Русия се бори яростно за анексирането на Кримския полуостров. Но отвъд териториалната придобивка и стратегическите предимства дебне и едно значително финансово бреме. В последно време Киев трябваше да трансферира всяка година по около 800 милиона евро в региона, за да се справя местното правителство с пословичния бюджетен дефицит и да има пари за пенсии. Ако Москва успее да анексира региона, с тези разходи скоро ще бъде обременена Русия. При това разходите могат да бъдат значително по-високи, ако Москва се опита да повиши местните нива на доходи до средното национално ниво, пише в свой анализ Wall Street Journal.
Въпреки че Крим е предпочитано място за отдих за руснаците, провинцията не е в състояние да осигурява сама балансиран бюджет без значителна помощ отвън. За тази година около 57 процента от бюджетните средства на региона трябва да дойдат от Киев – около 3 милиарда гривни (около 230 млн. евро).
Но с насрочения за 16-и март референдум, на който жителите на Крим следва да решат дали да останат част от Украйна, или искат в бъдеще да членуват в Русия, ще трябва да се предвиди и това откъде ще идват парите след това.
Внезапната милитаризация на Крим направи и без това мрачната финансова картина още по- замъглена. Защото хилядите тежковъоръжени войници - вероятно руснаци, дори и ако носят неутрални униформи, ще накарат голяма част от иначе идващите всяко лято около 6 милиона туристи на полуострова да се въздържат от посещение. Повечето от тях идват от Украйна, така че при едно разделяне от страната техният брой вероятно ще спадне значително. Украинският преходен премиер Арсений Яценюк вече обяви сезона на отпуските през тази година за „мъртво роден“.
В допълнение към бюджетната подкрепа Киев трябва да плаща и за разходите за пенсии в региона. Като цяло разходите на Крим според украинското Министерство на финансите възлизат на равностойността на около 800 милиона евро годишно. Ако Русия погълне региона, тези трансфери ще продължат да идват, но вече от Москва.
Все още е неясно как Русия планира да поеме тези разходи, по-специално защото и самата тя трябва да се справи през тази година с бюджетен дефицит от 6,5 милиарда евро. Руското финансово министерство не пожелава да коментира информацията. При годишна помощ от 800 млн. евро за около 2-та милиона жители на Крим полуостровът ще бъде един от най-скъпите райони на Русия по бюджетни разходи на глава от населението. Той ще бъде на едно ниво с най-проблемните региони в Северен Кавказ, за които Кремъл изразходва огромни количества субсидии.
Разходите ще бъдат дори по-високи, ако Москва иска да коригира равнищата на пенсиите и заплатите до средното ниво на Русия. Икономическите показатели на глава от населението на Крим са приблизително равни на две трети от тези на цяла Украйна, но са същевременно 80% под средното руско ниво. Средният доход на жител на Крим възлиза на 2693 гривни на месец (около 206 евро), около два пъти по-малко, отколкото в съседната крайбрежна зона на област Краснодар в Русия.
В допълнение трябва да се инвестира сериозно и в инфраструктурата в Крим, според изчисления на местното правителство на провинцията - над 2 милиарда евро. Полуостровът също не разполага със собствен водоизточник и електричество. Вода и ток идват изключително от украинската суша.
Русия разполага с няколко възможности за бързо решаване на проблемите, свързани с инфраструктурата. Москва е обещала много бързо да изгради мост над целия четирикилометров пролив Керч, който разделя източната част на Крим от Русия. Идеята за такъв мост датира от Втората световна война, когато Адолф Хитлер има подобен проект, за да може Вермахта да стигне по-бързо до ценните нефтени полета в Кавказ.
Руския проект за моста се планира вече в продължение на повече от десетилетие, но когато отношенията между Русия и Украйна все още бяха добри, се появиха съмнения за икономическата целесъобразност. Последните оценки предвиждат цената на моста да възлезе на около 360 млн. евро. Същевременно обаче само наполовина толкова дълъг мост в Далечния изток, който бе построен през 2012 г. на руски остров край Владивосток, в крайна сметка струваше два пъти повече.
Що се отнася до приходите, Крим може да предложи много малко. Брутният вътрешен продукт е около 1 млрд. долара – незначителен в сравнение с над 2 трлн. долара на цяла Русия.
Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!
преди 10 години А Толерастията, наистина по-добре да не я започваме като тема.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз познавам един по-добре работещ модел за смазване на конкуренцията - Еврорегулациите, евробюрокрацията и евролобизма - що бизнес затриха не е истина! И то бизнес на територията на Европа, не къде да е другаде! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не съм съгласен. Спомни си случаят "Лех Качински" - полският премиер, чиито самолет бе свален от руснаците и запада си замълча, защо? защото той бе ревностен защитник на вярата си, пазеше семейството такова какво е, а не такова каквото на някой му се иска да е, и не позволяваше пропагандата на Джендър тероризма, който днес владее Запада, от друга страна се противопоставяше на Русия за подписването на енергиите доставки. Виктор Орбан е същият като Качински, само че видя, че трябва да бъде съюзник с някой от големите иначе и той ще си отиде, затова избра Русия, отново заради Джендър пропагандата от Запада. т.е. ако ти се противопоставяш на Западната джендър идеология си или аут или трябва да си с Русия. Това да си зарежеш съюзник заради такива неща не ми изглежда много прагматично. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Путин да си спомни за Афганистан и разходите около него спомогнаха за срутването на СССР. Гледайки Крим и Украйна да си спомни за Афганистан. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Прагматичен е Запада, не бърза с Русия. На Запад е ясно, че руския икономически модел, който унищожава конкуренцията, както в бизнеса, така и в политиката е неефективен.И Русия е обречена да продължи да изостава в научно-техническа революция, която се реализира сега на Запад. Така че на Запад знаят, че остават лидери в икономическото и социално развитие, че имат по привлекателен модел за болшинството от гражданите. Постепенно от Русия към Запада ще изтичат още капитали, ще изтичат и квалифицирани кадри. Глупаво е да се мисли, че Запада ще жертва своите прагматични интереси, заради идеологическите. Именно в това му е силата, че той не е идеологиозиран, за разлика от политиката в Русия, Запада действа акуратно и последователно.За това Запада е силен, защото той винаги е изхождал от своите интереси, а не от идеологическите принципи. В това отношение руската култура, напротив е много склонна към метафорични и реторични ценности. Така ставаме свидетели на две принципно различни ценностни системи - прагматичната западна и възторжената, сантименталана руска. Дори тук във форума има разделение, част от форумците русофили, жадуват за победа на Русия и изпадат във възторг от това, а друга част искат демокрация и свобода и независимост и негодуват от Кримските събития.Докато в това време Запада върви по своята пътека, като се отнася с безразличие и към руските патриоти и към негодуването на либералите, но гледа стриктно своите интереси! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Наличието на стратегически военни бази оправдава разходите. Инак по логиката на статията, УСА да са затворили базите си по цял свят и да са претопили самолетоносачите си, щото генерират само разходи. Но за тях е сладко военните приходи да се реализират от малцина, а военните разходи да се разпределят върху цялото население. отговор Сигнализирай за неуместен коментар