Икономическият упадък на Русия

Признаци на икономически дисбаланс в Русия се появиха много преди анексирането на Крим или войната в Донбас, Украйна, пише авторитетното британско списание The Economist.

Моделът на растеж на страната, при които печалбата от продажбата на петрол и газ се инвестираше в подкрепа на потреблението изчезна в момента, когато Владимир Путин се върна на президентския пост през 2012 г. Същевременно той отказа да предприеме подход, базиран на иновации и инвестиции, притеснен от възможността за неприятни политически последствия.

Този нов стагниращ подход доведе до много по-лоши последствия от комбинирания ефект от санкциите на Запада, липсата на достъп до финансиране, изтичането на капитали и атмосферата на несигурност.

"Pазпростирането на икономическите негативи от кризата в Украйна разкрива недостатъка на държавния капитализъм", заявява Александър Климент от мозъчния тръст Eurasia Group. "Когато нещата вървят добре, силата на пазара помага за укрепването на държавата. Но когато държавата започне да има проблеми с външния свят, икономиката страда драматично", допълва той.

Алексей Кудрин, който е бивш министър на финансите, предупреждава, че растежът може да бъде с един процентен пункт по-нисък във всяка една от следващите три години. "Ще се движим на ръба на рецесията през цялото време", заяви той по време на среща на инвеститори.

По думите му Кремъл ще обвини Запада за своите трудности, като същевременно даде приоритет на разходите за заплати, отбрана и други части на държавния сектор. Само военните разходи ще достигнат 4% от БВП през 2015 г., което представлява увеличение от повече от 80 млрд. долара спрямо тази година.

През септември руското правителство представи нов бюджет за периода 2015-17 въз основа на редица предположения, които изглеждат нереалистично оптимистични: инфлация от 6% (според някои анализатори ще е близо 8%), ръст на БВП от 1,2% (най-оптимистичният сценарий на Световната банка за следващата година е за ниво от 0,3%) и международна цена на петрола от 100 долара за барел (цени спаднаха под 95 щатски долара за барел през този месец и по-нататъшни понижения са твърде вероятни).

Изследвания на Economic Expert Group показват, че поевтиняване на барел петрол от 1 долара води до загуба в размер на 2,3 млрд. долара за бюджетните приходи. Тъй като петролът и газът са отговорни за около половината от правителствените постъпления, способността на Кремъл да си купува социален и политически комфорт е в опасност.

"Рискът е от изпадане в цикъл на нисък или нулев растеж, висока инфлация и девалвация на рублата. Санкциите драматично ускоряват най-лошия сценарий", посочва Наталия Орлова от Alfa Bank. Политическият и бизнес елит на страната се пренастройва към по-голямо търсене за по-малко пари. Импулсът за контрол на ресурсите не се основава на желанието тези пари да се разпределят по-ефективно, а да отиват до определен кръг от фирми и банки", добавя тя.

Изискванията на националната сигурност са удобен претекст за подбив на критичните гласове. "Новият закон, които ограничава чуждата собственост на медийните компании ще засегне руското издание на Forbes и ежедневника "Ведомости". Националната сигурност стана универсален начин да прокарват всякакви глупости", казва Татяна Лисова, редактор във "Ведомости".

Алчността, маскирана като патриотичен дълг също може да обясни проблемите на Владимир Евтушенков, милиардер и ръководител на холдинговото дружество "Система", който сега се намира под домашен арест. Смята се, че дългогодишният довереник на Путин Игор Сечин, който ръководи държавния гигант "Роснефт", е пожелал петролната компания на Евтушенков "Башнефт", за да укрепи спада на производството.

Западните санкции направиха изплащането на дълговете на "Роснефт" трудна задача и блокираха финансирането за нови инвестиции на фона на опитите на компанията да разшири добива си в Арктика. С оглед прокурорските призиви "Башнефт" да бъде предадена обратно на държавата, перспективата пред компанията за национализация не е никак далеч от истината.

По този начин Русия най-накрая може да реализира жадувания нов икономически модел, който обаче едва ли е това, което ще предостави много перспективи за възобновяване на растежа в обозримото бъдеще.