Европа. Насред текущата спасителна програма от страна на Европейския съюз и Международния валутен фонд Гърция се запъти към  предсрочни избори, а  радикалната левица СИРИЗА с Ципрас начело има всички изгледи да ги спечели. Изпълнен със самочувствие, Ципрас вече тръби навсякъде, че след няколко седмици изискванията за реформиране на Гърция от страна на ЕС и МВФ ще са само минало. Той говори за „исторически ден за гръцката демокрация, за който всички гърци трябва да се радват“. Диктатът на Европа скоро ще е минало - сякаш помагащите са отговорни за собствените дългове на гърците, и сякаш самите гърци могат сами да намерят пари отнякъде. 

Младият 40-годишен ляв радикал е политик-кариерист и се е занимавал през целия си живот само с организиране на протести. На ранната възраст от 16 години той започва живота си на протестиращ герой - в началото на 1990 г. младият комунистически лидер повежда студентски бунт срещу Константинос Мицотакис, бивш министър-председател на Гърция и висш функционер на дясната партия Нова демокрация. В продължение на седмици заради бунта в обществените училища не се провеждат занятия. С обезоръжаващо красноречие Ципрас защитава "правото на бягство от училище". Със своя ораторски талант и със смелостта му отново и отново да нарушава правилата той прави силна кариера в местната политика и на национално ниво.

Алексис е заклет фен на „Панатинайкос“ и кръстосва улиците на Атина с колело, предпочита тениските и избягва строгите костюми и вратовръзки. От комунист той става ляв популист демагог, след което организира протестно движение.

През 1999 г. 25-годишният тогава Ципрас е избран за секретар на младежката организация на лявата СИНАСПИСМОС (първообраз на Сириза), а само четири години по-късно вече е в ръководството на партията. През декември 2010 г. е заместник-председател на европейската левица, а три години по-късно е номиниран от европейската левица за водещ кандидат за европейските избори през 2014 г., а с това и за един от кандидатите за президент на Европейската комисия.

По време на препитването на всички топ кандидати в Брюксел той, за разлика от германския кандидат, социалдемократът Мартин Шулц и Ска Келер от Зелените, говори на родния си език. Коментаторите в Гърция се подиграваха тогава: „Очевидно е, че младият Ципрас не е имал време за уроци по английски език, след като винаги е бягал от училище, за да протестира".

Новият политик не се колебае да нарича Тройката „глобални лихвари“ и дължи стремглаво увеличаващата си популярност на умението си да облича в думи растящото недоволство на гърците от тежките мерки за икономии.

Той може да използва именно своя неконформизъм, за да спечели изборите след няколко седмици. През предизборната кампания Ципрас може да си изгради образа на „Робин Худ“ за гърците, смятат някои анализатори. Самият той счита, че няма риск да въвлече страната си във фалит със своята реторика. Като истински покерджия Ципрас залага на това, че в крайна сметка, за да се избегне по-лошото, Европа ще склони на нова „подстрижка“ на гръцкия дълг.

"Победата на "Сириза" ще премахне черната магия над страната и ще донесе усещане за сигурност", казва той. И по-рано Ципрас заявяваше, че незабавно ще спре международната програма на ЕС/МВФ за финансово подпомагане на страната, ако получи подкрепата на гръцкото общество. Той отдавна се обявява срещу заема от 240 млрд. евро.

Сред по-изненадващите обещания на политика е излизане на Гърция от НАТО и затваряне на всички бази на алианса в страната, прекратяването на изплащането на националните задължения към международните кредитори, преразглеждане на всички приватизационни сделки от поне едно десетилетие насам, както и национализиране на всички гръцки банки.

Освен това той обещава анулиране на личните дългове към банките на онези граждани, които не могат да си позволят да ги покриват, както и пълна отмяна на данък добавена стойност. В замяна на това Ципарас планира въвеждане на т. нар. „данък богатство“ в размер на 75% от годишния доход на заможните гърци, а за бедните - разпределяне на квотен принцип на безплатно електричество и отопление за домакинствата.

Всичко това може да бъде наречено „изнудваческа стратегия“ или дългови социализъм. За Европа обаче Ципрас може рязко да се превърне в олицетворение на втората част на еврокризата.