Тайният план на ЕС за твърд Grexit

Един от най-секретните планове на ЕС е бил приет през 2012 г., предишният път, когато Гърция беше на ръба на фалита. Той носи кодовото име „Присъединяване на Хърватия към Европейския съюз“, за да прикрие, че всъщност е сценарий на съдбовния ден за една страна, която се намира на юг.

Всеки намек дори за съществуването на този план би изпратил Гърция още по-дълбоко в кризата, би разтърсил финансовите пазари и доверието в самото евро.

Тогава, в началото на юни 2015 г., нов кръг от преговори изглежда беше отново в задънена улица. Едва след приключването на преговорите на 13 юли 2015 г. ЕС и Гърция се съгласиха за третата спасителна програма. Междувременно подготовката на ЕС за евентуалната катастрофа продължава, както става ясно от подробно описание в този откъс от книгата на Виктория Дендрино и Елени Варвициоти* „Последният блъф“, цитирана от Bloomberg TV Bilgaria.

Малък екип от 10 европейски икономисти и адвокати се тълпи на 15-ия етаж на Charlemagne building, икономическата централа на Европейската комисия в Брюксел, и преразглежда стария План Б в случай, че преговорите се провалят и Гърция не изпълни задълженията си. Причините за секретност остават същите, като през 2012 г. Но планът трябваше да бъде преименуван, защото Хърватия вече се присъедини към ЕС. Ето защо 157-страничният „Анализ и план за извънредни ситуации в Албания при фалит през 2015 г.“ е за всичко това, което трябва да се направи, за да се сведе до минимум икономическата и хуманитарната катастрофа, ако Гърция бъде изгонена от ЕС и еврозоната.

Втората глава, „Управление на излизането“, разглежда суровите разходи за Grexit. В този момент Гърция дължи 342 млрд. евро (387 милиарда долара в сегашни долари) на Европейския инструмент за финансова стабилност, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и други правителства и банки в еврозоната. В таблица се изчислява подробно експозицията на всяка страна от еврозоната. В случая на Италия тя възлиза на 63 млрд. евро, или 4,1% от брутния ѝ вътрешен продукт. За Германия сумата е много по-голяма. С 92,8 милиарда евро, или 3,4% от БВП, сумата е най-висока в абсолютно изражение. Словения обаче има най-голяма експозиция като дял от икономиката си - на стойност 1,7 млрд. евро тя възлиза на 6,7% от БВП.

От решаващо значение за последователността от изпадане на държавата във фалит до Grexit е пълното разчитане на гръцките банки в този момент на спешната помощ за ликвидност (ELA) - одобрена от ЕЦБ и предоставена им от централната банка на Гърция. За да получат тези парични заеми, банките трябваше да предоставят обезпечения, предимно облигации, гарантирани от гръцката държава. План Б предполага, че след като Гърция изпадне в състояние на дефолт към кредитор като ЕЦБ, би било невъзможно за управителния съвет на ЕЦБ да продължи да приема гръцките държавни облигации като адекватно обезпечение и ЕЦБ ще трябва да върне ELA, която е предоставила на банките в страната. Това бързо ще предизвика серия от събития, при които неликвидните банки почти веднага ще изпаднат в неплатежоспособност и колапс. Единственият начин да се избегне това, е да се намери ликвидност другаде.

Но бивайки част от еврозоната означава, че гръцките банки не разполагат със същите възможности като при една независима парична система. Те биха останали без ликвидност, защото тя би могла да дойде само от системата на еврозоната, която към този момент би ги изключила. Това означаваше, че страната ще остане само с една възможност, за да попречи на банките да се сринат. Гръцката централна банка ще трябва да осигури ликвидност в нова валута. По същество това значи излизане от еврозоната.

Този план не изисква незабавно отпечатване на нови пари. Практическата част може да бъде разрешена в рамките на часове, като само се изисква от централната банка да промени системите си за информационни технологии, за да може да конвертира евро в банкови сметки към новата си валута. За няколко часа централната банка може да свърши всичко това.

Последна актуализация: 13:39 | 13.09.22 г.