Петте тиктакащи бомби в бъдещето на Гърция

Приватизацията

През юли правителството обеща „значително увеличаване на приватизационната програма“, за да се генерират постъпления от 50 млрд. евро. Засега има малко доказателства за постигнат прогрес, въпреки че официалните представители настояват, че споразуменията за продажба на пристанища и местни летища са почти завършени.

Георгиос Чулиаракис, заместник-министър на финансите, казва, че правителството ще създаде „подробен план за действие“ за продажбата на държавни активи до средата на този месец, но че правилата ще забраняват т.нар. „спешни продажби“. За съжаление, предвид състоянието на гръцката икономика всички продажби реално са спешни.

Нещо повече, Чулиаракис предлага метод, който ще определя стойността на държавните активи на база какво биха стрували, ако икономиката не е в дълбока дупка. Ако правителството обаче не понижи очакванията си, темпът на приватизацията ще продължи да разочарова кредиторите.

Капиталовият контрол и банките

Вече има много вицове за това колко акции на гръцки банки може да си купиш на цената на едно билетче за метрото. Ако си гръцки данъкоплатец обаче, това никак не е смешно. Парите, които правителството вложи в банки, реално ги няма. Акциите на Piraeus Bank, например, се търгуват на цена от 65 цента. Преди година те струваха 134 евро. Пазарната капитализация на банката е спаднала до 39 млн. евро от 8 млрд. евро.

По време на пика си от септември 2009 г. гръцките банки държаха депозити за почти 240 млрд. евро. От избухването на кризата насам почти половината от тези пари са напуснали финансовата система, изчезвайки или под матраците, или в чуждестранни сметки. Освен ако част от тези пари не се завърнат, банковата система ще остане разцепена и крехка.

Правителството тъкмо приключи третия етап от рекапитализацията на банките. Официалните представители се надяват да няма нужда от още капитал, но нито един не е особено сигурен в това. След вдигането на капиталовия контрол вложителите ще изберат дали да доверят парите си на местната финансова система.

Облекчаване на дълга

Добрата новина е, че гръцките представители са прагматично настроени към това, което може да се постигне по отношение на облекчаването на дълга. Не толкова добрата новина е, че те все пак искат да се върнат от Брюксел с нещо, което могат да продадат на избирателите си. Вместо да натиска за отписване на част от номиналната стойност на дълга - „постригване“ по жаргона на пазара на облигациите, правителството на Гърция вероятно ще приеме забавено изплащане на главницата, макар да иска и още по-ниски лихвени проценти. (Един от министрите дори казва, че Международният валутен фонд им прави лоша услуга, призовавайки за постригване.)

В случай че се постигне напредък по лошите заеми, продажбата на държавни активи и пенсиите, кредиторите на Гърция ще трябва да се съгласи с облекчаване. Но ако избухнат нови конфликти между страната и кредиторите, може да се наложи правителството да приеме, че няма да има облекчаване на дълга – и някак да убеди вече разочарованите си избиратели те също да приемат този провал.

За повечето участници на финансовия пазар рискът от нова гръцка криза е голям в списъка с „известните неизвестни“ през 2016 г. Всичко може и да се нареди. Определено е очевидно, че гръцките представители погледнаха към бездната и решиха, че предпочитат ограниченията на членството в еврозоната. Но при наличието на толкова много политически мерки, които трябва да бъдат приложени за толкова кратко време, би било твърде рано да забравим думата „Grexit”.

Всичко за ситуацията в Гърция четете тук