Кошмарът стана действителност – атентат на Коледен базар. При първите реакции въобще не се споменаваше думата „терор“. Но е очевидно, че някой в Берлин, и то в подножието на исторически храм-паметник, е искал да изимитира терористичната атака от Ница, при която на френския национален празник на 14 юли бяха убити 84 души. И тогава камион се вряза в тълпата на един празник. Убиецът бе спрян след стотици метри от своя ужасяващ път от полицията, коментира германският ежедневник FAZ.
В Берлин атентаторите не стигнаха толкова далеч. Това обаче не е утеха за жертвите. Но поне е било предотвратено по-лошото, за да не се превърне Берлин в Ница 2. Дали е късмет? От атентата в Париж бе ясно, че пазарите и подобни увеселителни места трябва да бъдат сериозно охранявани, че в такива случаи в бъдеще стандартни трябва да бъдат специални бетонни барикади. И как в Берлин това не бе предвидено?
Първият сериозен тест след атентата в Ница бе Октоберфест в Германия. Той премина този тест.
За коледните пазари, които се провеждат в Германия в по-малки и по-големи градове, а в Берлин – на няколко места, се прилагат някои други критерии. Не навсякъде може да се изключи всякакъв риск. И точно от това политиците, полицията и вътрешното разузнаване предупреждават многократно. Изречението, че ужасът не бива да променя начина на живот, е подложено на изпитание.
Особено по отношение на Коледните пазари, защото за тях също така е вярно, че не са какви да е пазари. С целия си кич и търговски устрем те разпространяват атмосфера, която извира от един свят на антитерористична война, която Западът обяви на тези атаки. Няма ли вече да е така? Трябва ли сега, в дните до Коледа, да седим вкъщи?
Във Франция страхът на много места вече се превърна в парализа. В Германия може би още не е така. Но може ли някой немец да пожелае днес простото „Весела Коледа“? След нападението в Берлин за мнозина това няма да е възможно.
А шокът в Германия няма да мине скоро. Утехата в такива моменти може би вече няма да е на Коледните пазари, а по-скоро посланието на самата коледна история.
преди 7 години Друже, с някакви инфантилни размисли се опитваш да изведеш от вчерашните терористични атаки императиви на простата размяна на стоки. Може даже и за анархически марксизъм да го обявиш, ако си начетен по-идейно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Религията е следствие, тя е инструмент на материалният свят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Техните шефове, да.Този, който гръмна посланника, 'самопожертвайки се' вчера, също да, макар и да беше малко по адекватен от друсалките с коланите.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години ??? ... искаш да кажеш. че тези , които се взpвявaт преследват материални цели ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години И какъв е този НЕматериален мотив, за който някой ще си пожертва живота? Бъдещето на децата? Любовта? Към родината? Стига глупости.. всички тези неща са 'пари' или техен материален еквивалент. Хората са способни да се самозалъгват и самоманипулират, че това са 'идеали', но на практика става въпрос за пари...Ако не вярваш виж ВСЕКИ, без изключение 'идеолог' с власт в продължение на няколко години. Няма да ти се повярва как им се променя ценностната система.. от идеолози към практици. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Нещо, дъскорезницата се включи и ми отряза материала. Казах, че колегата не разбира нищо от демокрация. Той твърди обратното. Говори за култури и темпорални екзистенции в културен аспект, които в контекста на съвременните политически наративи са като девственик в публичен дом. Именно това исках да анализирам, защото, диалектически погледнато, развитието на човека е в застой - не успява да следва промените в технологичната част на битието. Изложих го малко по-натуралистично - нещо като натюрморт на съвременните светлосенки. Оказва се, обаче, че светлината влиза през процепа на закован с дъски прозорец, но въпреки всичко, ако някоя дъска хлопа повече, то на моменти би ставало по-светло. Точно в такъв момент са възможни проблясъци, стига в същото време да не бият гръмотевици и да изместват възприятието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Добре, най-елементарния пример за това какво предимство получава, този, който се ръководи от не-материални мотиви е това, че е способен на саможертва и свръх-мобилизация в несъизмеримо по-висока степен от този, който преследва единствено цели свързани с кожата му. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години То в един момент въпроса опира до 'собствената кожа', където въпросния става пряко замесен. Основният мотив, обаче си остава материален. Самият факт за кожата е материален, там отстъпване означава смърт. Причините са чисто практични. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Всички войни (БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ!) се водят за 'пари', 'паркомясто', храна или жени........Струва ми се, че по този точно въпрос пребиваваш в тежка заблуда ;)) По скромната ми оценка при 99% от случаите, индивида , който се ръководи в действията си от над материална мотивация е в състояние да спечели конкурентното противопоставяне със съперник, който се интересува само от пари, жени, храна и парко-места ... , т.е. такъв , за когото най-ценна му е собствената кожа, просто защото в съответствие с ценностите и приоритетите си, ще направи всичко за да не я излага на пряк риск и следователно ще отстъпи ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години "Да, силни държави нападат с оръжие слаби държави и ги правят на дармадан, ама как иначе да победи демокрацията и хората да започнат да ядат на масата и с прибори."Нека просто да не го наричаме демокрация, а силово налагане на някаква култура... Култури бол, насилието е кофти, но е природен закон.Грешното използване на аргумента 'демокрация' за силовото налагане на някаква култура, НЕ Е ОК. Или ако е ОК, то трябва да го приемем, като принцип важащ за големите и силните, а не за 'демократичните', защото те на практика НЕ СА. отговор Сигнализирай за неуместен коментар