Защо Америка е толкова притеснена от Brexit?

Защо Америка е толкова притеснена от Brexit? Има някои моменти, които е добре да си припомним. Никога преди действащ американски президент не е посещавал друга демокрация в опит да повлияе на изборите, коментира от Вашингтон британският журналист Едуард Лус за Financial Times.

Нито пък досега някой от 13-те бивши държавни секретари или министри по отбраната на САЩ са рискували да адресират свое послание към чужди избиратели със същия мотив. Нито пък осемте бивши финансови министри или петте бивши върховни главнокомандващи на НАТО. Не само че американските управляващи нарушиха правилото си за ненамеса заради Brexit, но и направо го разбиха на дребни парченца. Човек би си помислил, че Великобритания е от уникално важно значение за бъдещето на света.

Колкото и да е съблазнителна подобна мисъл – особено за британец, живеещ във Вашингтон, пише Лус, има местен подтекст, който може да бъде резюмиран в две думи: Доналд Тръмп. Ако британците са толкова глупави, че да напуснат Европа, може би американците са достатъчно луди, за да изберат Тръмп.

Разбира се, никой няма да заяви причинно-следствена връзка между това, което ще се случи във Великобритания на 23 юни, и изборите за президент на САЩ през ноември. Повечето американски избиратели никога не са чували за Brexit. Нито пък щяха да имат особено мнение, ако бяха.

И все пак има какво да тревожи елита на Америка. По същия начин както американските музикални компании тестват продуктите си на британския пазар, или телевизионните компании просто заемат това, което работи там, референдумът около Brexit се превръща в показател за здравето на западната демокрация.

Демографските паралели между поддръжниците на Brexit и подкрепящите Тръмп са твърде близки, за да бъдат пренебрегнати, което е почти зловещо. Техните мотиви са еднакво опростени. Напускането на Европа за подкрепящите го е същото като построяването на стена с Мексико за поддръжниците на Тръмп – гилотина на неблагозвучния мултикултурализъм на 21-и век.

От емпирична гледна точка красивата стена на Тръмп не е по-различна от забележителната изолация на Борис Джонсън, лидер на кампанията в подкрепа на Brexit: и двете са безразсъдни илюзии. От поетична гледна точка обаче те предлагат ясно решение на отчуждаването на следмодерното общество. Уинстън Чърчил си е правил шега, че Великобритания и Америка са разделени от общ език. Днес обикновените бели работници от двете страни на Атлантика говорят със същите фрази. И всички те жадуват за постулатите на едно изгубено време.

И от двете страни разчитат на измамно привлекателните думи на плутократските си шампиони, пише Лус. Джонсън иска да освободи Великобритания от често измислената мрежа от европейски регулации. Тръмп настоява, че се противопоставя само на незаконните испаноговорящи. Законно влезлите са добре дошли.

Тяхната истинска привлекателност обаче се основава на националистически популизъм. И двамата могат да посочат лицемерието на елитите, срещу които водят кампаниите си. Камерън обеща да ограничи нетната британска имиграция до 100 000 души годишно – обещание, което не успя да изпълни.

Последователни американски администрации са обещавали да засилят границите на Америка преди да предложат амнистия. Като изпитание за пазарните условия, британската конкуренция между лицемерието на елита и популистката откровеност не може да стане по-добра.

Не може да не споменем и бъдещето на Запада, продължава Лус. По време на визитата си във Великобритания през април Барак Обама красноречиво защити ролята на страната в Европа. Той припомни на британците, че идеята за единна Европа е била замислена от Чърчил като средство за предотвратяване на повторение на две от най-кръвополитните войни в човешката история.

Освен това британският министър-председател от дълго време говори срещу Европа – и потвърждава опасенията на противниците на имиграцията, за да успее сега да направи образа по-положителен. Затова и помоли Обама да направи това вместо него. Трябва да се отбележи и, че Камерън нае Джим Месина, мениджър на кампанията за втори мандат на Обама през 2012 г., за да засили позицията колко икономически опасен е Brexit за страната.

Освен че направи услуга за приятел, Обама има и други мотиви. Елитите във Вашингтон с право се страхуват, че Brexit може да доведе до верижна реакция, която пък да предизвика разпадането на ЕС. Това, от своя страна, може да доведа до колапс на трансатлантическия алианс. Американските глобални сили винаги са били подкрепяни от мощта на алиансите си. Самоналожената изолация на най-близкия европейски съюзник на Америка може да сложи началото на огромен разпад.

И тук също Тръмп играе важна роля. За пръв път от създаването на НАТО в САЩ има кандидат за президент, който би бил безразличен към разпадането на военния алианс. Нещо повече, Тръмп е сам на фона на останалите публични лица в САЩ в подкрепата си на излизане на Великобритания от ЕС. „О, да, смятам, че трябва да излязат“, каза той наскоро.

Той добави, че това решение принадлежи само на Великобритания. И това наистина е така. Но безгрижието на Тръмп ясно показва това, което тревожи Вашингтон. Има моменти в историята, когато всичко стабилно се разпада във въздуха. Въпросът е дали 2016 г. ще бъде един от тези моменти.

Всичко по темата Brexit следете тук