Нека да се поставим на мястото на врага. Да предположим, че съм терорист на ИДИЛ, пише журналистът Саймън Дженкинс за The Guardian. Не правя бомби или куршуми. Оставям мръсната работа на лудите в мазето. Моята работа е това, което се случва след това. А тя е да превърна касапницата в последствия, а частите от човешки тела в политика. Аз съм терорист консултант. Нося костюм, а не експлозиви. Окървавената тълпа е средство към целта. А целта е сила.
Миналата седмица постигнах нов успех. Превърнах жалък психопатологичен акт в събитие, предизвикващо война, ужасяващо населението и променящо политиката. Шокирах цял континент. Известни политици зарязаха всичко, за да ме окъпят в клишета. Короновани глави ме обляха с божествена омраза.
Измервам успеха си с колонките в медиите и часовете по телевизията, с разрастващите се бюджети по сигурността, отнетите свободи, изменените закони и – крайната ми цел, мюсюлмани преследвани и привлечени към нашата кауза. Не се занимавам с действия, а с реакции. Аз съм манипулатор на политиката. Работя чрез идиотското поведение на предполагаемите ми врагове.
Учебниците по тероризъм определят последствията му в четири етапа: първият е на ужас, след това публичност, после политическо самоизтъкване и накрая – крайна промяна в политиката. Първоначалният акт е банален. Зверствата в Брюксел се случват почти ежедневно в Багдад, Алепо и Дамаск. Ракети на Запада и бомби на ИДИЛ убиват повече невинни за седмица отколкото загиват в Европа за година. Разликата е в реакцията на медиите. Мъртъв мюсюлманин е нещастник без късмет на грешното място в погрешния момент. Мъртъв европеец е новина на първа страница.
Затова телевизионните канали във вторник се държаха като кадрови сержанти на ИДИЛ. Тяхното повърхностно преувеличение не показа дори елементарна сдържаност (повечето вестници също). ВВС изпрати Хю Едуардс в Брюксел. Той заля радиовълните с ужас 24 часа без прекъсване, използвайки като мантра думите „паника“, „заплаха“, „опасност“ и „терор“. Vix стреля с кръв и вътрешности. Един репортер се качи на ескалаторите в метрото в Лондон, за да покаже възможни бъдещи цели и за да уплаши до смърт пътниците. А това е най-смелата мечта на един терорист.
С така подготвена почва политиците се появиха точно по план. Френският президент Франсоа Оланд обяви, че „цяла Европа е била ударена“, тръбейки престъпленията на ИДИЛ. Рейтингът му на одобрение веднага скочи.
Излизайки от кризисния щаб, Дейвид Камерън пък обяви, че Обединеното кралство е „изправено пред реална терористична заплаха“. Според службите за сигурност нападение в момента е „много вероятно“. Знамената бяха спуснати наполовина. Айфеловата кула засия в цветовете на белгийското знаме. Президентът Обама прекъсна визитата си в Куба „в знак на солидарност към Белгия“. Доналд Тръмп обяви, че „Белгия и Франция буквално се разпадат“. Трудно е да си представим какво по-ефективно може да промотира каузата на ИДИЛ.
Осама бин Ладен осъществи атаките на 11 септември, за да изобрази западните страни като безпомощни и параноични, а либерализмът им като повърхностна пародия, която лесно може да бъде пробита. Само няколко експлозии и техните претенции ще загинат и ще станат толкова репресивни колкото на всяка друга мюсюлманска страна.
Във вторник вечерта подобно безумие се разрази с пълната си мощ, когато лобито по сигурността във Великобритания се събра. Законът за „разследващите правомощия“ на Камерън бе възхваляван като жизненоважен за националната сигурност въпреки продължителното му противопоставяне както от парламента, така и от експерти по разузнаването. Този месец в The Times бившият технически директор на Агенцията за национална сигурност (NSA) Бил Бини осмя „невероятно интрузивните“ правомощия за нецелево засичане на закона. Историята от интернет сърфирането на всеки гражданин скоро ще бъде собственост на правителството, уязвима към хакерска атака от всеки търговец или изнудвач.
Съгласно стратегията за превенция на правителството университетите и училищата трябва да разработят програми за борба с „неагресивен екстремизъм, който може да създаде атмосфера, благоприятна за тероризъм“. Бюрокрацията ще бъде невероятна. Основните училища ще искат от децата да се следят едни други, за да проверяват за „подозрително поведение“. Същото трябва да правят пътниците във влаковете. Англия ще се превърне в старата Източна Германия.
Лагерът Brexit, в лицето на Найджъл Фарадж от UKIP, твърди, че Брюксел доказва нуждата от напускане на Европа. Вътрешният министър Тереза Мей твърди обратното. Терористите ще бродят свободно, казва тя, тъй като ще отнема 143 дни да се обработят ДНК проби на терористи в сравнение с 15 минути в ЕС.
Реагирането на терористичните нападения по друг начин, такъв, който не е от полза за терористите, изглежда трудно. Свободните медии се чувстват длъжни да докладват събитията, а политиците се чувстват длъжни да покажат, че могат да защитят обществото. Трудното показване на сдържаност не е извинение за активното промотиране на тероризма, пише Дженкинс. Всички, замесени в реакциите от тази седмица – от журналисти до политици и лобисти по сигурността, имат интерес към тероризма. Има да се правят пари, много пари – колкото по-ужасяващо е представянето, толкова повече пари.
Можем да отговорим на събитията в Брюксел с тихо и достойно съчувствие, със свещи и минути мълчание. Да не преувеличаваме нещо не означава, че го игнорираме. Терористите имат конкретни цели, извършвайки зверствата си в името на политическа кауза. Няма разумна защита срещу зверствата в свободно общество. Но има защита срещу целите им. Тя е да се избягва истерията, да се показва предпазливостта и мащаба на куража, а не падението на Камерън пред обществените страхове. Защитата не е да се изменят закони, да се нарушават свободи или да се преследват мюсюлмани.
По време на най-опасните и последователни бомбени кампании на ИРА през 70-те и 80-те консервативните и лейбъристките правителства настояват тероризма да се третира като престъпление, а не като политика. Те разчитат на полицията и службите за сигурност да осигуряват защита срещу заплахата, която никога не може да бъде елиминирана, а само намалена. Като цяло тази стратегия проработва, и то без да се нарушат гражданските свободи.
Тези, които живеят в свобода, знаят, че тя си има своята цена, която е известен степен на риск. Плащаме на държавата ни да ни защитава – но спокойно, без постоянни похвали или разпалване на страхове. Знаем, че всъщност животът във Великобритания никога не е бил по-сигурен. Това, че някои хора се правят, че това не е така, не променя факта.
В произведението си „Тероризмът: как да отговорим“ (Terrorism: How to Respond) професор Ричард Инглиш определя заплахата за демокрацията не като „ограничена опасност“ на смърт или разрушение. Това е опасността „да се провокират необмислени, екстравагантни и непродуктивни реакции на държавата“.
Заплахата от Брюксел идва не от терора, а от реакцията срещу терора. Това е реакцията, от която трябва да се страхуваме. Свободата никога не се появява от кризисните щабове.
преди 8 години В пост 80 пишеш за "пирамида", на чийто връх са ценностите.На първо място категорично не съм съгласен с теорията ти за аксиоматичния характер и "върховната" роля на ценностите над интелекта и логиката. Напротив - интелекта и логиката създават и утвърждават истинските ценности. Едва ли мислиш, че неинтелигентен човек може да състави етичен кодекс, морални норми, 10-те заповеди и т.н. ?! Както и да съумее да ги наложи и утвърди !? Това си е интелект, логика и умения, използвани за създаване на правила, които другите да спазват в интерес на определена група. Интелигентно и логично, не мислиш ли ? На второ място, абсолютен противник съм на "механичната" теория за индивида и обществото. Не сме нито мравки, нито пчели или термити !? Струва ми се, четейки те, че ти си привърженик на "механичния" обществен модел. Аз съм привърженик на "органичния". Предполагам това е достатъчна причина за различните мнения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Напълно съгласен съм с теб, че повторението и придържането към действия и поведение, които водят до резултат, определим като грешка, е атестат за интелектуални несъвършенства. Въпроса е кой резултат от действията си определяме като грешка ? Аз мисля, че това е резултата, който се отклонява в не-приемлива за нас степен от предварителните очаквания и преследваните, с тези конкретни действия, цели. Целите се формират от комплекса инстинкти , ценности и пр. критерии, за които споменаваш. Именно тези компоненти на системата ни от критерии(инстинкти , ценности, интереси и пр.), която мотивира поведението ни, са организирани в пирамидална/йерархична структура от приоритети, не съм казвал, а и не разбирам какво означава това, че мисленето има пирамидална структура. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Оцеляването е инстинкт и също е мотивация на нашите действия, както ценностите и много други неща. Разбрах ти тезата. Моята си остава същата - интелигентен човек не би правил една и съща грешка два пъти. А за пирамидалната структура на мисленето ни, съм абсолютно несъгласен ) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години На мен обаче ми се струва, че тука навлизаме и в едно друго преплитане на понятията и дефинициите, които всеки от нас двамата ползва. Мисля, че трябва да уточня следното : ако за човека във висша ценност се е превърнало оцеляването на всяка цена, то външно и формално може да изглежда, че ценностите му се менят, но това на практика не е така неговата висша ценност си остава оцеляването на всяка цена, а поведението му е тактически приом, изразяващ се в най-елементарна хамелионщина и нагаждачество. Това не е изменение (още по-малко еволюция) на ценностите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Точна така ;)) Защото на даден етап от развитието си, човек достига психологическа (душевна и интелектуална) зрялост , може да се направи аналогия с половата и физическата зрялост. За всяка истински градивна дейност (професионална, творческа, обществена и т.н.), човек се нуждае от базова/изходна точка, спрямо която започва да чертае цели за постигане и стратегии за действие, такава отправна точка или начало на координатната система се явява, формиралата се в завършен вид ценностна система, тя задава целите и посоката на развитие и градивни житейски действия.Без тази база (или отправна точка), човек остава до живот едно лутащо се и остаряващо дете, което търси кое е ценното и съдържателното в неговото битие, към което си струва да се придържа и следва. Не че няма примери и за такива индивиди, които не успяват до живот да постигнат психологическа (пък и емоционална) зрялост;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Значи според теб, в общия случай интелигентният човек не е способен да промени вменените му ценности !? Защо ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години До момента на конституиране на ценностната система при човека, в развит/цялостен вид, външната среда играе върху този процес формираща роля, след което външната среда е възбудител на поведенчески реакции при човека, който с активно усилие (включително и интелектуално) се стреми да оптимизира поведението си и/или да манипулира (в смисъл на целенасочено изменение) външната среда, с оглед преследване и постигане на постулираните от ценностната система цели. От тази гледна точка, при изградена ценностна система, човека продължава да се обогатява и развива от към тактически приоми, познания и похвати за реакция ,спрямо изменящата се външна среда , но ценностите, които мотивират и задават посоката на поведението му остават твърдо фиксирани. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Естествено има и изключения по отношение срока в който се формира и съзрява една завършена човешка личност. От там нататък, ценностната база е устойчива и поведенческата реакция на човека спрямо заобикалящата го среда (вкл. промени, сътресения и предизвикателства от различен характер) се заключава в стремеж за оптимизиране на индивидуалното поведение (както се изразяваш), с цел повишаване ефикасността при преследване на целите , формирани от ВЕЧЕ конструираната ценностна база. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години По отношение на формирането на ценностната система при човека, аз също не съм твърдял никъде, че тя е на лице по рождение и е изначално статична. По този въпрос споделям схващането, че хората заети с възпитанието на детето, средата в която се развива (културна и социална), заложбите и наклонностите, които има по рождение, са факторите, които движат процеса по формиране на ценностната система при човека и този процес преминава през три етапа: до 7-годишна възраст, до 13-годишна възраст и до 21-годишна възраст, след което имаме завършена личност по отношение на ценностната база. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Разглеждаш човека като независим обект. Както казах, ценностите ни обикновено се формират вследствие влиянието на интелекта на околните. Това е обществената зависимост. Примерът ми е елементарен - човек с ценностите си ли се ражда, или не ? Ако не, значи душата също се променя с годините, следвайки твоята теза ) отговор Сигнализирай за неуместен коментар