В своя статия за Инфограф Владимир Сиркаров, финансов анализатор, специалист в областите парична политика, макроикономика, капиталова и валутна търговия и инвестиционни стратегии и автор и съводещ на предаването Boom&Bust по Bloomberg TV Bilgaria, представя седем графики, които описват общите рамки на състоянието на руската икономика към днешна дата.
Същевременно Сиркаров кратко и систематизирано разкрива макроикономическата картина в Русия в контекста на срива на петролните цени и продължаващото геополитическо напрежение.
Ето и целия материал на Сиркаров:
ГРАФИКА 1: ЕФЕКТ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Не е случайно, че започвам с графика, показваща голямата зависимост на правителствените приходи от петролните и газовите продукти. Оттам не е изненада сериозното влияние на срива на петролните цени върху бюджета и върху развитието на цялата руска икономика. Виждаме, че приходите от продажба на петролни и газови продукти формират около 50% от бюджета на страната през последното десетилетие. През 2015 г. тежестта на петрола и газта като приходни пера в бюджета, възлиза на 44%. Тези приходи имат 70% дял от приходите от износ и 25% от целия БВП на страната.
Продължаващата зависимост от износа на енергийни суровини е свидетелство за провала на опитите на Владимир Путин за диверсификация на руската икономика - намерения, които той декларира преди цели 15 години. Явно проявление на голямата икономическа зависимост на Русия от петролните приходи е и сривът на руската рубла.
ГРАФИКА 2: РУБЛАТА И ПЕТРОЛЪТ
Връзката между цената на фючърсите на петрола сорт Брент с доставка 16 март и спот курса на рублата спрямо долара е очевидна. Руските пари достигнаха рекордно обезценяване на 21 януари 2016 г., когато курсът докосна 86 рубли за долар.
Разместванията на геополитическата шахматна дъска също имаха своето отражение. Руската валута се срина почти два пъти от анексирането на Крим и последвалите санкции от САЩ и ЕС до днес.
ГРАФИКА 3: ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ
Стопяването на валутните резерви също е съвсем логично следствие от започналия отлив на капитали от Русия и влошаването на общата макроикономическа картина в страната.
Правителството и централната банка правиха опити за спиране на галопиращото обезценяване на рублата, но, както често се случва, ефектът от предприетите интервенции се оказа с обратен знак. Подобен пример бе намесата от страна на централната банка на 16 декември 2015 г., когато курсът на рублата към долара премина 80 рубли за долар. Тогава гуверньорът на руската централна банка Елвира Набиулина реши да вдигне лихвата с умопомрачителните 6 процентни пункта. Ефектът на стопяване на валутните резерви ясно се вижда на графиката в този период.
На 21 януари 2016 г., при последното регистрирано дъно на рублата, Набиулина смълча финансовата аудитория с изказване, че банката няма да реагира на този срив, както го направи в средата на декември, защото рублата "била близо до своите фундаментални нива". Изявлението идва при курс от близо 82 рубли за долар. Странна и опасна стратегия за успокояване на пазара.
Силното обезценяване на руската рубла удари основно руските граждани, които все по-трудно успяват да запазят досегашните нива на потребление. Икономическото явление "стагфлация" вече е факт на руска земя.
ГРАФИКИ 4 И 5: ИНФЛАЦИЯ И БВП
Обезценяването на рублата донесе след себе си 13-годишен връх при инфлацията (Графика 4) в страната до 16,9% през март 2015 г. За сравнение, през април 2012 г. инфлацията бе на ниво 3,60 на сто.
В комбинация с понижаването на брутен вътрешен продукт с 3,7% през 2015 г. (Графика 5) Русия се превръща в актуален пример за ужаса на стагфлацията. С две думи: наблюдаваме едновременно спад на съвкупното производство и ръст на цените. Разбира се, правя уточнението, че третият основен индикатор в стагфлационната хватка, високата безработица, засега не се материализира. С оглед на спада на дела на работещите руснаци в последните месеци обаче, перспективите пред трудовия пазар не изглеждат положителни.
ГРАФИКА 6: БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ
Русия регистрира 2,6% бюджетен дефицит за 2015 г., което е най-високата стойност от 5 години насам. Ако обединим показаното в предходните графики с факта, че първоначално планираният бюджет за 2016 г. е на база средни цени от 50 долара за барел (при малко над 30 в момента), то може да прогнозираме (с голяма доза сигурност), че дефицитът тази година може да бъде доста по-сериозен от предварително заложените 3% от БВП.
Въпреки идеите за редуциране на разходите (в социалната сфера, военния сектор) и за приватизиране на държавни активи, всеки 5% спад на петролните цени спрямо заложените в бюджетната прогноза 50 долара за барел, могат да доведат до ръст на дефицита с грубо 1% от БВП. Това значи, че е възможен и двойно по-голям бюджетен дефицит от предварителните прогнози от 3%.
ГРАФИКА 7: РЕАЛНИ ЗАПЛАТИ
Много важен индикатор за измерване на качеството на живота в дадена страна е нивото на реалните доходи. Този индикатор отчете спад от цели 9% в Русия за 2015 г. и спад от 4% за 2014 г. Статистиката показва и спад на БВП на глава от населението, както и увеличаване на хората под линията на бедността с около 2 милиона души. Потребителските разходи също отчитат осезаем спад, като продажбите на дребно се сринаха с 13% на годишна база към ноември 2015 г.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Една от основните опасности пред фискалната стабилност на Русия са хроничните бюджетни дефицити, които формират дълговото бреме на държавата. Финансирането на това бреме е деликатен въпрос с оглед относително високите лихви по руския дълг и несклонността на вътрешните агенти да финансират правителството. Все пак спомените от 1998-1999 г. още не са забравени.
Дали пред Русия започва да назрява идеята за печатане на рубли в отговор на кризата е трудно да се предположи. Едно е сигурно: ако това се случи, то покупателната сила на руските домакинства и фирми може да бъде още по-силно застрашена. Дори към момента проблемите пред бюджета и силно обезценяващата се рубла водят до спад в нивата на заплатите и спад на потребителското търсене.
Още графики можете да разгледате тук!
преди 8 години Не мисли по калъпа. Ако ти се занимава, де... Както виждаш, никой до вчера не беше и за секунда помислял, че Русия ще утепа СА с ниски цени на нефта... хахаха...! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години В иранската нефтена индустрия имах в предвид че не са правени инвестиции отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Глад може и да дойде, не се знае. Млади.. освен да викаме арабите друг вариант не виждам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години в петролната индустрия не са правени инвестиции като хората последните 20 г. - държейки цената ниска СА правят тези инвестиции нерентабилни . Да Иран може да има евтин добив но не и в момента отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Споко, не варкай! Младите и гладни хора са на път! И другото *** доди... хаха... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години ама те и Иран имат ниски разходи...Не е заради тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години 1945-1975 да, но в момента е 2016та, а Европа не е "следвоенна", светът се променя. Инвестициите се отплащат щедро там където има много млади и гладни хора.Европа определено не е такова място отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години да де ама Ердоган се съюзи с СА срещу плановете на американосите . Света няма да е весело място следващите 30-50 г. САЩ подкрепиха Иран противовес на СА - СА пък помпат кат луди щот имат ниски разходи за да притиснат Иран , САЩ и Русия в ъгъла . Сега чакам СА да подпалят конфликт в Европа та САЩ и Русия да са заети с потушаването му отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години последно ? Страхо твърди че Руснаците са ги свалили зада прецакат шистоваците ?!?! синхронизирайте си измислиците, моля !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години отивайте да работите...социализмът още не е дошъл! отговор Сигнализирай за неуместен коментар