Драги: Бъдещето на глобалната икономика остава несигурно

Бъдещето на глобалната икономика остава несигурно и има редица въпроси по възможността на Европа да преодолее нови шокове, заявява председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в годишния си доклад в четвъртък, предава Ройтерс.

„2016 г. няма да предложи по-малко предизвикателства за ЕЦБ. Изправени сме пред несигурност около перспективите за глобалната икономика. Изправени сме пред въпроси и за посоката на Европа и устойчивостта ѝ на нови шокове“, пише Драги в доклада. „В тази среда нашият ангажимент към мандата ни ще продължи да бъде котва на доверие за хората в Европа“.

Той допълва, че програмата за количествено облекчаване на ЕЦБ, при която ефективно се печатат пари за изкупуване на държавни облигации, ще засили икономическото производство или брутния вътрешен продукт в еврозоната с около 1,5 процентни пункта между 2015 и 2018 г.

Мерките за стимулиране на ЕЦБ може да бъдат допълнително увеличени, ако икономиката на еврозоната бъде ударена от нови шокове, каза пък главният икономист на банката Петер Прат в четвъртък.

„Ако се материализират нови неблагоприятни шокове, нашите мерки могат да бъдат калибрирани още веднъж, съизмеримо към силата на насрещните ветрове, като се вземат предвид и възможните странични ефекти“, каза Прат пред икономисти във Франкфурт.

Без да се включва влиянието на засилвеното количествено облекчаване от март 2016 г. „спрямо съпоставимия сценарий нашите мерки осигуряват значителна подкрепа на производството и инфлацията“, казва той.

Един страничен ефект на сегашната политика на ЕЦБ е, че отрицателните лихвени проценти притискат маржовете на банките, което според тях прави предоставянето на кредити по-трудно.

„Ако инфлацията остане ниска, това няма да е защото политиката е неефективна, а защото междувременно нови шокове са ударили икономиката“, каза Прат. „Затова увеличаването на политическите ни мерки е подходящ отговор на засилващите се насрещни ветрове“.

Ръстът на цените в 19-членния валутен съюз е под целевите 2% на ЕЦБ през последните три години. Дори с количествено облекчаване за над 1,7 трлн. евро до момента централната банка не предвижда завръщане към тази цел преди края на 2018 г.

Инфлацията в еврозоната бе отрицателна за втори пореден месец през март, като според заместник-председателя на ЕЦБ Витор Констанцио това може да затрудни борбата за връщането ѝ към целевото равнище, съобщава Bloomberg.

„Един от проблемите е, че сега виждаме, че има вторични ефекти, което означава, че отрицателната водеща инфлация „заразява“ и основната, когато изключим цените на енергията и храните“, допълни заместник-председателят.