Краят на скандинавската мечта

Сцените на бедност станаха доста често срещани на много места на Запад след рецесията, коментира OZY. Мръсен младеж лежи на стъпалата на църква. Наблизо жена моли минувачите за няколко монети. От другата страна на улицата група бездомни така си крещят един на друг, че семействата ускоряват крачка, за да минат покрай тях по-бързо.

А идеята не беше подобно нещо да се случва и в Дания.

Макар да е отдавнашен еталон за левите в цял свят, Дания все повече губи блясък. Нивото на бедност се е удвоило през последното десетилетие, а неравенството се увеличава. От 2013 г. насам най-богатите датчани са станали с 30% по-богати, а най-бедните – с 10% по-бедни, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Кое обаче е по-забележително?

Датчаните, чиято страна обикновено е на предните позиции в класациите за качество на живот, нямат проблеми със сегашната ситуация. Всъщност при положение, че световният БВП остава без промяна или се влошава през последните години, датчаните все повече приемат неравенството като необходимото зло, казва Кристиан Вайсе, чийто мозъчен тръст, Cevea, наскоро публикува изчерпателно проучване по неравенството в страната. Растящата пропаст между богатите и бедните не е случайност, казва той, а е „въпрос на политики“.

Съкращаването на социалните разходи в Дания може да накара и други страни да последват примера. Свръхестествената ѝ способност да комбинира просперитет със силна социална държава направиха Дания страна за пример. Но това не е единствената скандинавска страна, която губи егалитарния си облик.

Миналата година правителството на Финландия, например, намали помощите за пенсионерите, болните и безработните, карайки Левият алианс да се оттегли от управляваща коалиция. В Норвегия пък повече от половината население ще жертва част от социалните си помощи за по-силна икономика, твърди базираната в Осло фондация Fafo.

Неволите с бедността в Дания все още са незначителни в сравнение с по-голямата част от света. Коефициентът Gini на страната (най-разпространения показател за неравенството) е 25 пункта, което все още е под средната стойност за ЕС от 30,5 пункта и много под тази на САЩ – 40,8 пункта. Доходите на глава на населението продължават да достигат завидните 60 000 долара, а щедрите помощи на страната, от огромни студентски заеми до социална здравна система, затруднява сравняването ѝ с бедните Гърция или Испания и с техните опашки пред обществените кухни. Наистина, някои твърдят, че финансовото неравенство няма толкова голямо значение в страна с подобна силна мрежа на социална защита – когато държавата гарантира плащането на университетските такси и пенсиите, спестяванията са с по-малко предимство.

Дори това обаче може да се промени. Икономиката продължава да е слаба дълго след катастрофата от 2008 г. и лявата опозиция допуска, че може би е време равенството да се сложи на заден план, казва Вайсе. Идеята тук е, че „икономическият растеж ще спечели от малко по-голямо неравенство“, казва Бо Сандерман Расмусен, икономист в датския Aarhus University. Управляващата дясна партия е съгласна. „Не мисля, че сегашното ниво на неравенство е обезпокоително“, казва Карен Елеман, министър на социалните въпроси и вътрешните работи. По-важният проблем, казва тя, е „създаването на равни възможности за всички“.

И все пак нарастващото неравенство води до шокиращи съпоставки, които засягат ядрото на т.нар. скандинавско чудо. В Копенхаген няма гета, само малко по-бедни места. На стотина метра надолу по улицата след приюта за бездомни има модерно кафене, където туристите пият огромни и твърде скъпи чаши капучино. Това ни напомня, че не всички са уловени от датската мрежа за социална сигурност. Броят на бездомните хора е нараснал с една четвърт от 2013 г. насам до 6138 души, сочат данни на датския Danish National Centre for Social Research. Броят на бездомните сред младежта се увеличава най-бързо. Последното правителство намали стимулите при търсене на работа, което остави много хора в капан между стагнацията на пазара на работни места и все по-високите цени на недвижимите имоти.

Левите призовават за по-агресивни данъци върху богатството, включително върху недвижимите имоти и наследството. Но сегашното правителство предпочита да намаля помощите. „Равенството е важно, но плащанията не трябва да спират частната инициатива и да натоварват държавния бюджет“, заяви говорител на Консервативната партия.

Засега фокусът върху растежа, а не върху равенството изглежда се отплаща. Дясното крило наскоро спечели изборите, обещавайки намаляване на данъците, а според датската статистическа служба, макар че неравенството се разраства, икономиката на Дания отчита най-дългата си серия от растеж за последните 10 години.

Може да изминат десетилетия, преди повечето датчани да усетят последиците. Но някои експерти казват, че равенството като последваща цел е рисковано, тъй като то не е нещо, което може да бъде приложено със задна дата, след като икономиката вече се е разраснала. „Проблемът е, че неравенствето се движи  под линията на радара“, казва Ларс Беняминсен, изследовател в Danish National Centre of Social Research, и когато „излезе на повърхността, ще е твърде късно“.