Западът може и да е фокусиран в последно време върху проблемите в източната част на Украйна на фона на заплахите за нахлуване, които идват от Русия. Само че Кремъл отдавна води война, която взе стотици хиляди жертви и оказа доста по-голямо влияние на руското общество, отколкото конфликтът с Украйна би могъл някога да има, пише Forbes.
Анексирането на Крим беше ход, с който руският президент Владимир Путин значително подобри рейтинга си. Стартирането на Втората чеченска война обаче го изтласка до властта. Петнадесет години след като започна, тази война не показва никакви признаци за завършек, пише изданието.
Северен Кавказ е регион, растърсван от насилие от десетилетия насам. Само през първите четири месеца на 2014 г. там са убити над 110 души в терористични атаки. Това е област, в която бедността и безработицата се ширят и в която Кремъл поддържа серия от наказателни и девиантни дейности, включително корупция, хегемония на кланове, беззаконие и държавно подкрепяна жестокост, в опит да преодолее влиянието на ислямските бунтовници.
Тези усилия се провалиха и контролът на Кремъл над Северен Кавказ е строго ограничен извън главните градове в региона. Неотдавна Путин разтърси политическия си елит, като назначи нов президентски пратеник за феодалния окръг Северен Кавказ в опит да се справи веднъж завинаги със ситуацията. Както и по-ранните му опити обаче, този също е обречен на провал.
Путин изгради репутацията си на базата на отговора на взривовете в жилищни сгради в три руски града през септември 1999 г. При атаките загинаха над 300 души. Около взривовете се завъртяха различни спекулации. Кремъл обвини чеченците за атаките, но след като беше открита невзривена бомба в четвърти руски град, плъзнаха слухове, че атентатите са планирани от руски агенти. И въпреки че Путин започна Втората чеченска война един месец по-рано, бомбените атентати предизвикаха вълна от патриотичен плам и буквално го тласнаха към президентския пост. Така той стана и продължава да бъде военновременен лидер, посочва изданието.
Владимир Путин се възползва от нестабилността в Северен Кавказ, за да изгради авторитарен вертикал на властта в Русия. След избирането му за президент през 2000 г. той незабавно централизира икономическите и политически сили. Окуражен от този успех, той официално обяви края на Втората чеченска война през април 2002 г. Новината обаче беше фатално преждевременна.
По-малко от месец по-късно бунтовници в Северен Кавказ започнаха двугодишна кампания срещу тероризма в Русия. Една от акциите беше в училището в Беслан през 2004 г., в която бяха убити близо 200 деца. Вследствие Путин обяви централизираните назначения на областни управители и “ремонт” на избирателната система в страната.
преди 10 години в случая не търся спор, а отговори:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "...колко граждани живущи в БГ са чели Конституцията, например? "--------------------------------Струва ми се, че в случая с тебе седим на принципно идентични позиции, по отношение на целите пред обществото и главните принципи около които да се организира функционирането му. А това с Конституцията , аз лично го отнасям към технологията, за което писах в предния пост. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години не е само това, което липсва...колко граждани живущи в БГ са чели Конституцията, например? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако точно съм разбрал основните въпроси, които поставяш са:*в какво куца образователния и възпитателен процес?** къде да търсим принципите, които ще ни помогнат да поставим правилните цели пред обществото?Най-краткия отговор, който мога да дам на горните въпроси е следния: Едно нещо е задължително да се изучава в училище : Библията (имам предвид моралните и етични принцип заложени там). Смея да твърдя, че там е заложено всичко необходимо като принципи на човешките взаимоотношения, които да гарантират баланс, хармония и просперитет на обществения организъм. Вс. останало е въпрос на банална технология, която отчита променливите параметри на конкретната среда в която се намираме ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години добре-друг въпрос. След като никой в училище не обяснява какво е "комунист", какво е "социалист", какво е "капиталист", какво е "бизнес", какво е "фашист" даже, какво е "консерватор", какво е "либерал", какво значат "ляв" и "десен" и айде да не прекалявам-след като никой не обяснява на младите кое какво е, как те да трансформират идеите си в правилната посока? В същност-от къде да дойдат новите идеи, след като те не познават старите??? И ако трябва да стигна до по-големи крайности-ние като общество задали ли сме си цели, за да проверим кои политическо-икономически идеи най-добре ще паснат на изпълнението на тия цели? Понеже, мисля знам отговора-тогава как да ги зададем тия цели??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Трансформациите на идеите и схващанията на ниво обществено съзнание, явно са бавни и инерционни процеси личния житейски опит (като правило болезнен) тр. да извърви ферментационния си път до формирането на идейно- концептуална конструкция, която ще служи като насочващ ориентир и целе-указател за обществената енергия. Мисля си, че този процес ще бъде подпомогнат от обективни обстоятелства, а именно тежката системна криза в която се намира обществено-икономическия модел, а каква ще е динамиката с която ще се развиват тези процеси, ще поживеем ще видим. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години що като БНР "фалира" ..... всички са викнали да се сменя режима--------------------------------------Наскоро четох една книга на 2-*** мерикански автори (икономическа историография) за демонтажа на соц. системата. Да, това си е било планиран демонтаж : кой е ръководил процеса, кой измежду действащите лица, с какво ниво на осъзнаване на случващото се, е участвал в тези събития също е дълга и конспиративна тема. Главния извод за мене (което е във връзка и с въпроса в твоя пост) е , че към момента на тези събития, обществото (съвкупността от индивиди) не осъзнаваше напълно потенциала на тази икономическо-обществена подредба, респективно не съзнаваше какво губи, като гледаше безучастно или директно се ангажира в така дирижирания демонтаж на системата. Ест. развитите пропагандни технологии също свършиха своята част от работата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години два три пъти питах тук-ти си малко по-възрастен от мен, та ако помниш нещо различно да ме просветиш-що като БНР "фалира"(слагам го в кавички, макар че датата ей сега ще ми изяде сърцето) всички са викнали да се сменя режима, а като "капиталистическа" РБ фалира(съвсем откровено и грубо) през 97ма не чухме гласове-върнете социализмът. И сега пак така-масово обедняваме, живеем все по-зле, обаче никой не говори за смяна... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години т.е. ако бяха оставили да дойде Видов ден в Хамериката сега щяхме да сме по-добре? Ако бяхме заличили...примерно 50% от капиталите там сега как щеше да изглежда света? Щото заради ефекта на доминото ако бяха продължили с фалитите на банките щеше да стане там както беше тук 97ма. Не е като да не сме го играли тоя мач:) И след рестарт на системата и масово обедняване на хората(няма пенсионни фондове, няма здравеопазване, те не че имат и сега де; няма спестявания, няма нищо) какво щеше да се случи с огромната им военна машина? И за да си изясним понятията-социализмът не предполага липса на частна инициатива или липса на фалити-поне в повечето си форми. Предполага преразпределение на благата, с цел равенство и еднакъв старт в живота. Капитализмът не предполага нищо такова. По същество Мави се бъзика с вас щото социализъм и капитализъм са икономически, а не политически понятия, а никой не си е направил труда да прочете какво представляват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години При кaпитaлизмa, фaлитa е чaст от системaтa. Когaто държaвaтa зaпочне дa спaсявa някой от фaлит, товa е нaмесa в системaтa и е голямa грешкa. Държaвнaтa нaмесa, си е чист социaлизъм и проблемите идвaт от тaм. отговор Сигнализирай за неуместен коментар