IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Европа се нуждае от стимули, но не и от тези на Драги

Програмата за количествено облекчаване на ЕЦБ засега има малък ефект и "още от същото" няма да доведе до по-различни резултати

16:59 | 31.01.16 г. 13
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги предупреди миналата седмица, че банката ще бъде още по-внимателна, докато следва мандата си заради новите „негативни рискове“. С това централният банкер сякаш подсказва за нов кръг от стимули, вероятно още на следващата среща на централната банка през март. Тази седмица той неведнъж отблъсна критики за това, че едностранчивото му преследване на "почти 2-процентовата“ целева инфлация на ЕЦБ е безумие, коментира BloombergView.

Критиците му имат право. Програмата за количествено облекчаване на ЕЦБ засега има малък ефект и "повече от същото" няма да доведе до по-различни резултати. Вместо това правителствата от еврозоната трябва да намерят начин да повишат търсенето и да стимулират кредитирането.

Благодарение на някои обширни нови изследвания и скорошен опит, ограниченията на количествената програма в момента се разбират по-добре, отколкото през 2008 г. Последиците на програмата на ЕЦБ обаче не са ясни.

Стивън Уилямсън, автор на скорошно изследване на Федералния резерв в Сейнт Луис, проучва мерките, предприети от Фед по време на Голямата рецесия от 2007-2009 г., включително нулеви лихвени проценти, огромно количествено облекчаване и бъдещите насоки. Той заключава, че „няма нещо, доколкото ми е известно, което да установява връзка между количественото облекчаване и крайните цени на Фед – инфлация и реална икономическа активност“. Напротив, той открива, че наличните доказателства „предполагат, че количественото облекчаване е неефективно за повишаване на инфлацията“.

Проучването продължава, разглеждайки факта, че няколко страни (САЩ, Швейцария, Япония), които въвеждат „огромни покупки от централните банки“, имат много ниска инфлация или дефлация. Количественото облекчаване е полезно за предоставянето на ликвидност на финансовите пазари и за временно повишаване на цените на някои активи. Влиянието му върху инфлацията обаче наистина изглежда е ограничено. Уилямсън не обяснява какви са причините за това. Може би малката инфлация, която бе отчетена в началото на количественото облекчаване бе в резултат на инвеститорите, търсещи убежище в петрола и други суровини в очакване, че количественото облекчаване ще бъде по-ефективно.

Днес Европа си прилича много със ситуацията в САЩ през онзи период. Дефлация, или ниска инфлация, се смята за доброкачествена, когато понижението на цените е вследствие на по-високо предлагане, а не заради по-слабо търсене. Днешната тенденция към ниска инфлация има своите корени в либерализацията на търговията и включването в международната икономика на Китай и Русия като огромни нови доставчици на промишлени стоки и суровини. Това допълнително предлагане обаче съвпадна с търсене в застой, което ограничи кредитирането. А още един кръг от стимули през март няма да има много голямо влияние.

Макар че Драги надценява способността на ЕЦБ да постигне целевата си инфлация, той подценява потенциала да нанесе вреди, докато се опитва да стигне до нея. В среда на доброкачествена ниска инфлация (или дори дефлация) закупуването на дълг от централната банка е като стероиди за финансовите пазари. Те увеличават волатилността, като насърчават дори по-големи суми да бъдат пренасочени от държавни облигации към дълг и акции с висока доходност. След първоначалния подем тези завишени цени на активите след това ще се коригират, унищожавайки илюзорното богатство, което печатането на пари е предоставило. Дългосрочните икономически вреди в резултат на неправилното разпределение на ресурсите в крайна сметка ще излязат наяве.

Това, от което се нуждае Европа, е тласък на търсенето от типа, който САЩ осигури чрез американския закон за възстановяване и реинвестиране – т.е. европейска версия на фискалните стимули от 2009 г., които предоставиха стимули за 830 млрд. долара на американската икономика и които според бюджетното подразделение към Конгреса са увеличили БВП средно с 1% годишно в продължение на 5 години.

Проблемът с това решение е, че европейските институционални ограничения работят по обратния начин. Отделните страни членки са обвързани с Масстрихтските критерии за дефицит и разходи за дълг, които те често изпълняват, ограничавайки инвестициите, вместо да се отърват от лошите навици по отношение на харчовете. Европейската комисия, от своя страна, има бюджет от около 1% от БВП на Европа и не е в позиция да подкрепи стимули от този тип на Стария континент.

Част от ЕС наистина е Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), като прогнозите са тя даде кредити за 71 млрд. евро през 2016 г. за различни проекти, подкрепени от ЕС. Засилването на ролята на ЕИБ към фокусиране върху инвестиции, които създават растеж и стимулират търсенето, може да помогне – стига мащабът на финансиране да е на разположение.

Както проучването на Фед в Сейнт Луис показва, икономиката през този период изисква правилния тип фискални действия, а не парични стимули. Въпреки най-добрите намерения на Драги правителствата, а не Европейската централна банка, трябва да отговорят на този призив.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:15 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

12
rate up comment 1 rate down comment 0
balkando
преди 8 години
Не думай ) От години пиша че депресия не се лекува с аспирин, ето че имало и научни доказателства )))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 4 rate down comment 0
Боян
преди 8 години
Истината е, че Централните Банки печатат пари за богатите или тези които държат активите в акции и облигации, ако не е печатането на пари богатите ще се наложи да обеднят заедно с бедните, но така с този вид печатане богатите забогатяват за сметка на останалите, това е истината. На хората промиват мозъците за инфлации, дефлации, терористи, емигранти и т.н. и само им вкарват страх, за да стоят мирно и да си печатат на воля.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 2 rate down comment 3
Атанасио
преди 8 години
От години изследвам как може да се избегне финан. криза и по-точно как е най-справедливо защото балоните са много и ще има губещи и въпроса е как е най-справедливо кои да са губещите защото досега плащаха само обикновенните данъкоплатци и защото центр.банки с количестени улеснения не им помагат а помагат пряко или косвено на хеджфондове и т.н. ''инвеститори'' което означава ,че те трябва да са губещите - така е справедливо.Хубавото на сенчестото банкиране е ,че ако фалират няма да се получи ефекта на доминото защото не е регулирано както банките и т.н.Трябва синхронизация и планиране на ниво Г-20 и ООН за да се избегне финансовият апокалипсис
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 2 rate down comment 4
Атанасио
преди 8 години
Елън Браун,Президент на Публичния Банков Институт(САЩ) добре обяснява - http://***.courtfool.info/bg_A_tale_of_two_monetary_systems.htmМного ми харесва когато центр.банки стимулират държавата защото сами затягат примката за лихвата ,че няма да се качи десетилетия поради факта ,че при 23 трлн. държ.дълг на САЩ всеки 1% означава още 230 млрд. от бюджета(данъкоплатците) Хванаха се в собствените си мрежи и сами доказаха ,че системата е грешна И с инфлация няма да стане защото увеличава неравенството - http://ekipbg.com/kak-centralnite-banki-prichinyavat/Но какво всъщност представлява инфлацията? Както обяснява бащата на икономическата наука Ришар дьо Кантийон(а не Адам Смит), инфлацията е изкуствено и неправомерно преразпределение на богатство, посредством навлизане на създадени пари от нищото, като първите, които ги получат се облагодетелстват за сметка на по-отдалечените по веригата. Инфлацията неминуемо води до... - http://brain-workshop.org/deflaciyata-bich-ili-blago-2/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 2 rate down comment 4
Атанасио
преди 8 години
Икономиката е особена и социална наука - http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика_%28наука%29Някои искат да е представят като точна наука в смисъл ,че с 'невидимата ръка' на 'свободният' пазар всичко се регулира Основното в икономиката е ,че за да има растеж трябва да има постоянно увеличение на крайното търсене което се стимулира по два начина : 1) кредитиране - https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/04/98419591/2) нобелиста по икономика Джоузеф Стиглиц го каза : ''Единственото лекарство за преодоляване неразположението на световната икономика е в увеличението на съвокупното търсене...'' - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034радвам се ,че го каза макар ,че не казва ясно от къде да дойдат парите и затова преповтарям да се проумее''Икономистите на МВФ увеличение с 1% при доходите на най-бедните 20% води до 0,38% увеличение на растежа''- http://***.investor.bg/drugi/338/a/mvf-povishavaneto-na-neravenstvoto-zabavia-ikonomicheskiia-rastej-196827/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 20 rate down comment 2
Dimat
преди 8 години
Вие ненормални ли сте?Къде сте видели от банки "помощ","стимули" и какви ли не брътвежи?!Това ви наблъскаха в главите средствата за масово оглупяване,така с блъскане в главите ви,направиха от *** "роми".Разбере ,хора!В банките няма никакви пари,а само записи,наречени "пари"!Срещу тези записи те ви заробват,а ви заробват,защото преди това са ви зомбирали чрез политическата система,образователната система,средствата за масово оглупяване.Така всички вие сте приели едно робство,като "даденост свише" и му се подчинявате безпрекословно.До такава степен,че не може да забележите робството си.Разберете! Системата не ви дава никакви пари.Тя отдавна няма такива.Но срещу всеки "кредит",който ви "дава",под формата на запис от числа в компютъра на банката,тя ИСКА ЗАЛОГ - вашето жилище,вашият имот,вашето имущество...и ако нямате такива,вашата и на вашите наследници свобода.Разберете още нещо.На банката въобще не и пука за каквито и да е "лихви".Тя ви е заробила само с главницат
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 4 rate down comment 1
studioaa
преди 8 години
Това цитал от "Капитала" или от "Комунистическия манифест" е?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 2
ПИЧ
преди 8 години
Драги-то кога му изтича мандата, няма ли да го освобождават предсрочно ?Политиците могат много да помогнат на икономиката, ако се премахнат санкциите межди ЕС и Русия, да се засили търговията, да започне внос-износа енергично и така всички ще дръпнат напред и няма да има нужда от изкуствени стимули.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още