Историята за финансовото състояние на Wirecard AG и дали то е това, което изглежда, че е, мина на заден план през последната година, представлявайки интерес най-вече за малка общност от продавачи на късо, анализатори и инвеститори, които следят или притежават акциите.
Дълго време Wirecard се считаше за уникална история на успеха: само за 20 години доставчикът на платежни услуги от Ашхайм край Мюнхен се превърна от стартъп в компания от елитния клас на германския фондов пазар - Dax. Главният изпълнителен директор и основен акционер Маркус Браун се възприемаше като визионер, който с виждането си за плащанията на бъдещето сформира група, която засенчи дори Deutsche Bank и изтласка Commerzbank от Dax. В четвъртък тази история завърши рязко с почти безпрецедентен срив на цената на акциите, след като германската компания за разплащания заяви, че одиторите не могат да намерят около 1,9 милиарда евро в брой.
Акцията се обезцени с до 62%, хвърляйки съмнения за оцеляването на компанията. Тази сага вероятно ще има много повече обрати и то скоро: банките могат да изтеглят 2 милиарда евро заеми за компанията, ако тя не успее да публикува годишния си доклад до днес. Wirecard отстрани временно главния си оперативен директор, след като пазарът затвори в четвъртък.
Катастрофата на акциите беше предизвикана от четвъртото отлагане на публикуването на годишните финансови данни за 2019 г. Одиторите от EY, които проверяват балансите на Wirecard от десетилетие, сега са намерили признаци, че са получили „неправилни потвърждения на баланса от довереник или от банки, които държат доверителните сметки с цел измама“. Зад всичко това одиторите подозират, че трябва да получат неправилна представа за съществуващите банкови салда или банкови сметки, които се използват в полза на Wirecard.
При това става дума за общо 1,9 милиарда евро, което съответства на около една четвърт от общия консолидиран баланс: одиторите се оплакват, че за съществуването на тези пари няма достатъчно доказателства. Според информация на Handelsblatt става дума за две сметки в две азиатски банки. Към 31 декември 2019 г. се твърди, че в едната банка е имало общо 1,123 милиарда евро. В другата банка по това време е трябвало да са налични около 800 млн. евро. Според Wirecard двете банки имат инвестиционен клас рейтинг и притежават множество други доверителни мандати в Азия.
Анализатори и инвеститори заявиха пред Bloomberg, че компанията губи и малкото останало доверие, тъй като платежната фирма е изправена пред потенциална отмяна на договори за заем, което заплашва нейното оцеляване.
Акциите имаха десет препоръки, еквивалентни на „купувай“, преди анонса в четвъртък, като анализаторите прогнозираха средна ценова цел за 12 месеца, която предполага 49% ръст. Най-малко петима анализатори са спрели да следят акцията, а поне двама понижиха рейтинга си, показват данни на Bloomberg.
„Преустановяваме инвестиционния рейтинг, ценовата стойност и прогнозите за приходи и печалба, тъй като няма достатъчно основа за определяне на такъв рейтинг“, казва Мохамед Моауала от Goldman Sachs.
„Ситуацията с Wirecard може да бъде описана само като несъстоятелна, тъй като скандалът се превърна в криза, заплашваща съществуването на компанията и превръщайки акциите в хазартни залози“, коментира от своя страна пред Bloomberg Волфганг Дони от NordLB.
Според Адам Ууд от Morgan Stanley ако липсващите 1,9 млрд. евро не могат да бъдат намерени и потвърдени, то Wirecard може да има само 220 милиона евро налични пари. Той очаква компанията да потърси процедура за защита от фалит, ако банките се откажат от кредитите си.
Изразеното от одиторите подозрение удря тежко Wirecard, тъй като засяга сърцевината на бизнес модела: когато клиентите плащат за своите покупки в касата или в интернет, Wirecard обработва плащането и получава малка част. Wirecard използва партньори и попечители на трети страни за бизнеса си в далечни страни, като Азия. И този азиатски бизнес беше в центъра на поредицата критични статии в британския вестник Financial Times (FT) миналата година.
FT обвини Wirecard в манипулиране на балансите и други нередности. Специален одит от KPMG за финансовите години от 2016 до 2018 г. не откри данни за фалшифициране на баланса в края на април, но също така не успя да изчисти напълно обвиненията. KPMG говори за „пречки пред разследването“, след като мениджърите на Wirecard са сътрудничели само в ограничена степен и липсвали разписки и банкови извлечения.
Концернът винаги оправдаваше необходимостта от високата доверителска сума от 1,9 милиарда евро с факта, че парите служат за сигурността при авансови плащания към клиентите на посредника. Търговците на дребно бързо получават парите си от Wirecard след продажба. Wirecard, от друга страна, често трябва да чака със седмици, за да могат компаниите за кредитни карти да преведат парите към нея.
До 2019 г. групата работеше с друг азиатски попечител. Доставчикът на услуги беше сменен след претърсване на офиса му от местните власти. След това новият попечител откри нови сметки в други банки, твърдят финансови източници. Сега обаче има подозрение, че синдикът или банките, поддържащи сметките, са могли да отклонят парите.
Сега концернът от Dax е изправен и пред друг проблем, засягащ ликвидността. През 2018 г. компанията договори револвираща кредитна линия в размер на 1,75 милиарда евро с банков консорциум. В него като т. нар Lead Arranger влизат Commerzbank, Landesbank Baden-Württemberg и двете холандски финансови институции ING и ABN Amro. Нито една от банките не пожела да коментира сътресенията от вчерашния ден.
Финансови източници твърдят, че в консорциума влиза двуцифрен брой банки, така че кредитният риск за отделните компании е ограничен. При инциденти като този с Wirecard би било доста необичайно да се прекратяват кредитните линии от днес за утре. На първо място се очаква обаче банките да започнат преговори с длъжника.
Но борсовият срив може да доведе до вълна от съдебни дела от разочаровани инвеститори. Юридическото дружество Tilp, което заведе дело срещу Wirecard през май, заяви, че счита, че Wirecard е „нарушила германския и европейския закон за капиталовия пазар на няколко пъти". Фондът DWS, който на моменти беше инвестирал много пари в Wirecard, сега също обмисля правни стъпки.
Финансовият надзор Bafin също е обезпокоен: „Вземаме това предвид при текущите ни проверки“, заяви говорител. Понастоящем надзорните органи разследват твърденията за пазарна манипулация в Wirecard. Самите надзорни органи са също критикувани.
Според информация на Handelsblatt и Bloomberg и в корпоративната централа се обсъждат последиците за мениджърите. Членът на борда на директорите Ян Марсалек може да понесе персонално отговорност. Вечерта Марсалек беше пуснат в отпуск до 30 юни. Бъдещето на главния изпълнителен директор Маркус Браун също е под въпрос.
преди 4 години Мошшшшшшшеници, крадци. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Те не са изчезвали, просто никога не ги е имало. Освен на хартия. Няма да е за сефте някоя компания да прави шашмалогии с отчетите. Според мен, това сега ще акцентира върху работата на одиторите. Възможно е да се окаже, че и за много други инвеститори ще има неприятни изненади. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Е не са чак толкова много, все ще се намерят някъде. Ама как все излиза така, че от визионер до измамник границата е много ефирна :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар