Мицотакис: Гърция няма да приеме нови строги условия от ЕС

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че няма да приеме строги условия от Европейския съюз за използването на извънредната помощ за преодоляване на последиците от коронавируса, което е знак за предстоящите трудни преговори между лидерите на блока по предложения възстановителен фонд на стойност 750 млрд. долара, предава Financial Times.

Мицотакис каза в интервю за изданието, че няма да подкрепи връщане към строгото и непопулярно наблюдение на страната му, наложено от „тройката“ ЕС, Европейската централна банка и МВФ по време на дълговата криза, „принуждаването ни да правим реформи“, въпреки че „никога не е имало вътрешни изкупувания“.

„Гърците станаха много по-зрели и искаме да осъществим собствени реформи“, отбеляза Мицотакис.

Швеция, Финландия, Дания и Холандия се противопоставят на плановете на Европейската комисия за възстановителния фонд и настояват т. нар. „условност“ да бъде приложена за парите от ЕС, за да се гарантира, че те ще бъдат харчени за подобряване на конкурентоспособността. Германският канцлер Ангела Меркел, която подкрепя възстановителния фонд, твърди, че парите трябва да се използват като „гарант за бъдещето“ на всяка икономика.

Мицотакис заяви, че шестмесечният преглед на икономическото представяне, осъществен от Европейската комисия, е бил достатъчен. „Не мисля, че са необходими допълнителни строги условия“, каза още той и допълни, че всяка южна страна членка на ЕС ги смята за „политически неприемливи“.

Въпреки че икономиката й беше близо до срив преди пет години, а обществените услуги бяха подложени на големи съкращения въз основа на няколко последователни програми за строги икономии, Гърция изненада мнозина с ефективното си справяне с коронавируса. Към началото на юли страната е регистрирала 192 смъртни случая от COVID-19 и 3432 потвърдени случая.

Той допълни, че след десет години на строги икономии не можел да позволи на отслабената здравна система да бъде пренатоварена, но бил „приятно изненадан“ от системата, която неговата дясноцентристка партия „Нова демокрация“ отдавна иска да преструктурира.

Наближава една година, откакто Мицотакис взе властта от крайната левица, като обеща връщане към подкрепящи бизнеса реформи, за да заздрави възстановяването на Гърция от дълговата криза.

Оттогава пандемията нанесе удар на икономиката на страната и рязко увеличи дълговото й бреме. Същевременно той трябваше да се справя с „агресивното поведение“ на Турция, която разгневи Атина с претенциите си за суверенитет върху части от Източното Средиземноморие и отприщването на нова вълна от мигранти в Гърция по-рано тази година.

Мицотакис призна, че за Гърция е било благоприятно, че вирусът се появи през зимата, когато страната му приема малко чуждестранни посетители, но заяви, че щял да наложи същата блокада, ако пандемията беше достигнала връхната си точка през летния сезон.

Въпреки късмета си гръцката икономика може да се свие с 10% тази година, което е най-големият спад в страна членка на ЕС, заради зависимостта й от туризма, сочат данни на Европейската комисия.

Гърция ще приеме само малка част от 33-те милиона посетители миналата година, заяви Мицотакис. Но хората ще превърнат Гърция във „водещия си избор“, когато разберат подготовката, която е направило правителството, включително случайни тестове, капацитет за диагностика дори на по-малките острови и удвояване на леглата в интензивните отделения, допълни той.

Възстановяването на Гърция от дълговата криза беше стимулирано от ръста на броя на туристите и инвестициите в луксозни хотели и курорти. Процъфтяващият преди време сектор, който съставлява около 20% от брутния вътрешен продукт, сега e силно уязвим. Има ли планове Мицотакис за диверсифициране на икономиката?

“Имаме много агресивен дневен ред с реформи“, заяви гръцкият премиер. Той ще бъде съсредоточен върху „зеления и дигиталния преход“ и насърчаване на инвестициите отчасти чрез програма за приватизация.

Съживяването на икономиката ще зависи също от подобряването на бизнес климата, намаляването на бюрокрацията, засилването на правовата държава и прамяната на поведението на гръцките олигарси, казват анализатори.

Мицотакис, който е учил в Харвардския университет и е бивш служител на консултантската компания McKinsey, се определя като подкрепящ бизнеса „технократ“ за разлика от пламенния си предшественик антикапиталист Алексис Ципрас, който тласна Гърция до ръба на излизане от еврозоната през 2016 г.

Но въпреки поетия път към модернизация опоненти на Мицотакис откриват признаци на традиционната близост на гръцката десница до големи бизнес интереси, които опетняваха имиджа й десетилетия наред. Приети през последно време промени в Наказателния кодекс наложиха строги времеви ограничения на прокурорите, разследващи финансови престъпления, извършени по време на дълговата криза или за замразяването на активите на заподозрените.

Мицотакис отхвърли критиките, като заяви, че има достатъчно време за разследване на престъпленията. „Ние сме шампиони по гарантиране, че върховенството на закона се спазва в Гърция“, каза той и обвини администрацията на Ципрас в намеса в съдебната система.

Коронавирусната криза може да е попречила на амбициите на Мицотакис да съживи гръцката икономика, но тя му е помогнала да затвори страницата на популизма, на който страната му стана първата жертва с идването на власт на Ципрас през 2015 г., каза гръцкият премиер.

След кризата се появи „възобновено усещане за доверие в политиката, институциите и технократите“, което ще даде на правителството му легитимност да продължи с реформите от дневния си ред, допълни той.

„COVID-19 дискредитира много хората, които вярват, че има лесни и прости решения на сложни проблеми, и тези, които винаги искат да държат някого отговорен за собствените си недостатъци“, заяви Мицотакис. „Това не работи, когато трябва да спасяваш животи ежедневно и мисля, че хората го разбират, не само в Гърция, а и на глобално ниво“, допълни той.