Началото на края за Меркел

„Мама Меркел“ вече я няма. Канцлерът, която в началото на септември разтвори широко ръцете си за сирийците, за да ги пусне небюрократично в страната, и предизвика възхита в целия свят, се отвърна от тези, които уповават всички свои надежди на нея. Само че тя не говори за това, пише в свой коментар германският седмичник Die Zeit. 

Някои от събитията в Германия предизвикват несигурност сред бежанците. Дали ще е възможно за тях в бъдеще да доведат и своите семейства? Ще загубят ли статута си на сигурна защита, дори дали ще бъдат експулсирани обратно на територията на толкова негостоприемните за тях Унгария или Италия?

Германската управляваща коалиция се намира в комуникационен хаос, но сигналът вече е кристално ясен: Германия се затваря. Как самият канцлер гледа на това, не е много ясно. Дали тя сега също е загрижена, че германската услужливост и способност да се окаже помощ достигат своите граници?

Само през септември във Федералната република са влезли 85 хил. сирийци, 19 хил. иракчани и 18 хил. афганистанци. Настроението в лагерите за първоначална регистрация става все по-агресивно. Хиляди спят в палатки, те дори не са подали молба за предоставяне на убежище. В управляващия съюз нараства загрижеността за запазване на мнозинството, а в ЕС едва ли някой е готов да помогне на германците.

Всичко това така силно контрастира със спокойствието и контрола над положението, което Меркел обикновено излъчваше, намерили израз в гальовния ѝ прякор "Mutti" (мамче). През 2014 г., когато Меркел беше начело на европейските усилия срещу кризата в еврозоната и руската анексия на Крим, германските избиратели изглеждаха много по-склонни да се осланят на преценката на канцлера.

Бежанската криза обаче разкри друго лице на Меркел. Някои избиратели изглежда са стигнали до извода, че Mutti е откачила, разтваряйки широко вратите на Германия за окаяните по света.

Това, разбира се, е твърде опростенчески подход. Решението на Германия от миналия месец да не връща търсещите убежище сирийци в първата безопасна страна, през която те са влезли, беше донякъде прагматично признание, че тази политика е вече практически невъзможна. Въпреки това обаче мнозина възприеха този ход на Меркел като обявяване на "отворени врати". Това впечатление се затвърди, превръщайки Германия, наред с Швеция, в предпочитана страна от ЕС за търсещите убежище.

Може би обаче канцлерът все още вярва (това би било драматично) в своето „Ние ще се справим с това“. Ако това е факт, то тя е самотна във вярването си. За това сигнализира и самостоятелната акция на министъра на вътрешните работи Томас де Мезиер за прилагане на процедурата от Дъблин, за което в офиса на канцлера не знаеха нищо. Също така от него идва и идеята за ограничаване на събиранията на семействата.

Въобще не е толкова важно дали затягането на правилата, което в момента е в процес на обсъждане, наистина ще засегне само няколко сирийци, както настоява Германската социалдемократическа партия. Посланието за отхвърляне на бежанците вече е отправено, а министърът на вътрешните работи на Австрия вече празнува „повратната точка на завръщането на безграничната култура обратно към една култура на разума".

Де Мезиер действа по убеждение. И без това през последната седмица вярата на голяма част от германското население в способността на властите за справяне с бежанския наплив повехна сериозно. Фактът, че Меркел не се изказва по темата, е сякаш погребение на тази нейна оптимистична, красива мисъл.

За десетте години на своето канцлерство Меркел можеше да бъде видяна в ролята си на кукловод. Често тя е невидима, но дърпа конците с мисъл в перспектива. Поне досега това даваше резултат. Под управлението на Меркел държавният апарат преживя финансовата криза, преговорите с Гърция, поетапното спиране на ядрените централи и много повече. Международните медии често пишеха, че тази жена може да направи всичко.

Сега обаче конците изглеждат прерязани, а краката на куклата започват да се движат самостоятелно.

А за нея какво остава - преумора. Вместо да приложи своята стратегия на малките стъпки и по отношение на бежанската криза, и да общува по прозрачен начин, Меркел се оставя темата да бъде движена от партията ѝ. Канцлерството действа обезглавено, то дърпа неподходящите конци, обсъжда краткосрочни и насипни решения (ограничаване на събирането на семейство, затваряне на границата), вместо важните малки реалистични решения (регистрация, настаняване, места за бързо вземане на решения в областта на предоставяне на убежища). Комуникационните проблеми в правителството станаха обществено достояние. Това също е един от символите на ерозията на властовия апарат на Меркел.

Най-малко сега, в разгара на объркването, канцлерът трябва да каже онова, което Германия може да предложи на сирийците, но и това, което предвиждат новите планове на федералното правителство за тях. Очевидно дори за нея това още не е ясно. Ето защо тези седмици през есента на 2015 г. маркират началото на края на мита за кризисния мениджър, който никога не губи. Може би маркират и началото на края на Меркел като канцлер.