ЕС трябва да спре субсидиите за въглищните централи, ако иска да завърши енергийния преход

Докато преговорите за новия електроенергиен пазар на Европейския съюз (ЕС) навлизат в своята решаваща фаза, блокът се изправя пред сериозен проблем, свързан с доверието и ефективността на своята програма за борба с климатичните промени. 

Структурната реформа на европейския енергиен пазар и по-специално новите правила за механизмите за капацитет навлизат в последната фаза с оставащите две срещи, в които участие ще вземат представители на Европейския парламент, Съвета на министрите и Европейската комисия (ЕК), съобщава Euractiv.

От тях се очаква да решат дали да бъдат прекратени субсидиите за въглищните централи чрез така наречените механизми за електроенергиен капацитет, или да се продължи „изгарянето“ на парите на данъкоплатците за производството на електричество чрез вредните въглищни централи.

За да се ограничи финансирането на най-замърсяващите електроцентрали, Европейският парламент подкрепи предложението на ЕК да бъдат изключени онези въглищни централи, които отделят повече от 550 гр въглероден диоксид за киловатчас от механизма за капацитет от 2025 г.

Но някои правителства, включително това на Полша, лобират срещу решението и предлагат прилагането на този план да се забави до 2035 г.

В България потребителите са изразходили 96 млн. евро от 2013 г. насам за механизми за електроенергиен капацитет. Въпреки това през зимата на миналата година електроцентралите в страната, работещи на въглища, които са били субсидирани да предоставят електричество в аварийни ситуации, не успяха да се справят заради замръзването на водата, необходима за охлаждането на централите.

Това е една от основните причини за прекъсванията на електричество през зимата не само в България, но и в много други страни от Източна Европа.

В Полша подкрепата на механизма за електроенергиен капацитет е насочена към поддръжката на статуквото в държавната въглищна енергийна система. Изчислено е, че до 2030 г. това ще струва на местните данъкоплатци близо 14 млрд. евро. По-голямата част от тази сума ще бъде използвана за удължаване на живота на съществуващите въглищни централи, както и за създаването на нови такива.

Най-пресният пример за това е планът на Полша да предостави 15-годишен договор за субсидиране на изграждането на нова електроцентрала, работеща на въглища с капацитет от 1 гигаватчас, наречен Ostroleka C.

Този план се появява на фона на притесненията ot анализите, показващи, че въпросната централа няма да бъде рентабилна и ще доведе до загуби в размер на 1,7 млрд. евро.

Механизмите за капацитет, за които се предполага, че осигуряват снабдяване с електричество при извънредно ситуации, са широко разпространени в Европа, превръщайки се в най-големия консуматор на субсидии от всички видове електроцентрали, с което добавят близо 58 млрд. евро към сметките за енергия на гражданите на ЕС.

Въглищните електроцентрали получават огромнa част от тези масивни публични субсидии, въпреки своята нерентабилност и вредното въздействие върху атмосферата, околната среда и човешкото здраве.

Крайно време е в предстоящите преговори за енергийния преход ЕС да коригира своите дефектни правила и да гарантира, че най-големите врагове на чистия въздух ще бъдат отлъчени от субсидиите.

Подобна положителна стъпка би допринесла за затвърждаването на водещата роля на блока в областта на климата по време на предстоящата среща в Катовице.