Кипър планира да продава злато, за да финансира спасяването си

Кипър се е съгласил да продаде злато на стойност 400 млн. евро от резервите си, за да допринесе с получените средства към международния спасителен план, съобщи CNN. Инвеститорите обаче се опасяват, че това ще създаде прецедент за другите проблемни страни от еврозоната и ще внесе напрежение на пазарите.

В проект на документ, с който Financial Times разполага, е записано, че Кипър се ангажира да продаде излишните златни резерви, притежавани от страната. Освен това загубите, които ще трябва да поемат притежателите на негарантирани депозити и на дълг, се очаква да се увеличат до 10,6 млрд. евро, а не 5,8 млрд. евро, както се планираше първоначално.

Планът на Никозия да продаде голяма част от златните си резерви е първият подобен от времето на азиатската криза от 1997-1998 г. насам, когато Южна Корея поиска на централната банка на страната да ѝ бъдат дарени бижута за доброто на нацията.

Кипър е първата държава от еврозоната, която реши да продаде част от златните си резерви заради кризата. За да набере 400 млн. долара, Никозия трябва да извади на пазара малко повече от 10 тона злато от близо 14-те тона, които централната банка държи. Другите правителства на затруднените държави от еврозоната предпочитат да задържат своите златни резерви.

“Мисля, че това може да е повратна точка”, коментира Джонатан Спол, директор благородни метали в Barclays Capital. “Запасите от злато на централните банки, което изглеждаше, че ще стои непокътнато в спасителния процес, вече явно влизат в играта”, допълни той. Джеймс Стийл, анализатор ценни метали от HSBC, посочва, че това е тежък психологически удар за пазара.

От Кипър обясняват, че продажбата на злато вероятно ще бъде “еднократен ход”. Други анализатори смятат, че е много малко вероятно други държави да направят същото, за да покрият дълговете си.

Медията припомня, че през 1999 г. европейските централни банки се договориха да ограничат продажбите на злато, за да подкрепят цената на благородния метал, тъй като тогава тя падна до 20-годишно дъно от 250 долара за тройунция. Оттогава централните банки от нетни продавачи станаха нетни купувачи на злато, като най-активни в покупките бяха централните банки в Азия.