САЩ отменят санкциите, ако Русия "промени курса" към Украйна

Президентът на САЩ Барак Обама отново заклейми "агресията" на Русия в Украйна, но заяви, че санкциите срещу Москва ще бъдат вдигнати, ако тя промени курса си в съответствие с мирното споразумение с Киев, предава AFP.

Протегнатата към Москва ръка се случва само един ден, след като проруските въстаници отхвърлиха предложението на украинския президент Петро Порошенко за ограничено самоуправление и обявиха плановете си за създаване на свои собствени парламенти чрез самоорганизирани през ноември избори.

Планът за автономия е в основата на опитите на прозападния лидер Порошенко да потуши бунта, който опустоши икономиката на бившата съветска република и съживи спомените за Студената война и недоверието между Москва и Запада.

Обама заяви в рамките на специална сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че Русия е заела грешната страна в кризата в Украйна. Но той също така подчерта, че договореното по-рано този месец прекратяване на огъня предлага възможност за дипломацията и мира. 

"Руската агресия в Европа напомня за дните, когато големите народи стъпкваха малките в преследване на териториални амбиции", заяви Обама пред Общото събрание, в присъствието на руския външен министър Сергей Лавров. "Ние ще накажем сериозно Русия за тази агресия".

Но ако Москва, "разбира се, се промени, ние ще вдигнем нашите санкции и ще приветстваме ролята на Русия в борбата с общите предизвикателства“, добави Обама. 

Речта на Обама изглежда не впечатли нито Лавров, нито украинския премиер Арсений Яценюк.

"Санкциите са си работа на Съединените щати", коментира Лавров пред руски репортери, цитиран от "Интерфакс". "Но това, което се случва в Украйна, въобще не са тяхна работа". 

Часове по-късно в обръщението си към Общото събрание Яценюк призова Запада да поддържа санкциите срещу Русия. "Призоваваме да не се отменят санкциите, докато Украйна не възстанови контрола над цялата си територия", заяви Яценюк, порицавайки отново руската инвазия в Източна Украйна.

"Не се доверяваме на думите, вярване само в делата", подчерта Яценюк и поиска от Русия да спазва международните си задължения и да изпълни 12-те точки от споразумението за прекратяване на огъня, сключено в Минск на 20-и септември.

"Всеки ден, въпреки прекратяването на огъня, губим украински войници в боевете с проруските сепаратисти", оплака се Яценюк.

Той определи Русия като фактор за несигурността, а не член на съвета за сигурност на ООН.

Самият Порошенко не коментира кризата, откакто отправи предложението към сепаратистите в Източна Украйна в опит да реши кризата, която доведе до смъртта на над 3 200 души.

През миналата седмица парламентът на страната подкрепи плана му, който предвижда частична независимост и местни избори на 7-и декември, които биха помогнали за възстановяването на реда и закона, но не задоволяват никакви претенции за пълна независимост.

Но Кремъл изглежда е готов да поддържа напрежението, като съсредоточава държавните медии върху репортажи за намирането на телата на четирима измъчвани цивилни, открити в източна мина за въглища, за които се твърди, че са служили в украинска военна база.

Руският външен министър заяви, че "най-вероятно става дума за военни престъпления, които никога няма да могат да бъдат оправдани".

Както армията на Украйна, така и националната гвардия – отчасти доброволчески украински отряди, наричани от Москва често "фашисти", отричат да са имали контрол над индустриалния район на Донецк.

В сряда екип от наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа съобщи след посещение на място, че е открил четири тела "в процеса на разлагане".

Наблюдателите подчертават, че не могат да "осигурят съдебномедицинска оценка на намерените".

Киев и неговите западни съюзници се опасяват, че руският президент Владимир Путин се опитва да превърне източната част на Украйна в "замразен конфликт", подобен на тези, които вече предоставиха на Москва ефективен контрол върху части от бившите съветски републики Грузия и Молдова.

Последните усилия за постигане на мир помогнаха за затихване на боевете, като същевременно прогониха около 650 000 украинци от домовете им. 

Всичко за кризата в Украйна четете тук!