Борбата с коронавируса - чрез потискане или смекчаване?

Солидарността между държавите трябва да бъде толкова силна, колкото и в рамките на самите тях. Финансовата нестабилност и задаващата се рецесия (вероятно депресия) ще нанесат огромни щети на развиващите се страни. МВФ посочва, че инвеститорите вече са изтеглили 83 млрд. долара от нововъзникващите икономики. Спадът в цените на суровините, от които зависят много от тези държави, е много дълбок.

Тези страни трябва да се справят също с разпространението на вируса и отслабването на вътрешното търсене. Способността им да управляват този вътрешен и външен натиск е ограничена. Резултатът може да бъде големи икономически и социални бедствия. Самият МВФ вече е изправен пред 80 искания за спешна финансова помощ. Общата дупка във външното финансиране на развиващите се икономики вероятно ще надхвърли кредитния капацитет на фонда. 

Тези уязвими страни ще се облагодетелстват, ако държавите с високи доходи успеят да потиснат болестта и да спасят икономиките си. Това обаче няма да се случи в краткосрочен план. Развиващите се страни ще се нуждаят от много помощ, която ще е от полза също за икономическото им възстановяване. Вирусът е общо предизвикателство. Такова е и предстоящият глобален спад. Практичността и исканията за солидарност оправдават щедрата помощ.

Същото е вярно и за еврозоната. Определящата характеристика на валутния съюз е, че отделните членове се отказват от фискалната автономия и суверенната валута в полза на колективните механизми. По време на световната финансова криза това като цяло фалира редица страни членки. Може обаче да се твърди с увереност, че това беше до голяма степен по тяхна вина.

Тази пандемия не е по вина на никого. Ако еврозоната не прояви солидарност в такава криза, нейният провал няма да бъде нито забравен, нито простен. Раните ще са дълбоки, може би смъртоносни. Без видима солидарност в криза, за която никой не е отговорен, европейският проект ще бъде морално, а може би и практически мъртъв.

Освен това трансграничната помощ не може да бъде само финансова. Ще е необходима и медицинска помощ. Решаваща стъпка ще бъде прекратяването на големия експортен контрол, който осуетява медицинските вериги за доставки.

За щастие болестта, с която сега се сблъскваме, не е толкова лоша, колкото чумните епидемии, които многократно са опустошавали живота на нашите предци. Все пак това е нещо, което на практика никой от нас не е изпитвал. Това е практическо предизвикателство, което трябва да бъде посрещнато с добре информирани решения. То е и етично такова. Трябва да осъзнаем и двата аспекта на решенията, които трябва да вземем.

Вдъхват ли лидерите спокойствие и разумни ли са? Борим ли болестта, като в същото време минимизираме икономическите щети? Гарантираме ли защитата на най-слабите хора и държави? Даваме ли предимство на солидарността пред враждебността и на глобалната отговорност пред насочения навътре национализъм? Стремим ли се да завещаем един по-добър пост-пандемичен свят, а не по-лош? За разлика от вирусите, хората имат избор. Избирайте умно, призовава Уулф.