Останалите без газ градове в Европа се готвят да намалят потреблението

След аргументи миналата седмица от подходящо махналия вратовръзка премиер Педро Санчес във вторник Испания публикува нови правила, според които нито един бизнес няма права да охлажда закритите си пространства под 27 градуса през лятото или да ги отоплява над 19 градуса през зимата. В сила до ноември 2023 г. решението призовава и да се спре осветяването на паметници, забранява на магазините да осветяват витрините си след 10 вечерта и изисква от тях да имат електрически дисплей, който да показва на минувачите температурата вътре, разказва Bloomberg.

Някои ограничения не са изцяло нови – обществените сгради в Испания, освен болниците, вече следват ограничението за охлаждане до 27 градуса – но широкият обхват на този набор от мерки за пестене на енергия отразява сериозността на приближаващата заплаха: енергийна криза, причинена от инвазията на Русия в Украйна.

В отговор на опасенията, че руският президент Владимир Путин ще намали доставките на газ, Европейският съюз се договори да намали употребата на енергия с 15%, предизвиквайки бдителност на целия континент над термостатите и ключовете за осветление. В Берлин например градските власти се ангажираха да намалят собственото си потребление на енергия с 10%, а градът вече спря да осветява паметниците си през нощта, потапяйки забележителности като Бранденбургската врата и Колоната на победата в непривичен мрак. Италия и Гърция също имат ограничение от 27% върху климатиците в обществените сгради, а през юли Париж въведе глоби (макар и от скромните 150 евро) за бизнеси, които оставят прозорци и врати отворени при включен климатик.

Енергийните опасения в региона се засилват от седмици на горещо, сухо време и ниски нива на водата в няколко европейски реки, които са от критична важност за доставката на гориво на германски електроцентрали и за охлаждането на ядрените реактори във Франция.

Щом дойде зимата, електричеството за отопление ще стане приоритет. Както твърди Хавиер Блас от Bloomberg, Париж може да се изправи пред висок риск от спиране на тока в студено време. Мерките за пестене на енергия във Франция включват забрана за отопление на терасите на кафенетата. Кварталите на Берлин обмислят да понижат температурите в обществените офиси и училища през зимата, както и намаляване на градусите в обществените плувни басейни и пренареждане графиците на държавните служители, за да се възползват от часовете през деня. Подобни предложения предизвикаха отпор от заместник-лидера на парламентарната група на християндемократите Йенс Спан, който заяви, че правителствените мерки носят тройна заплаха за германците тази зима: „Живей на студено, къпи се на студено, хвани настинка“.

Испания е по-малко зависима от руски енергийни доставки от много други европейски страни – мрежовите оператори заявиха, че тя може да издържи на пълно спиране на доставките на газ от Русия. И докато целта за целия ЕС за намаляване на енергията е 15%, от Испания се иска да намали само със 7%. Въпреки това мерките за пестене на електричеството също получават остри критики от консервативните испански политици. Изабел Диаз Аюсо, президент на щата Мадрид, написа в Twitter, че няма следва правилата за осветяването на сградите, защото това ще предизвика несигурност, ще възпре туризма и ще донесе „тъмнина, бедност, тъга“ - ярка заплаха в една нощна култура, където 10 вечерта е стандартното време за вечеря.

За някои северноамериканци, които се радват на сравнително хладни температури в закритите офиси и обществени пространства, може да е изненадващо, че забраните върху осветлението, а не върху ограничението на работата на климатиците, предизвикат повече оплаквания. Мадрид и други испански градове са изправени пред изключително високи температури това лято: максималните достигат 43 градуса и над 600 души починаха заради горещините само през първите две седмици на юли. Като цяло ниската лятна влажност на Испания обаче прави по-високите температури на закрито по-поносими от други места, а традиционните испански строителни норми създават сгради, които са по-добре проектирани да задържат горещината навън.

Разликата, която прави застроената среда, може да бъде видяна в системата на Испания за предупреждение за горещини, която издава публични предупреждения, когато температурата в даден град надмине тази, над която се знае, че нарастват прекомерните смъртни случаи. В северното пристанище на Ла Корнуя – най-прохладния голям град в Испания, тази точка е на ниво от само 26 градуса, отразявайки застроена среда, създадена по-скоро да защитава от дъжд, отколкото от горещини. В южна Кордоба обаче – където жителите отдавна се справят с най-високите температури в Европа с тесни улички, малки външни прозорци и сенчести дворове – точката е чак 40 градуса. Макар че част от строителството от края на 20 век нататък захвърлиха решенията за борба с горещините от миналото, испанските градове имат инструменти, различни от механичното охлаждане, за да поддържат вътрешността на сградите годна за живеене.

Нещо повече, климатиците увеличават външната температура – а оттам нуждата от охлаждане вътре – допринасяйки за ефекта на топлинния остров, който може да направи градските горещи вълни особено опасни. След смъртта на Хосе Антионио Гонзалез – 60-годишен уличен чистач, който почина от сърдечен удар през юли, след като се срина на земята, докато работи в Мадрид, испанските профсъюзи искат горещините да бъдат признати от закона като професионален риск. (Вярва се, че Гонзалез може би е продължил да работи, защото е бил на месечен договор, който не е искал да рискува и да изгуби.) Компаниите за почистване оттогава насам се договориха да преместят следобедните смени за почистване за вечерта, политика, която вече е в сила.

Крайните температури може да помогнат да се съживи друга традиционна испанска адаптация към топлината: сиестата. Макар много испански служители все още си взимат дълга следобедна почивка, за да се завърнат в офиса привечер, малко нискоквалифицирани работници имат време да направят същото. Това може да се промени – не само в Испания, но и в други страни, където сиестите не са традиционни. В Германия например профсъюзите в момента настояват за право на лятна сиеста за строителните работници. Докато климатичните промени тласкат екстремните горещини на север, изпитаният във времето инструмент на Испания да се справи с опасностите може да ги последва.