Започва ли газова война в Европа?

Според прогнозите, предоставени от аналитичната компания Global Data, въвеждането в експлоатация на големите газови находища в израелския средиземноморски шелф вероятно ще превърне страната в основен регионален участник в износа на газ до средата на това десетилетие. Настоящите възстановими газови запаси в Израел се изчисляват на приблизително 26,2 трлн. куб. фута (7,98 трлн. куб. м). Това е около 62 пъти повече от очакваното потребление на газ в страната през 2019 г.

Тази ситуация буди безпокойство в Русия и Турция. Експертите оценяват, че след пристигането си в Европа газът от източното Средиземноморие ще бъде с 20-30% по-евтин от този, доставян от Русия чрез газопровода „Турски поток“. Пет месеца преди старта на дейността в “Левиатан“, руският анализатор Камран Гасанов написа статия с провокативното заглавие „Израелски газопровод - убиецът на „Турски поток“. В нея той пише, че „... трябва да помним, че строежът на втората тръба на „Турски поток “, предназначена за Европа, е към своя край. Капацитетът му от 16 млрд. куб. м е съпоставим с обема на EastMed. Американците разбират, че Ангела Меркел ще осигури "Северен поток 2", но все още могат да спрат разширяването на „Турски поток “ в Европа. Ердоган ще се опита да блокира проекта EastMed. Дали той успява или не, в този спор симпатиите на Русия трябва да са към турската страна. EastMed не е заплаха, а предизвикателство за руския „Турски поток “. В дългосрочен план запасите от източното Средиземноморие ще могат напълно да се конкурират с руския газ в Стария свят”. 

Отношението към газопровода EastMed в Европа е доста нееднозначно. Например през ноември изследователят от Берлинската фондация за наука и политика (SWP) Щефан Волфрум разкритикува проекта. Въпреки че авторът многократно твърди, че статията просто представлява неговото лично мнение, би било трудно да се публикува такъв аргумент без разрешението на ръководството. Волфрум дори представя конкретен план за действие, предназначен да спре изграждането на газопровода EastMed. Това представлява опит за окончателно включване на такива въпроси в дневния ред на Европейската комисия (ЕК), които биха могли да изключат газопровода от нейните проекти от общ интерес. В същото време той обръща внимание и на двата частично работещи терминали за LNG в Египет. Според него Египет и неговата газова промишленост, която е във възход след началото на развитието на масовото офшорно поле „Зор“, показва потенциал да се превърне в регионален хъб. За да постигне това, анализаторът смята, че страната може да "увеличи капацитета на съществуващите газопроводи между Израел и Египет, както и да свърже кипърските газови находища с територията на Египет”.

Подобен набор от вероятности относно доставките на средиземноморски газ за Европа, представени от Волфрум, бяга засегнати и от германския вестник Die Welt през януари. Статията беше озаглавена „Проблемният нов газопровод в Европа може да се окаже чудовище”.

Окончателната позиция на Германия по отношение на доставките на газ за Европа стана ясна по време на пресконференция на 11 януари след разговорите между канцлера Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин. Германският лидер призова за завършване на газопровода "Северен поток 2" и осъди американските санкции, които принудиха изпълнителите на проекта да спрат операциите. В същото време в руското онлайн пространство започнаха да се появяват статии с тревожни заглавия от рода на „Израел провокира Вашингтон за поредната война“. Тези статии помогнаха за разпространението на предубедена информация относно перспективите за производство на газ в средиземноморския шелф и доставките му за континентална Европа. Една статия гласи: „Разбираем страничен ефект е по-тясното привързване на Турция към Русия по въпроса за газа, тъй като турската страна има разбираеми геополитически и геоикономически интереси. Също така си струва да се спомене, че на пръв поглед промените в икономиката и геополитиката не изглеждат като загуба за Русия и нейните интереси”.

Но тази история включва по-сериозни фактори. Това са геополитическите амбиции на Турция, олицетворени от нейния президент Реджеп Ердоган, както и проблемът с разграничаването на морските води и зоните на шелфа в източното Средиземноморие. Обикновено тези зони се възлагат на държавите чрез преговори и са обособени от бреговата ивица. Трябва да се отбележи обаче, че шелфът, участващ в маршрута на проекта EastMed, е част от изключителната икономическа зона на Кипър и газовото находище “Афродита“. Тази зона е открита през 2011 г. от Noble Energy и резервите ѝ се оценяват на приблизително 129 млрд. куб. м. Част от този газ също трябва да се доставя чрез EastMed. Кипърската зона обаче се вклинява в районите на съседни държави. Тази територия попада в ливански и сирийски води и е в непосредствена близост до водите на Израел на юг. Зоните са разположени в рамките на 200 мили икономическа зона, а турското крайбрежие е разположено по-далеч от останалите. В същото време кипърските и турските шелфови зони се припокриват. Следователно, за да се разрешат споровете, са необходими споразумения относно разграничаването на шелфа и морето, както и местоположението на операциите във всяка от зоните. Но това не отговаря на интересните на Ердоган, тъй като в този случай претенциите за част от шелфа на непризнатата турска република Северен Кипър, която представлява 38 на сто от територията на острова, няма да бъдат взети под внимание. Въпреки това Турция се обърна към Израел в средата на декември с предложение за организиране на преговори за изграждането на газопровод, по който израелският газ може да бъде доставен в Европа. Освен това през 2017 г. Турция и Израел вече обявиха намерението си да изградят такъв газопровод към Европа. Но както видяхме, това не се се получи.