Успешна икономика без правителство - мисията възможна

Производството като цяло се разширява с 3,5% на годината. Разходите на потребителите се повишават. Безработицата стабилно намалява. Цените на жилищата скромно се подобряват. Ако съберем всичко това в едно, виждаме икономика, която се справя сравнително добре.

Това обаче е и икономика без правителство, пише MarketWatch.

Въпросната страна е Испания. През декември хаотичните резултати от изборите я оставиха с временно правителство, докато конкуриращите се партии се чудят как да се съберат, за да сформират коалиция. Засега няма признак за успех в това отношение. Страната се носи по течението без намек за формирането на стабилна администрация в обозримо бъдеще.

Въпреки това икономиката се справя доста добре и далеч не е единствената в това отношение. На равни интервали през 7-годишното управление на президента Барак Обама федералното правителство е било под заплаха за спиране на дейността (shut down), след като републиканският Конгрес се противопоставя на президента по отношение на бюджета. Американската икономика обаче се представя също толкова добре, ако не и по-добре, от която и да е в развиващия се свят.

Цяла една година Белгия бе без правителство – а икономиката тогава се представяше по същия леко посредствен начин както преди това, пък и в последствие. Но със сигурност не се влоши.

В действителност предвид цялото внимание, което получава на пазарите, а и от медиите, ползите от силно правителство до голяма степен са преувеличени. Има изключения разбира се – Великобритания през 80-те години или Германия в началото на века. Но като цяло страните се справят доста добре без правителства. Следващия път, когато чуете, че някоя страна изпада в политически застой, може да се окаже, че това е перфектният момент да инвестирате в нея.

Испанските избори миналия декември отчетоха победа само от гледна точка на липсата на решение. Вотът се раздели в четири посоки между четири партии, които са съгласни само в едно – че се мразят. Управляващата Народна партия спечели 28% от гласовете, Испанската социалистическа работническа партия – 22%, радикалната лява Подемос 20%, а центристката Сиудаданос - 13%.

Повторно събиране на The Beatles през 1970 г. би било по-лесно от формирането на някаква стабилна коалиция между този квартет, коментира още MarketWatch. Кога и как Испания ще има нормално правителство отново никой не знае.

Може би хаосът все пак взима своите жертви по отношение на доверието в испанския бизнес. Но ако това е така, това е доста трудно да се разбере от наличните данни. Според последните данни на Евростат испанската икономика се разраства с годишен темп от 3,5%. В повечето региони цените на жилищата се вдигат. Сезонно коригираната безработица се е понижила до 20,5% през януари спрямо 20,7% през декември. Продажбите на дребно се справят добре. Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа, ключов показател за доверието на инвеститорите, все пак малко се е понижила от изборите насам и сега е под 1,6%.

Истина е, че някои от тези показатели се отнасят за миналото. Може би предстои хаос. Но засега няма такива признаци, а ако имаше, може да се очаква облигационните или капиталовите пазари веднага да реагират.

Това не е единичен случай. Най-голямата икономика в света – САЩ, е развила навика да спира дейността на федералното си правителство, макар наистина не за толкова дълъг период. През 2013 г. то спря работа за над две седмици и оттогава насам на няколко пъти бе близо да повтори това.

Трудно е да твърдим обаче, че това е довело до някакво бедствие за американската икономика. Наистина, фондовият пазар, както посочи Белият дом този месец, отчита ръст от над 60% откакто Обама стана президент.

Най-известният пример е Белгия. През 2010 и 2011 г. страната изкара епичните 589 дни без правителство след разнопосочни изборни резултати. Какво се случи? Нищо кой знае какво. Икономиката продължи по същия посредствен начин като преди, а всъщност дори и след определянето на правителство.

Анализаторите и икономистите говорят доста за ползите от силно правителство и структурни реформи. Но повечето време правителството реално няма голямо значение за реалната икономика. Много често тя всъщност ѝ пречи или прави неща, които се контрапродуктивни.

Разбира се, има изключения на това правило. Със сигурност можем да се съгласим, че правителството на Тачър във Великобритания през 80-те години значително повлия на икономиката. Обуздавайки синдикатите и либерализирайки пазарите, тя поведе страната обратно по пътя към растеж. Подобен аргумент намираме и в управлението на Роналд Рейгън през 80-те години, макар че доказателствата са малко по-малко – американската икономика винаги е била много по-силна от британската.

Вляво в политическия спектър германското правителство на Герхард Шрьордер от 1998 до 2005 г. осъществи значителни реформи на пазара на труда, за които до голяма степен се смята, че са проправили пътя към силната икономика на Германия днес. В момента Шинзо Абе в Япония се опитва да прокара радикални промени, за да съживи японската икономика. Предстои да видим обаче дали това ще доведе до реален успех.

Интересното при тези примери обаче е колко малко са те. Политиците обичат да водят кампаниите си с обещания за радикални икономически промени. Матео Ренци дойде на власт в Италия, заявявайки, че ще разтърси икономиката. Франсоа Оланд спечели президентските избори във Франция с обещанието за край на икономиите. Нито един от двамата сякаш не е постигнал много от обещанията си, а двете страни се движат стабилно напред както преди. Приказките в кампаниите се оказаха до голяма степен празни.

Всъщност страните обикновено се справят добре без правителство. Не се случва нещо особено, но и който и да е на власт вероятно не би променил нещо така или иначе.

Затова следващият път, когато прочетете за политически застой или за сринала се администрация, може би е време да инвестирате средства в тази икономика. Със сигурност няма да се сгромоляса, но може да стане и още по-добра.