IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Когато Драги вече не е достатъчен

За спасяването на Европа ще е нужно нещо повече от стимули на Европейската централна банка

08:28 | 10.03.16 г. 28
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

Работата на Марио Драги не става по-лесна. Председателят на Европейската централна банка накара инвеститорите да очакват нещо голямо след политическата среща на банката в четвъртък – способността му да направи нещо значително обаче е ограничена, а вариантите пред него далеч не са привлекателни, коментира BloombergView.

Затова най-добрата опция за Драги тази седмица може би е просто да изпрати послание до европейските правителства. По-точно казано той трябва да отправи предупреждение: ползите от паричните стимули вървят към края си. Фискалната политика трябва да започне да играе по-голяма роля.

Нуждата от допълнителни стимули не може да се оспорва. Голяма част от еврозоната е в продължителна рецесия, а заплахата от дефлация не затихва. Тази седмица централната банка вероятно ще обяви намаляване на прогнозите си както за растежа, така и за инфлацията.

Въпросът е какви трябва да бъдат стимулите? Паричната политика вече е агресивно разгърната. Европа има огромна програма за изкупуване на облигации, а ЕЦБ намали лихвения си процент по депозитите до под нулата. Разширяването на тези типове нетрадиционни програми още повече никак не е идеален вариант.

Пазарните анализатори очакват ЕЦБ да обяви допълнително количествено облекчаване (още 10 млрд. евро на месец например, както и удължаване на политиката до средата на следващата година или след това) и поредно намаляване на лихвения процент по депозитите (с поне 10 базисни пункта). Доколко тези стъпки ще доведат до реални стимули е спорно – всяка една от тях трябва да бъде измерена спрямо риска от допълнително изкривяване на цените на активите и дестабилизиране на все още крехката банкова система.

Рискът за банките от допълнително намаляване на лихвения процент по депозитите под нулата е очевиден. Акциите на европейските банки напоследък понасят сериозни удари. Една от причините за това е нежеланието на банките да пренесат отрицателния лихвен процент върху вложителите си, които може да възроптаят срещу това. В резултат на това печалбата на банките силно намалява. За да се преодолее този проблем, ЕЦБ трябва да последва примера на японската централна банка и да наложи диференцирани ставки за ограничаване на въздействието. Това обаче прави подхода на отрицателните лихвени проценти по-малко ефективен като стимул.

Вниманието трябва да се пренасочи към фискалната политика. Драги не може да накара европейските правителства да предприемат действия и би било прибързано от негова страна просто да каже, че паричните стимули са направили каквото могат. Но внимателните му намеци досега, че правителствата трябва да разработят по-адекватен фискален отговор, могат и трябва да бъдат засилени.

Не е нужно една полезна фискална инициатива директно да включва фискален съюз – огромно начинание, което ще отнеме години. Но би трябвало да е възможно да се преработи съществуващия Европейски механизъм за стабилност, така че да действа като елементарен фискален стабилизатор. Жизненоважните елементи в това отношение са възможност за емитиране на съвместно гарантирани облигации и механизъм за изплащане на средствата по начин, който създава буфери в бюджетите на страните при силен цикличен стрес.

Драги веднъж спаси ЕС от дори по-лош срив, обещавайки да „направи каквото е нужно“. Този път за спасяването на Европа обаче ще е нужно нещо повече от ЕЦБ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:54 | 14.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

23
rate up comment 1 rate down comment 0
zash
преди 8 години
Много си прав! Нещо толкова сложно и обвързано с куп фактори, за което си блъскат главите какви ли не експерти с побелели коси, си обяснил простичко и ясно. Браво!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 1 rate down comment 1
stone kold
преди 8 години
драго и ЕЦБ не знаят как да повишат инфлацията..нека на всеки жител на европата да приведат по 10млн евра и всеки месец програмата за облигаций нарасне на 10 трилиона мес4но в те4ение на 5 години и глей ко става хаха
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 0 rate down comment 1
Атанасио
преди 8 години
Фискални политики - 0% бюдж.дефицит е задължително и постигането му е лесно Ето данни за разходите за лихва като % от държ.дълг - http://***.debtclocks.eu/eu-ranking-expenditure-on-interest-payments-in-percent-of-public-debt.htmlБВП,дългът и дефицитите в ЕС - http://***.debtclocks.eu/select-an-eu-member-state.htmlДа вземем Италия - 3,52% лихва по 2,154трлн. дълг = 75млрд. а бюдж.дефицит е 46 млрд. - казано просто намалят се до 0,1% лихвите с прогресивен данък и няма дефицит ,и ще останат пари за инвестиции макар ,че държ.дълг е по-малкият проблемОЩЕ ФИСК.ПОЛИТИКИ - забрана на офшорките с което бюдж.дефицити на ЕС и САЩ стават 2-3% бюдж.излишъци плюс ''данък Тобин'' и т.н. защото кризата е системна ,и съм обяснил подробно - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 1 rate down comment 3
Атанасио
преди 8 години
допълнение към коментар 22 Гледам ,че съм допуснал някои грешки и това е защото едновременно с това гледам ТВ и прекъсвам писаното и т.н. се получава грешна структура на изречението но има и друго - тъй като символите са ограничени това допълнително ме натоварва да пиша кратко и понякога(тъй като не прочитам написано) се получават грешки
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 0 rate down comment 2
Атанасио
преди 8 години
От 2002год. съм в Испания и може да бъркам словореда плюс многото четене плюс факта ,че съм наясно с почти всичко е възможно да допускам грешки като не обяснявайки добре нещата което не означава ,че има много истини И не съм съгласен ,че икономиката не е наука - http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика_%28наука%29тоест при изчисленията е точна наука но при политиките има много пропаганда според умишлено с ограбване на хората чрез изтънчени методи прикрити зад измислени идеологии като неолиберализмаТемата е голяма и може т.е. трябва да се напишат енциклопедии за да не се греши във бъдеще - ставащото не е за първи път както се оправдават някои разчитайки на неукоста на 99% от хората и точно за това аз пиша за да информирам повече хора а те още хора като геометрична прогресия за да има силно гражд.общество което да следи и контролира всичко Макар ,че банкстерите и т.н. финансова олигархия сами се хванаха в мрежите си и сами доказаха ,че системата е грешна
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 3 rate down comment 1
deant
преди 8 години
Някой път пишеш смислени неща признавам ти.Тука обаче не съм съгласен:Икономиката е особена и сложна наукa---това не е наука, а набор от правила без никакъв метод за контролиране на прилагащите ги. Още повече, че Икономиката НЕ може да взаимодейства по никакъв начин с останалите науки било то природни, философски или чиста логика. Т.е. Икономиката не е наука, а ПОЛИТИКА , защото тя налага да се случи нещо, без оглед на това дали на по-ниско ниво (физика, химия, математика) то Е възможно да се случи. ТОЧНО затова в момента с в това положение, от което няма мърдане напред или назад или по точно тъпчем на едно и също място, правейки едно и също нещо, очаквайки различен резултат (бел.авт дефиницията за лудост).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 0 rate down comment 2
Атанасио
преди 8 години
Относно парите от хеликоптер - http://economix.bg/helicopter-drops-fedще кажа ,че няма как да стане при такава задлъжнялост и колкото повече се увеличава кредитната експанзия толкова повече лихвата ще стои до нулата - десетилетия и Пол Кругман и Лари Съмърс затова пишат стагнация от един век е допустима - http://bg.mondediplo.com/article1436.htmlВСИЧКО Е ЯСНО и затова пиша ,че се хванаха в собствените си мрежи и сами доказаха ,че системата е грешна НЕ СТАВА ВЪПРОС САМО ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРОПА и съм обяснил - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441Rex Weyler, съосновател на Greenpeace International също го казва хубаво ''Къде се провалиха икономистите'' - http://greentech-bg.net/?p=2147,и през 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality - http://richardheinberg.com/bookshelf/the-end-of-growth-book - Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало........
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 0 rate down comment 2
Атанасио
преди 8 години
Няма човек на Земята който да ми каже какво да правя Аз говоря за доказани факти като например 320% общ дълг спрямо световният БВП - http://***.dw.com/bg/европа-тъне-в-дългове/a-17583328Според McKinsey Global Institute глобалният общ дълг за периода 2007-2014г. се е увеличил с $ 57 трилиона изпреварвайки ръста на световния БВП като проценти и Йон Хелевиг, от финландската консултантска компания Awara Group обясни как расте дългът и БВП - https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/04/98419591/тоест хванаха се в мрежите си и доказаха ,че системата е грешна и съм обяснил - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441Икономиката е особена и сложна наука и това ,че на теб ти е трудно да го проумееш не означава ,че е пропаганда
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 3 rate down comment 0
studioaa
преди 8 години
Престани да се занимаваш с неща, които не те засягат така или иначе, комунисте...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 5 rate down comment 4
pinoccio
преди 8 години
Печатането на пари е като дъжд над буренясала градина - колкото повече вали, толкоз повече плевели изникват. Банкерите трябва да се поучат от агрономите. Агрономите ползват пестициди за по-добра реколта. Пестициди трябва да ползват и банкерите за по-добър икономически растеж - като ги ... пият.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още