Трагичният развод между Великобритания и Европейския съюз

Колко бързо само немислимото може да стане необратимо. Преди година малцина са си представяли, че милиони британци, които обичат да се оплакват от Европейския съюз – глупави регулации, надути бюджети и помпозни бюрократи, наистина ще гласуват да напуснат клуба на страните, които купуват почти половината от британския износ. В ранните часове на 24 юни обаче вече бе ясно, че гласоподавателите са игнорирали предупрежденията на икономисти, съюзници и собственото си правителство и след над четири десетилетия в ЕС са избрали дръзко да се хвърлят в неизвестното, коментира The Economist.

Сривът на британския паунд до 30-годишен минимум само подсказва какво предстои. Докато доверието се срива, Великобритания може да потъне и в рецесия. Перманентно по-малко жизнена икономика означава по-малко работни места, по-слаби данъчни постъпления и в крайна сметка – допълнителни икономии.

Шотландците, повечето от които гласуваха за оставане, сега може би ще имат по-голямо желание да се отделят от Обединеното кралство, както почти направиха през 2014 г. Отвъд Ла Манша евроскептиците, като Националния фронт на Франция, ще възприемат излизането на Великобритания като един вид окуражаване. ЕС - институция, която поддържа мира в Европа от половин век, понесе жесток удар.

За управлението на резултатите, при които видяхме страната да се разделя по възраст, класа и местоположение, ще е нужна политическа ловкост на първо време. В дългосрочен план може да е нужно преначертаване на традиционните политически бойни линии и дори наднационални граници. Ще има продължителен период на вредна несигурност. Никой не знае кога Великобритания ще напусне ЕС или при какви условия. Но на фона на радостта на поддръжниците на Brexit и взамните обвинения сред поддръжниците за оставане в ЕС, изпъкват два въпроса: какво означава вотът за Великобритания и Европа? И какво следва?

Вотът за напускане олицетворява изливането на гнева срещу „лидерите“. Всички – от Барак Обама до ръководителите на НАТО и МВФ, призоваха британците да останат в ЕС. Техните молби бяха отблъснати от гласоподавателите, които отхвърлиха не просто аргументите им, но и стойността им на „експерти“ като цяло. Големи части от британския електорат, които понесоха бремето от намаляването на публичните разходи, но не успяха да споделят просперитета на Великобритания, сега са в плен на гневния популизъм.

Британците представят множество причини за отхвърлянето на ЕС – от дефицита на демокрация в Брюксел до слабостта на икономиките в еврозоната. Онова, което се оказа решаващо за членството в ЕС, обаче явно бе свободното движение на хора. Заради увеличаването на броя на новодошлите имиграцията застана начело на опасенията на гласоподавателите.

В съответствие с това кампанията за напускане обеща на поддръжниците си както процъфтяваща икономика, така и контрол върху имиграцията. Британците обаче не могат да постигнат този резултат просто като гласуват за него. Ако искат достъп до единния пазар на ЕС и да се наслаждават на богатството, което то носи, те ще трябва да приемат свободното придвижване на хората. Ако Великобритания отхвърли този принцип, то тя ще трябва да плати цената от изключването ѝ от единния пазар. Страната трябва да направи избора си между ограничаване на миграцията и увеличаване на богатството си.

Дейвид Камерън не е човекът, който трябва да направи този избор. Безразсъдно свиквайки референдума и водейки провалила се кампания, той показа катастрофална погрешна оценка и не може надеждно да води преговорите за напускане на Великобритания. Това би трябвало сега да попадне в ръцете на нов министър-председател*.

Вярваме, пише The Economist, че той или тя трябва да избере сделка, подобно на тази между Норвегия и ЕС, която дава пълен достъп до най-големия единен пазар в света, но и поддържа принципа за свободно придвижване на хора. Причината е, че това ще увеличи максимално просперитета. А предполагаемата цена – миграцията, всъщност е от полза, както самата кампания за напускане също заяви. Европейските мигранти допринасят за публичните финанси, затова определено са си платили за ползването на здравните и образователните услуги. Без мигранти от ЕС, в училищата, болниците и индустриите като земеделието и търговията няма да има кой да работи.

Трудната задача ще бъде да се каже на британците, гласували за напускане, че безплатните парчета от пая вече не са опция. Новият министър-председател ще се изправи пред обвинения, че се е продал по простата причина, че той или тя наистина ще трябва да наруши някое обещание, независимо дали е за миграцията или икономиката. Ето защо гласоподавателите трябва да потвърдят сделката, за препоръчване чрез общи избори, а не с друг референдум. Това може да се окаже по-лесна победа тогава, отколкото изглежда в момента. Докато се подготвя сделката, икономиката ще пострада и имиграцията ще отпадне от само себе си.

Brexit e тежък удар и за ЕС. Най-високопоставените лидери в Брюксел изгубиха контакта си с обикновените граждани – и то не само във Великобритания. Скорошно проучване на Pew Research показа, че във Франция – една от страните основателки на съюза и негов дългогодишен поддръжник, само 38% от хората все още поддържат благоприятна позиция спрямо ЕС, което е шест пункта зад Великобритания. В нито една от страните в проучванията няма особена подкрепа за прехвърлянето на власт към Брюксел.

Всяка страна изпитва свое собствено негодувание. В Италия и Гърция, където икономиките са слаби, причините са породени от икономиите, наложени от Германия. Във Франция обвиненията срещу ЕС са, че е „ултралиберален“ (докато британците го обвиняват в твърде много бюрокрация). В Източна Европа традиционните националисти обвиняват ЕС за налагането на космополитни ценности като брака между хомосексуалисти.

Въпреки че ЕС трябва да се справи с гнева на обществото, лекът лежи в насърчаването на растежа. Завършването на единния пазар в дигиталните услуги и капиталовите пазари, например, ще създаде работни места и просперитет. Еврозоната се нуждае от по-силни основи, като за начало с подходящ банков съюз. Действия вследствие на старите дебати за възвръщане на правомощия, включително по регулациите на пазара на труда, обратно на националните правителства ще покаже, че ЕС не иска да печели власт на всяка цена.

Мнозина ще ридаят заради този вот, а освен всичко друго има опасност Великобритания да стане по-затворена, по-изолирана и по-малко динамична. Ще бъде лошо за всички, ако Великобритания се свие до Малка Англия, а още по-лошо, ако доведе и до Малка Европа. Лидерите на кампанията за напускане се противопоставят с обещанието за жизнена отворена икономика на 21-и век. Съмняваме се, пише The Economist, че Brexit ще постигне това, но нищо няма да ни направи по-щастливи, ако се окаже, че грешим.

* Коментарът е писан, преди Дейвид Камерън да обяви оставката си.

Всичко за Brexit следете тук