Изчезващият кеш на Европа

Само туристите плащат в брой, казва младата бариста в едно от кафенетата на шведската верига Espresso House в Стокхолм. „Те не разбират, че вече не ползваме кеш“, казва тя, посочвайки ПОС терминала. Безконтактните плащания, които местните ползват, са много по-бързи и тя често свършва дребните пари, когато чужденците дойдат с едрите банкноти от банкомата, разказва The Economist.

Шведите рядко използват пари в брой. Обемът на картовите разплащания в страната е нараснал десет пъти от 2000 г. насам и само едно на пет плащания – или 5-7% от стойността, днес се правят в кеш.

В голяма част от Северна Европа ситуацията е подобна, като табели „без кеш“ все по-често се появяват по витрините. Но ако се придвижите повече на юг или на изток, картината се променя – в Италия 83% от плащанията все още са в брой.

Докато норвежците са осъществили по 456 електронни трансакции на глава на населението през миналата година, италианците са направили само 67, а румънците – 17, сочат данни на Boston Consulting Group. По-изненадваща е неохотата на Германия да се раздели с „истинските пари“. Над три четвърти от германските плащания все още се правят в брой и табелите „без кеш“ не се срещат толкова често.

Когато страните стават все по-богати, те имат склонност да се отказват от парите в брой заради сигурност, удобство и разходи. Потребителите може да смятат, че кешът е безплатен, но за банките и търговците на дребно това не е така.

Парите трябва да бъдат преброени, опаковани, транспортирани, почистени, заменени, проверени за фалшификати, съхранявани и пазени. Около 0,5-1% от БВП годишно отива за управление на парите в брой. Нещо повече, в новата си книга „Проклятието на кеша“ (The Curse of Cash) икономистът Кенет Рогоф твърди, че парите в брой в богатия свят помагат за укриването на данъци и други незаконни действия и че паричната политика ще бъде по-ефективна в безкешов свят. Въпреки това някои европейци са много по-склонни да изоставят хартийките и метала от други.

В Бенелюкс и скандинавските държави банките отрано промотираха електронните плащания и направиха по-лесно (и по-евтино) използването на карти от потребителите. В слабо населените Швеция и Норвегия поддържането на голяма мрежа от клонове и банкомати е скъпо. Swedbank, най-голямата банка на дребно в Швеция, има само осем клона, които работят с пари в брой.

Банките помагат и в разработването на технологии за мобилни плащания, например MobilePay в Дания – приложение, което сега се използва от девет на десет датски смартфона.

Въпреки това в Германия и в много южни и източни страни банките не са толкова проактивни. Германските банки много по-бавно промотират електронните и картовите плащания. В Италия сравнително малко хора имат банкови карти, а притежателите на такива ги използват рядко (25 трансакции на дебитна карта на година спрямо 114 във Франция). Причината отчасти е, че италианските търговци не харесват картите, тъй като банките обикновено ги таксуват с високи такси. За да изглади разликите между страните, през декември 2015 г. Европейската комисия ограничи таксите за трансакции до 0,2% за дебитни карти и до 0,3% за кредитни карти.

Скандинавските власти помогнаха да се улесни използването на карти. В Швеция инсталирането на касови апарати „черни кутии“, които директно изпращат данни за продажбите към данъчните служби с цел борба с укриването на данъци, помогна парите в брой да станат по-малко атрактивни. В Дания плащането на помощи чрез дебитни карти помогна за този преход.

Димитри Ру, собственик на датската верига за тестени изделия ‘t Vlaams Broodhuys, казва, че решението да я направи безкешова се основава на сигурност и хигиена. „Пекарните са лесна цел за крадците. За няколкостотин евро може да бъдеш намушкан с нож“. Потребителите не харесват и служителите да докосват кроасаните им, докато работят с пари. Някои клиенти ядосано хвърлят монетите на тезгяха, когато пекарите спират да ги приемат, но повече от 90% просто не ги е грижа.

Културата също изиграва своята роля. По-опитните с дигиталните услуги скандинавци се чувстват комфортно с купуването на хранителни продукти през смартфоните си, но дълбоко заложеното безпокойство да не бъдат проследени – белег, оставен от Щази, лежи зад недоверието на германците. Скорошно проучване на PWC показва, че двама на всеки петима германци не използват мобилни плащания заради опасения за сигурността на данните (а почти 9 от десет се тревожат за това). Когато германското финансово министерство наскоро предложи кешовите плащания да се ограничат до 5 хил. евро, както е в някои страни, ежедневникът Bild организира читателски протест.

Италианците са също толкова вбесени, когато се ограничават плащанията в брой над 1 хил. евро през 2011 г. Министър-председателят Матео Ренци миналата година увеличи лимита до 3 хил. евро. Според Рогоф слабото управление в страни като Италия и Гърция до голяма степен е причина за високите нива на укриване на данъци и други престъпления и произтичащите от това големи суми в кеш. Практиките като плащане на част от заплатите в брой са дълбоко заложени в тези страни.

Въпреки бавния напредък Андреас Прац от консултантската къща AT Kearney смята, че когато в една страна всички транскации на глава на населението в рамките на година се извършат електронно, хората ще осъзнаят, че могат да оцелеят и без кеш. Докато делът на трансакциите в кеш намалява, разходите за тях нарастват. Консултантската компания Panteia изчислява, че в Холандия средните разходи за кешово плащане са се увеличили от 22 евроцента до 25 евроцента между 2009 и 2014 г., а разходите за електронно плащане са се понижили от 21 евроцента до 19 евроцента.

Разбира се, и отдалечаването от кеша си има недостатъци. Инсталирането на ПОС терминали може да бъде скъпо. Бедните, много от които нямат банкови сметки, ще трябва да бъдат включени. Опасенията за изгубване на анонимността са оправдани. А трупането на пари в брой винаги е било основен избор при икономически сривове.

Но предимствата на безкешовата търговия стават все по-очевидни. Обратно в Стокхолм в хотел Radisson Waterfront двама американски пенсионери спорят кой да донесе „местни пари“, за да си вземат такси. Само ако знаеха, че и такситата предпочитат карти и само 7% от всички таксиметрови плащания в Стокхолм се правят с кеш...