Европа трябва да мисли за възможността да се превърне в единен субект на международната и глобална среда, за да оправдае смисъла на интеграционния си проект, чиито дефицити и дефекти се видяха в кризата с коронавируса, заяви в интервю за БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика.
„В противен случай ще стигнем до ситуация, в която националните правителства трябва сами да се справят с такива глобални кризи, което по някакъв начин прави безсмислено участието в такъв тип съюзи“, изтъкна Попов.
Според него Италия в момента е един много важен проблем, може би дори тест за бъдещето на Европа, защото тя не само пострада най-много от тази глобална вирусна атака, но и в нея се възроди чувството за необходимостта да преразгледат своите интеграционни ангажименти към ЕС, включително и въпроса за членство.
Попов посочи, че кризата с коронавируса е разтърси комфорта на политическите елити в ЕС - на национално и на наднационално ниво.
„Видяха се дефицити и дефекти в европейския проект и начина за реакция на глобални заплахи и кризи… ЕС се изправи пред липса на сила да се справи с такава глобална заплаха, а такива ще има все повече под различни форми – дали ще са финансово икономически, мигрантски или свързани със сигурността, тероризма или нещо друго“, коментира президентът на Института за публична политика.
Германия създаде прецедент в ЕС
Германия влезе в преговори с Франция и съвместно предложиха план от 500 млрд. евро за възстановяване на ЕС след пандемията в опита си да излезе от сложен проблем, която тя самата генерира в началото на май, каза още Попов.
„Германия имаше един своеобразен проблем с Конституционния си съд, който на 5 май постави под въпрос практики и политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), която от 2015 г. е с право да купува по 50 милиарда евро държавен дълг всеки месец. На базата на много анализи и прогнози очевидно бе стигнато до извода, че това противоречи на интереса на страната“, подчерта Попов.
Според него решението на Конституционния съд постави под въпрос решенията на европейско равнище, тъй като програмата на ЕЦБ бе одобрена от Европейския съд в Люксембург. Което е сблъсък на национални органи на власт и наднационални и създаде прецедент в целия ЕС и дори поразтърси основанията на европейския проект… Някои страни, критични към Брюксел веднага приветстваха това решение на германския съд, например Полша, посочи още експертът.
Според Попов изглежда, че Германия сякаш отстъпва от една своя позиция – „да го наречем така, да не се печатат пари свободно, както от време на време прави Федералният резерв на САЩ“. А тя беше водач на групата от Северна Европа с Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция, която настояваше спасителният фонд на ЕС да бъде под формата на заеми, а не безвъзмездни пари.
Париж и Берлин демонстрираха лидерство
Сега от лагера на „пестеливата четворка“ поставят редица въпроси, свързани с френско-германския план, което според Попов показва множеството вътрешни противоречия в ЕС.
„Все по-трудно става да се взимат солидарни и съгласувани решения в ЕС, механизмът буксува, особено при появата на кризи, особено конфликта на национални и наднационални равнища“, каза той като допълни: „Твърде е възможно Макрон и Меркел да са разбрали, че е по-добре да очертаят своето лидерство в ЕС, отколкото да търсят съгласувателни и координирани политики с националните правителства на всички страни членки… С предложения план Франция и Германия още веднъж демонстрираха своето лидерство в ЕС и показаха, че може би това е по-добрият начин за взимане на решения и управление на ЕС – когато ядрото на Съюза взима тези решения“.
Според Попов в момента в ЕС се виждат „много скорости“.
„Едно е движението на скандинавските страни, друго на Вишеградската група, трето – на южноевропейските страни, четвърто – движението и скоростта на на ядрото“, изтъкна той.
Попов смята, че предложението на Франция и Германия е по-скоро един опит да се излезе от буксуващия механизъм за взимането на решения в ЕС.
преди 4 години За такива като теб всеки ден е празник!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години и какво , не е вярно ли ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Голямо си мрънкало. Кажи честно, жена ли си? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години днес е празник, а и като цяло не съм в настроение да споря с глуупаци.. така че, както кажеш дики! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "... с бяло и християнско население..." засега , щото ръководството на любимия ни ЕС се бори отдавна с тоя проблем . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Няма голяма разлика в начина на управление на Швейцария, Русия, Китай и САЩ. ЕС трябва да има същото управление, тъй като поотделно държавите от съюза отстъпват по население, територия,военно и икономика на другите и ще бъдат мачкани. Това е. В ЕС сме европейски държави, с бяло и християнско население, логично е да се държим заедно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Дали си роб или не зависи от поведението ти, а не дали ще си участник в някакъв съюз ( в който пак ще си роб след като си свикнал да се навеждаш). Разбра ли РОБЕ??! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Е, да трябва да бъде един субект, но какъв по отношение на кого? Очевидно един субект по отношение на някакъв външен свят. А вътре как ще бъде? Това е Главният въпрос. В сегашното си състояне федерация ще означава федерация от типа на бившия СССР или сегашната Руска Федерация - едно голямо централно ядро и много малки съставящи народчета, кито нямат никакво или нищожно значение.Другият вариант е принципа на отбора. Събират се автономни субекти за да играят обща игра по отношение на външния свят. Такива федерации се сещам две - САЩ и Швейцария. Даже Швейцария е конфедерация. Възможно е да има и други примери. Например самата Германия е пример за федерация от този тип, поне до време. Сега нещата там се размиват.Лично мнение - тръгнем ли по пътя на СССР, неизбежно ще се появят центробежни сили и накрая ще свършим като СССР. Обяснението защо е така е дълго. Който иска сам да си го потърси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години По време на рецесия и криза трябва да се печатат пари. Това не е желателно във време на растеж. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Попов, професоре, дали си разбрал за решението на немския конс. съд. Има голяма разлика - дали ЕЦБ печата по 50 млрд/месечно или Франция и Германия предлагат 500 млрд-за възстановяване на ЕС. Едното изхожда от ЕЦБ, а другото от бюджетите на двете държави(+други държави), което е различно нещо от гледна точка на Инфлацията. Тук е големия смисъл на Конституционния съд, малко да ги спре да печатат пари, и не е грешка на Германия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар