Може ли Западът сам да предизвика „брутален Путинизъм“ в България?

България е под заплаха от силна антизападна вълна на фона на руска пропаганда и войната в Украйна. В същото време вдигането на ветото върху кандидатурата за членство на Северна Македония в Европейския съюз може да доведе до „брутален Путинизъм“ у дома, а запазването му се разглежда като предаване на Скопие в ръцете на Русия, пише EurActiv като изводи след разговори с политически анализатори.

България е под натиск на Запада да вдигне ветото върху Северна Македония, за да може да започне преговорите за членство в ЕС, но смята, че Скопие не е изпълнила условията за това, пише изданието.

„Ако Скопие не направи отстъпки и България вдигне ветото, това неизбежно ще укрепи антиевропейските настроения. Българите веднага ще разберат, че правителството го прави под натиска на нашите западни партньори. Партия „Възраждане“ ще спечели от това, без съмнение“, каза Димитър Ганев от социологическата агенция „Тренд“ за изданието.

Политологът Първан Симеонов от „Галъп Интернешънъл“ засилва още повече прогнозата на Ганев. Според него близо 70% от българите са срещу премахването на ветото върху Скопие и ако това се случи, Западът може да получи „брутален Путинизъм“ в България.

Двамата не изключват възможността „Възраждане“ да стане втора политическа сила след ГЕРБ и да се превърне в неизбежен фактор в българската политика, ако има нови избори при разпад на сегашното правителство.

Дори ако „Възраждане“ бъдат изолирани и в следващия парламент, тази сила ще продължи да расте, възползвайки се от вълната от антисистемни коментари и печелейки от руската пропаганда в социалните мрежи. Партията призовава и за оттегляне на България от НАТО и предоговаряне на членството ѝ в ЕС.

Скорошно изследване на GLOBSEC показа, че много повече българи от всяка друга страна в Източна Европа подкрепят напускането на НАТО. Данните показаха, че 38% сега се противопоставят на членството в алианса, а 40% го подкрепят.

Въпреки това и Ганев, и Симеонов смятат, че „Възраждане“ не представлява директна заплаха за членството на България в ЕС за момента.

Според проучванията над 60% от българите изразяват положително или донякъде положително настроение към членството в ЕС.

„Следващото правителство на България ще бъде формирано на базата на геополитическата ориентация на страната – Изток срещу Запад“, коментира Ганев. Сегашното правителство бе избрано с обещанието да пребори корупцията и да наложи съдебна реформа, но текущата гореща тема се промени към Русия.

„За българите ЕС е рационалният избор, докато положителното отношение към Русия е емоционално в резултат на исторически, културни прилики и факта, че Русия не е съсед на България. Българите не я възприемат като пряка заплаха“, коментира Симеонов.

И двамата анализатори признават, че руската пропаганда в страната се засилва през последните месеци. „Пропагандата в социалните мрежи е инструмент на руската външна политика и няма логика да отслабва през последните години, а по-скоро да се засилва“, казва Ганев.

Македонската политическа анализаторка Слободанка Йовановска коментира, че все още не е ясно дали правителството ще оцелее, но казва, че нейните сънародници „се чувстват заложници на нефункционирането на България като страна членка на ЕС, скачайки от избори в избори и решавайки нищо“.

Коментирайки влиянието на Русия в България, тя казва за изданието, че „не само в Македония, но и в самата България има убеждение, че структури, близки до Русия, се използват по двустранния въпрос със Северна Македония, за да се възпрепятства политиката на ЕС и да се дестабилизира региона“.

Македонският журналист Ерол Ризаов добавя, че българското вето е дори по-силно след войната в Украйна, защото руското влияние в България драматично се е увеличило. „Няма нито един т.нар. „русофил“, който да не защитава яростно българското вето върху европейските преговори със Северна Македония“, казва Ризаов.

Скопие се тревожи, че отстъпването пред все повече искания от други страни създава прецедент. Правителството поставя под въпрос дали, ако отстъпи по исканията, от него няма да бъдат поискани още в бъдеще.

Заинтересованите страни призовават преговорите да бъдат отворени възможно най-скоро, а други въпроси да бъдат разглеждани с отварянето на преговорните глави. Ако това не случи, Скопие, а и Тирана, чиято съдба е обвързана с тази на съседката си, може да бъдат отворени за влияние от изток.