Украйна приласкава олигарсите си

Обещанието за децентрализация се приема в тази ситуация особено добре от хората. Регионите да имат повече власт над бюджета, настоява кметът на Донецк Александър Лукияченко в интервю за Ройтерс. Дори и институции като полицията, съдилищата и прокуратурата трябва да бъдат подчинени на регионите, смята той. Преговорите за нова конституция вероятно ще се проведат след президентските избори на 25-и май. 

Въпросът кой ще получи контрол над съдебната система, би могъл да играе ключова роля, защото след разпадането на стария ред олигарсите в източната част на страната вероятно ще се сблъскат заради своите бизнес практики с наказателно преследване и се опасяват за своето богатство и свобода. Ако успеят да запазят, от друга страна, въздействието си върху полицията и съдилищата, в което ги обвиняват и днес правозащитни организации, те биха могли вероятно по-лесно да се споразумеят за пътя на реформи с новото ръководство в Киев. Особено след като много от тях вече са скептично настроени за сливане с Русия. Макар че техният бизнес с големия съсед на изток процъфтява, мнозина от тях се притесняват от оковите, които руският президент Владимир Путин слага на руските олигарси. 

Отвъд тези стратегически съображения на магнатите, сред населението мненията се различават. Мнозина са привлечени от много по-доброто икономическо положение на Русия. „Искаме референдум за присъединяването на страната към Русия", казва 27-годишният Антон Седих, един от около 3000 проруски демонстранти на площад „Ленин“ в Донецк. Той завижда на руснаците за техните по-високи заплати. Компанията за прозорци, за която той работи, не му е плащала заплата от два месеца. Децентрализацията според него също не е решение. „Това е просто една игра за печелене на време, олигарсите се грижат само за собственото си благополучие", оплаква се Седих.

Други протестиращи се възхищават на политиката на Путин на твърдата ръка или разчитат на културни или семейни корени в Русия. Също така роля играе и една носталгия за парадигмите на съветската епоха и уважението към украинците на Запада, както и страхът от свободната пазарна икономика и трудните мерки за икономии на Европейския съюз. „Може би е по-добре да принадлежим към Русия", казва 36-годишният работник в стоманодобивна компания Иван. „Ние вече няма да бъдем конкурентоспособни, ако се отвори търговията с Европа".

35-годишният Денис обаче наблюдава протестите от другата страна на площада и не приема доводите на протестиращите. „Не става въпрос за икономиката", обяснява той. „Става въпрос за свободата: Русия е много авторитарна държава". Съпругата му Светлана подчертава, че критиката ѝ срещу Русия няма нищо общо с етническата принадлежност. „Аз имам руско име, говоря руски и украински", казва 29-годишната жена. „Но аз съм украински гражданин“.

Проруските протести в граничните райони утихнаха през последните дни, след като преди това при размирици се стигна до три жертви. Повечето експерти смятат, че намесата на Русия в източната част на Украйна сега е малко вероятна. „Най-лошото е зад гърба ни", казва активистът за правата на човека Александър Булаков на организацията „Мемориал“ в Москва. „Русия пропусна подходящия момент. Те трябваше да са по-бързи. Но загубиха време, а хората спечелиха време, за да мислят".

Политологът Алекси Гаран от Киев предполага обаче, че Путин може да спечели от размириците в източната част на Украйна. Една успешна революция в собствения заден двор не може да не се хареса на руснаците, смята той. „Ако планът за разделение на Украйна не се получи, както изглежда сега, след това те ще се опитат да направят живота на централното правителство по-труден и да настояват за федерализация на държавата", предупреждава Гаран. Такава федерализация обаче не се харесва на много украинци, защото според тях отделните малки федерални провинции биха могли лесно да станат плячка на Русия.