Ангела Меркел - европейският лидер в защита на либералните ценности

Канцлерът Ангела Меркел мисли дълго и усърдно дали да се кандидатира отново на парламентарните избори в Германия през 2017 г., коментира Financial Times. Тя  направи правилния избор да се пробва за четвърти мандат въпреки опасностите, което понякога застигат твърде дълго управляващите, не на последно място нейния ментор – Хелмут Кол.

Доналд Тръмп съвсем скоро ще заеме поста си в Белия дом, а междувременно Меркел бе призована да поеме мантията на лидера на западния либерален свят от ръцете на Барак Обама. Тя отхвърли исканията като „гротескни и абсурдни“, но може и да няма голям избор в това отношение. Отговорността се стоварва върху ѝ заради липсата на друг смислен кандидат и похвалните позиции, които заема.

Тя обеща да се бори за демокрацията, свободната търговия и отворените общества и отказа да предостави терена на националистите, независимо дали става въпрос за Тръмп, Владимир Путин или Виктор Орбан.

Определено се намираме в момент в историята, в който германският канцлер поема тази роля. Седем десетилетия след унищожаването на нацистка Германия Берлин още веднъж е в позиция да обмисли глобално лидерство, макар и внимателно. Това е знак на почит към трансформацията на страната от 1945 г. насам, за положението ѝ на икономическа суперсила и за върховенството ѝ в Европейския съюз.

Нещо повече, то отразява липсата на ангажираност у другите, най-вече Великобритания на ръба на Brexit, слабата Франция и САЩ, които под управлението на Обама ограничиха намесата си в глобалните дела.

Меркел с право настоява, че Берлин ще продължи напред само с партньори. Германия няма икономическите ресурси и военната сила на САЩ. Тя е обречена исторически и географски да работи с европейските си съюзници, дори в момент, в който ЕС се бори за целостта си.

Разбира се, Меркел няма да води нищо, ако не победи на изборите. Като лидер на консервативния блок между християндемократите и християнсоциалистите, канцлерът трябва да си спечели обратно доверието, което изгуби, запазвайки границите на Германия отворени за бежанците през лятото на 2015 г. - задача, която стана още по-трудна след атаката на коледния базар в Берлин миналия месец.

Макар да настоява, че е била права в онзи момент, оттогава Меркел затегна правилата за търсещите убежище и подкрепи противоречивата мигрантска сделка между ЕС и Турция. Страната остана разделена, като антиимигрантската партия "Алтернатива за Германия" се възползва от настроенията срещу Меркел. Германският канцлер все още е фаворит за победа в тазгодишните избори, но при нейно управление "Алтернатива за Германия" може да стане първата крайнодясна партия от 1945 г. с място в германския парламент.

Ако тя спечели, канцлерът ще бъде натоварена и със задачата да запази ЕС цял. На фона на необуздания популизъм е трудно да се спечели подкрепа за повече сътрудничество. Тя трябва да прокара повече политики за всеобща сигурност, за да се решат проблемите с тероризма, и да поддържа единство по санкциите срещу Русия, наложени заради украинската криза.

Целта й е да покаже, че ЕС все още е способен на решителни действия, а и да се поддържа натиска върху Москва. В средиземноморските страни, където безработицата захранва популизма, тя трябва да позволи повече гъвкавост на фискалните правила в еврозоната.

Междувременно Меркел трябва да се опита и да изгради подходящи отношения с Тръмп. Въпреки обещанията му да намали ангажимента на САЩ в НАТО може би съществуват допирни точки в борбата с ислямисткия тероризъм и промотирането на стабилност в Близкия изток. Меркел ще трябва да работи усилено, за да убеди Тръмп, че очевидните му симпатии към Путин са зле насочени.

Не на последно място, както тя самата заяви, трябва да се намерят начини, за да се спечели обществената подкрепа за глобализация. Без нея светът ще бъде по-беден и по-опасен. Ползи обаче трябва да се разпределят справедливо. Това ще бъде твърда линия за поддържане във враждебна среда, но кой би могъл да се справи по-добре от германския канцлер?