Доколко успешен ще е газопроводът през Турция за Путин?

Когато президентът Владимир Путин заяви през миналата седмица, че ще разположи тръбопровод на стойност 45 млрд. долара по дъното на Черно море, той излезе с План Б. Русия ще построи "Южен поток" към Турция, която след това ще транспортира газа по суша към Гърция, а оттам и към останалата част на континента.

Това е една идея, разглеждана с малко повече шансове за успех, отколкото в първоначалния План А.

"Всичко е просто бизнес", каза пред Bloomberg Недждет Памир, енергиен специалист в Университета "Билкент" в Анкара. "Огромната газопреносна мрежа от Русия към Турция за доставка към пазарите в Европейския съюз (ЕС) е нереалистична", каза той в телефонно интервю.

Новият план на Русия ще даде възможността на държавния газов гигант "Газпром" да изгради нов газопровод за Турция – достатъчно голям, за да превозва повече газ, отколкото страната някога ще се нуждае. Оттам горивото ще продължава към турската граница с Гърция, където вече ще преминава на територията на ЕС.

"Този проект е напълно реалистичен", каза Путин през миналата седмица в Анкара.

Турция обаче е много далеч от осъществяване на проекта. Министърът на енергетиката Танер Йълдъз заяви в понеделник, че страната не иска да бъде разделителна линия между Европа и Русия.

"Времето ще покаже дали предложените проекти са възможни или не", отбеляза Йълдъз.

Според анализатори руският план е твърде амбициозен. Подобна теза споделя и Саймън Пирани, старши научен сътрудник в Oксфорския институт за енергийни изследвания.

Предложението за газопровод между Русия и Турция, който разширява съществуващата връзка "Син поток", може да пренася 63 млрд. куб. метра годишно, или повече от 10 на сто от европейското потребление. Около 20 на сто от обема се очаква да остава в Турция според изчисления на "Газпром", а останалата част ще потегля към Европа.

"Въпреки че допълнителните мощности ще бъдат полезни за Турция, 63 млрд. куб. метра, разбира се, не са необходими", каза Пирани.

Турция е вторият най-голям износен пазар на "Газпром" след Германия и един от малкото, който увеличи вноса на газ от Русия през тази година по данни на енергийния гигант. Страната получаваше 57% от природния си газ от Русия през миналата година, 49% от които бяха внасяни през Украйна, а останалите чрез газопровода "Син поток".

Въпреки всичко Турция разширява своите източници на доставки.

Анкара получава "синьо гориво" от Иран и Азербайджан, който се готви да удвои своите доставки от 2018 г., след като новият тръбопровод бъде построен. Турция също така планира да внася гориво от Туркменистан, както и по-втечнен природен газ от други страни, сред които Алжир.

Дори и така, "Русия има възможност за увеличаване на доставките за Турция с цели 16 млрд. куб. метра годишно", каза Джон Робъртс, специалист по енергийна сигурност в базираната в Шотландия консултантска компания Methinks Ltd.

"Мисля, че това, което ще видим, са два тръбопровода, предвидени всеки с по 16 млрд. куб. метра", заяви Робъртс Струва. Първият може да носи толкова газ, колкото в момента се пренася през Украйна, а вторият ще има място да отговори на нарастващото търсене на турски газ, каза той.

Енергийната консумация на Турция ще се увеличава с по 4,5% на година в периода 2015-2030 г., отбелязвайки приблизително удвояване през следващото десетилетие според данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ. Въпреки това износът на "Газпром" към Европа може да намалее с около 20% до 2020 г. на фона на конкуренцията с възобновяемите източници на енергия и гориво в САЩ, според експертите на Deutsche Bank AG.

Промяната на курса на "Южен поток" обаче си има своята цена. Русия вече се съгласи на 6% отстъпка от цените за Турция от януари, а Танер Йълдъз заяви, че ще се търси още по-добра цена.

Според неофициални информации Турция е поискала отстъпка от цели 15 на сто. Това показва, че в бъдеще цената може да стане дори по-ниска от тази за Германия.

Германия плащаше средно 366 долара за 1 000 куб. метра през 2013 г., една от най-ниските цени в Европа. ЕС обаче трябва да мисли за алтернативни маршрути за доставки на природен газ, тъй като не може да разчита на газопреносната мрежа през Украйна завинаги.

"Транзитният договор на Русия с Украйна изтича през 2019 г.", каза по телефона говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов. "ЕС не може да мисли за Украйна като система, която е гарантирана в една по-дългосрочна перспектива", добави той.