Недоверието в правителствата или защо Централна и Източна Европа не се ваксинира

Учените сътвориха чудеса, за да създадат ваксини срещу коронавируса и да защитят света, но нямат лесен лек за това, което причинява четвъртата вълна пандемия в Европа – недоверието в правителствата, коментира Politico.

Учени и лекари преобладаващо посочват предпазливостта на хората към правителството като причина за отказа им да се ваксинират. Макар че част от това колебание е свързано със самите ваксини и скоростта, с която те бяха разработени и одобрени, в Централна и Източна Европа – центъра на сегашната вълна – кризата с доверието е много по-широка.

В този регион дълбоките подозрения към институциите, насърчаващи ваксините, създаде армия от неваксинирани – въпреки достатъчната наличност от дози. Това, от своя страна, води до опустошителна вълна от заразени и смъртни случаи, която премина предишните върхове в България и Румъния – страните в ЕС с най-ниски нива на ваксинация съответно от 23% и 34%.

Както пандемията показа безброй пъти – високият брой случаи в само няколко страни е лоша новина за блока като цяло.

„Имаме отслабващо доверие във властите“, казва Козмин Тот, социолог и преподавател в Университета в Букурещ. Рекламните кампании, водени от политици, призоваващи хората да се ваксинират, се провалиха заради „омраза към политическата система“, казва Тот за Politico. Стимули като парични награди или безплатен хотдог все още не водят до големи резултати, а инициативи, целящи да привлекат лидери на църквата и местни лекари за защитници на ваксините, не успяват да дадат резултати.

Последното изследване на Евробарометър потвърждава, че доверието в националните правителства в Централна и Източна Европа е значително по-ниско от средното в ЕС. Това отразява плитките корени на демокрацията в много от най-новите членки на блока, които отхвърлиха комунизма преди малко повече от три десетилетия.

Политическите сътресения усложняват тежките отношения между населението и правителствата. България е със служебно правителство от май насам и предстоят трети парламентарни избори за годината, правителството в Румъния се разпадна в началото на октомври и още няма наследник, а Словения се готви за избори през 2022 г.

Докато политиците водят кампании и се опитват да не отчуждят избирателите, случаите на коронавирус растат, а болниците изпитват трудности да се справят. „Девет от 10 пациенти в интензивното ни отделение умират“, казва Иван Поромански, ръководител на Пирогов. Броят на смъртните случаи сред неваксинираните е „минимален“, добавя той в телевизионно интервю.

Далеч от мейнстрийма

Европа е един от най-колебливите към ваксините региони в света – но съпротивата срещу ваксината срещу коронавируса е по-голяма от тази при предишни ваксини, казва Хайди Ларсон, директор Vaccine Confidence Project в London School of Hygiene & Tropical Medicine. Това е разбираемо, казва тя, предвид колко нови са ваксините.

Въпреки това експертите, които са проучвали предишни ваксинационни кампании в Централна и Източна Европа, често изразяват изненадата си колко трудно е да се убедят хората да се ваксинират срещу Covid-19. “Цялата ситуация ме изненадва всеки ден. Не можех и да си представя какво ще се случи“, казва Митя Врделя, ръководител на отдела за комуникации в Словенския национален институт по обществено здраве. „Опитвахме се да приложим цялото знание, което сме натрупали през последните 10 години – нищо не доведе до успех“.

Макар че Естония се справя по-добре от България и Румъния, нивото на ваксинация от 57% дори не се доближава до лидерите като Испания, Португалия или Дания. Според местни експерти обаче водеща причина сред неваксинираните е „субективното им отдалечаване от обществения мейнстрийм“.

Според тракера за ваксинации на Politico потокът от хора, които могат да бъдат убедени да се ваксинират, почти се е изчерпал. И въпреки факта, че Централна и Източна Европа са най-лошо ударените региони, има малко признаци за скок във ваксинирането, за да се постигне по-широка защита.

Това засилва необходимостта от нови подходи, казва Ларсон, за да се премине „последната миля“ на ваксинацията. „Това наистина ни напомня, че имаме нужда от различни стратегии на различните етапи – не само различни места, но и различни етапи на въвеждане на ваксината“, казва тя.

Една стратегия е да се таргетират малкото институции и лица, които все още печелят доверие. Според Ларсон има нужда от „местно идентифициране на това кои са местните, доверени партньори и/или лица в определени общности“. Това може да е местният бръснар, фермер, лекар или свещеник.

В Румъния обаче опитите на правителството да се обърне към църквата имаха малък ефект, а някои високопоставени църковни служители открито разпространяват конспиративни теории за ваксините. „Румънският народ е сред най-религиозните в Европа и въпреки това лидерите на Румънската православна църква не разпространиха никакви категорични послания в подкрепа на ваксините“, казва Емилиан Дамян Попович, доцент по епидемиология в Университета по медицина и фармацевтика „Виктор Бабеш" в Тимишоара.

Използването на личните лекари за ваксиниране е друг метод, в който експертите виждат потенциал. В много райони в България местните лични лекари са „всичко за пациента“, казва Христиана Бацелова, асистент по епидемиология на инфекциозните болести в Медицинския университет в Пловдив. Ако лекар им каже да не се ваксинират, обяснява тя, ще бъде „абсолютно невъзможно“ хората да бъдат убедени в обратното.

Ето защо Бацелова се опасява за това, което тя възприема като липса на обучение на лекарите за новите ваксини. Подобно на свещениците в Румъния неуспехът да се привлекат лекарите в България е сериозен удар за ваксинационната кампания.

Последен шанс

Ако внимателно убеждение не помага, последният вариант е хората да бъдат принудени да се ваксинират.

Естония наскоро въведе т.нар. ваксинационен сертификат, изисквайки доказателство за ваксина или преболедуване от Covid-19 за достъп до много места и събития. В Румъния доказателство за ваксиниране, отрицателен тест или преболедуване е нужно за влизане на много места. Скорошен опит това да се въведе и на някои работни места обаче бе блокиран в парламента. Словения направи ваксините задължителни за държавните служители и през октомври въведе зелен сертификат за достъп до закрити пространства като ресторанти и търговски центрове.

Не всички са съгласни с промените, казвайки, че те могат допълнително да навредят на минималното доверие, което колебаещите се хора имат в институциите. А и невинаги работи – правилата в Естония например не увеличиха особено процента на ваксиниране.

Сертификатите са потенциално полезни в определени условия, например в здравеопазването, казва Андрей Кирбиш, доцент по социология в Университета в Марибор, Словения. Но принуждаването на обществото като цяло да бъде ваксинирано, след като хората не бяха убедени да го направят доброволно, е рисков път.

„Когато сертификатите за ваксини се приложат сред общество с ниски нива на ваксиниране като някакъв вид решение на често неуспешни или провалили се държавни политики в управлението на пандемията с Covid-19, те могат да имат обратен ефект, генерирайки дори може би по-голяма криза на легитимността или социален смут“, казва Кирбиш.