Терорът в Брюксел, или "Защо ни мразят толкова?"

Дори преди димът над летището в Брюксел съвсем да се разсее и преди да приключат първите три месеца на годината със сигурност е ясно едно: втората голяма терористична атака в Европа за по-малко от четири месеца ще преобърне всички политики – от бежанската до сигурността и Brexit, пише в коментар POLITICO.

Подобно на атаките, които удариха Париж през ноември, оставяйки 130 жертви след себе си, координираните атаки във вторник целят да напомнят на европейците колко уязвими са всъщност.

И в това отношение терористите успяха.

И докато линейките летяха към ударените места, представителите на Европейския съюз (ЕС) се оказаха затворени в офисите си, гледайки невярващо на случващото се.

„Толкова много пъти съм минавала покрай тези места. Защо ни мразят толкова много?“, се пита в Twitter Франческа Брантнер, германски депутат от партията на Зелените и бивш член на Европейския парламент.

Атаките, както един коментатор от мястото на събитието каза, удариха „сърцето на Брюксел“. И на Европа.

„Тази терористична атака бе насочена не само към Брюксел, но и към нашата свобода, нашата свобода на движение, на придвижване и на всеки, който е част от ЕС“, заяви германският вътрешен министър Томас де Мезиер в Берлин.

Фактът, че атаките се случват само няколко дни след ареста на най-търсения заподозрян терорист в Европа, описван от властите в Брюксел като огромен удар за терористите, само ще засили нарастващото усещане за безпомощност.

Въпросът сега е дали 28-те страни членки на ЕС ще отговорят на заплахата – след първоначалния шок и обещания за солидарност, като съюзници с общо усещане за цел или ще се оттеглят в рамките на националните си граници.

Отговорът в крайна сметка ще определи и бъдещето на съюза като цяло и дали изобщо ще има такова, пише още POLITICO.

Няма подходящ момент за терористична атака, но нападенията във вторник едва ли могат да се случат в по-малко благоприятен за ЕС момент.

Докато блокът полага усилия да управлява бежанската криза, той се опитва да спре провала на Шенгенското пространство и да запази Обединеното кралство, втория си най-голям член, в състава си. В същото време множество части от ЕС се борят с висока безработица и продължителна икономическа стагнация, което допълнително оронва общественото доверие в европейските институции.

Ако последните събития могат да бъдат някаква насока, европейците ще срещнат с трудности да преминат отвъд политиката на страх, която проникна в последните дебати на блока. Франция, например, реагира на атаките през ноември налагайки отново граничен контрол и ясно заявявайки, че няма голям интерес да приема сирийски бежанци. Макар че тази реакция е разбираема, тя не е благоприятна за намирането на общи решения в ЕС.

Подобно на Париж нападенията в Брюксел ще засилят атаките на отцепниците и възраждащите се антиимигрантски популисти. А те няма да губят много време и ще сграбчат веднага възможността.

„Този ужасяващ терористичен акт показва, че зоната за свободно движение Шенген и хлабавият граничен контрол са заплаха за сигурността ни“, заяви говорителят на британската Партия на независимостта (UKIP) Майк Хукъм.

Той цитира твърденията на Интерпол, според които 5000 джихадисти са навлезли в ЕС от Сирия, отбелязвайки, че 100 от тях вероятно живеят в известния с лоша слава квартал на Брюксел Моленбеек.

„Брюксел, който де факто е столица на ЕС, е и джихадистка столица на Европа. А поддръжниците имат дързостта да твърдят, че в ЕС сме в по-голяма безопасност“, публикува мнението си в Twitter колумнистът за Telegraph Алисън Пиърсън.

Като друг признак, че атаките може да засилят поддръжниците на Brexit, британският паунд потъна спрямо еврото.

Срещу този наратив, който без съмнение ще се наложи в националните дебати в цял ЕС, ще са нужни убедителни лидери и решения. Както на много други фронтове в Европа тези дни само един лидер притежава нужните политически умения и ранга, за да поеме тази роля – Ангела Меркел.

В петък в Брюксел Меркел прогнозира, че последното споразумение за бежанците между ЕС и Турция ще срещне много сериозни предизвикателства. Малко вероятно е да е очаквала случилото се във вторник.

Първото предизвикателство пред нея сега ще бъде да убеди останалата част от Европа да приеме противоречивата сделка за разширяване на безвизовите пътувания на турски граждани в ЕС и приемането на още сирийски бежанци, коментира изданието.

Като част от споразумението Европа обеща да приеме голяма част от 2,7-те млн. сирийски бежанци в Турция, когато Анкара покаже, че може да контролира морските си граници и да спира хората да бягат през Егейско море.

Терористичните атаки обаче може да уплашат Европа, така че да залости още по-силно вратите си. Дали нападателите ще се окажат бежанци или не е страничен въпрос. В Европа по-големият страх е ислямизацията.

Такъв е случаят дори в Германия, където опасенията за дългосрочните влияния от приемането на над 1 млн. мюсюлмани бежанци през миналата година е двигател на ответния удар срещу политиките на Меркел.

„Достатъчно!“, писа в Twitter Маркус Прецел, регионален лидер на дясната Алтернатива за Германия, партия, която е против приемането на още бежанци.

Дори ако Меркел успее да запази посоката на бежанската стратегия на ЕС, Шенгенското споразумение може би се насочва към края си.

Много смятат, че европейският граничен пакт, който позволява пътуването без паспорти в по-голямата част от Стария континент, е есенцията на членството в ЕС. Но е трудно да се защити тази теза в лицето на терора. Някои страни, включително Германия, вече въведоха формални проверки по границите си.

По-рано този месец европейските лидери представиха план за възстановяване на отворените граници до края на годината.

Атаките в Брюксел вероятно ще унищожат тези надежди. Точно както Шенген позволява свободното придвижване на стоки и хора, той позволява и на терористите да се местят безпроблемно от една юрисдикция в друга.

А след случилото се в Брюксел дори за най-либералните европейски политици ще бъде трудно да се противопоставят на призивите за по-суров контрол.