Тайният план на ЕС за твърд Grexit

Но това не би било единственото влияние на смяната на валутата. „Ако Гърция напусне еврозоната, очевидно първото нещо, което би се случило, е, че новата валута няма да има доверие", казва официален участник в дискусиите. „Никой не би искал да държи тази валута, така че тя скоро ще влезе в спирала на девалвация“. Това би имало сериозни последици за гръцкия дълг, тъй като той все още бе деноминиран в евро. Вероятно незабавното обезценяване с до 50% спрямо еврото би могло незабавно да увеличи съотношението на дълга към БВП, което през юни 2015 г. беше 180%. Съотношението веднага ще се удвои до 360% и много скоро до 500%, предвид въздействието върху икономиката. Това означава, че ще бъде необходимо „значително преструктуриране на дълга“, се казва в плана.

Парадоксът е, че единственото сигурно нещо за Grexit би било, че страната веднага ще се нуждае от нов спасителен план. Така че че почти абсурдно да се премине през всички тези неприятности, за да се избегне спасителен план, само за да влезе в ситуация, в която ще е необходим друг спасителен план. „Това е иронията на цялото нещо“, казва друг от участващите служители. „Където и да погледнеш, има нужда от спасителен план. Може би не веднага, защото правителството ще каже „не“, но много скоро реалността ще го принуди. Това ще бъде единственият начин да се стабилизира валутата и да се овладее инфлацията“. 

И докато електронното превключване към новата валута може да се случи в рамките на часове, конвертирането в нова физическа валута би било много по-сложен процес. Промяната би създала сериозни логистични предизвикателства, особено като се има предвид силно ограничения капацитет на гръцката администрация.

Многоцветната диаграма в План Б очертава времето, необходимо за предоставянето на различни видове валута след преминаването към новата валута. През първите две седмици след като Grexit бъде задействан, няма да има физически банкноти, а икономическата и финансовата дейност ще са напълно преустановени. От втората седмица до четири месеца се предвижда използването на спешни проверки на централната банка за трансакции, докато през следващите четири до осем месеца могат да се използват временни банкноти за спешни случаи. Въвеждането на нови хартиени банкноти би било възможно само след като са изминали поне осем до девет месеца.

Плановете за предоставяне на спешни банкноти са изпълнени с технически проблеми. Една от възможностите, които членовете на екипа за непредвидени обстоятелства са обмисляли, е да се използват съществуващите банкноти евро и да се пробият дупки в тях, за да се маркират като „нови евро“ за известно време, докато не бъде създадена система, която може да отпечата новата валута. Но банкоматите най-вероятно няма да могат да приемат тези нови евро заради различната им текстура.

Друга идея е да се използват съществуващите банкноти и да им се сложат печати, за да се разграничават от стандартните евро. Но това все пак не би гарантирало, че банкоматите ще могат да направят разликата между нова банкнота и стара, тъй като защитните елементи ще останат същите. Освен че е непрактично, всякакви планове за пробиване на дупки или нови печати на тях биха довели до de facto обезценяване на еврото. Също така това би имало отрицателно въздействие върху световната репутация на еврото и надеждността на валутата.

Друг фактор, който усложнява преминаването към национална валута и оценките за продължителността на прехода, е голямото количество парични средства, циркулиращи в икономиката. Опасявайки се от предстоящи затваряния на банки, много гърци изтеглиха парите си, натъпкаха ги под матраците си, в саксии за растения или в сейфове. Така че първите няколко седмици вероятно ще бъдат управляеми. До края на юни паричното обращение достигна около 50 милиарда евро, което е равно на повече от една трета от общите депозити и пет пъти повече от средното количество в еврозоната. Това би означавало, че на новата валута ще ѝ отнеме време, за да се разпространи напълно, защото гърците ще се противопоставят на превръщането на еврото в по-малко ценните нови банкноти.

Последната загриженост, особено за екипа на ЕЦБ, беше какво би се случило, ако Гърция едностранно реши да използва останалите доставки в монетния двор и да отпечата още евро. Длъжностни лица, участващи в разговорите, казват, че това е изключително малко вероятно, защото това би означавало фалшифициране и попадане в наказателното право.

Политическото въздействие на такова решение би било огромно; вероятно ще прекъсне връзките на Гърция с всяка институция, която би могла да ѝ помогне по време на този труден период. Дори и гръцкото правителство да поеме риска, последиците, които би имало това по отношение на движението на еврото, ще бъдат незначителни, съобщават служителите, работещи по плана.

Продължението на материала може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.