Експериментите на европейските централни банки

Години наред банкерите на централните банки възприемаха нулевата долна граница на лихвените проценти за физическа бариера. Подобно на идеята, че температурите не могат да паднат под абсолютната нула, политиците смятаха, че не могат да наложат отрицателни лихви, тъй като вложителите просто ще изтеглят парите си и ще ги трупат в брой, коментира The Financial Times (FT).

След като рискът от дефлация обаче накара централните банки в еврозоната, Дания, Швеция и Швейцария да намалят лихвените си проценти до отрицателни стойности, въпросът вече не е дали това е възможно, а каква може да бъде най-ниската им стойност.

Критиците се опасяват, че безпрецедентният експеримент с отрицателни лихвени проценти може да има неоправдани странични ефекти, включително формирането на спекулативни балони на цените на акциите и дълбоки смущения във функционирането на банковата система.

Националната банка на Дания (DNB) беше първата централна банка в Европа, която реши да експериментира с отрицателни лихвени проценти след световната финансова криза. През юли 2012 г. DNB започна да взима по 0,2% от банките, които държат средствата си на депозит при нея – мярка, с която защити дългогодишния фиксиран курс между кроната и еврото.

Но експериментът придоби съвсем различно измерение в началото на тази година, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) започна програма за количествени улеснения, след като вече беше намалила лихвените проценти по депозитите до -0,2%. Това накара съседните централни банки да свалят собствените си лихвени проценти до отрицателни стойности, за да ограничат риска от големи входящи капиталови потоци.

През януари Швейцария свали лихвените си проценти по депозитите си до -0,75%, а през март Централната банка на Швеция, Riksbank, намали лихвените си проценти по репо сделките до -0,25%, след което в началото на юли ги понижи отново до -0,35%. DNB, която за кратък период бе повишила своите лихвени проценти по депозитите до положителни стойности, сега таксува банките с 0,75% върху излишните им резерви.

Икономистите твърдят, че възможността от отрицателни лихвени проценти възниква вследставие на разходите за съхраняване и гарантиране на парични средства в брой. Вложителите ще продължат да държат парите си в депозити, докато това все още е по-евтино от преместването им в трезор. Всъщност вложителите може да са готови да платят дори по-висока цена, тъй като е доста по-лесно да управляват парите си от банкова сметка, отколкото от трезор.

Докато банкерите от централните банки определят отрицателните лихвени проценти, базирайки се на икономически мотиви, съществуват политически лимити на подобна програма. Засега централните органи таксуват банките само за част от резервите им, което им позволява да защитят вложителите на дребно от допълнителни такси. Но колкото повече трябва да плащат банките, толкова по-малко склонни ще са те да пощадят по-малките си клиенти.

„Никоя централна банка не иска да бъде първата институция, която ще наложи нов налог върху гражданите си“, казва Марвин Барт, европейски ръководител на валутната стратегия на Barclays.

На практика въпросът докъде може да стигне намаляването на лихвените проценти зависи от ефективността на съществуващите мерки за възстановяване на икономическия растеж и засилването на инфлацията.

Перспективите из континента обаче са доста различни. В Дания, където паричната политика на DNB цели да запази фиксирания курс между кроната и еврото, отрицателните лихвени проценти явно работят.

„Политиката е успешна и няма причина да вярваме, че лихвените проценти ще продължат да падат“, казва Стийн Босиан, главен икономист в Danske Bank. “Основният въпрос е кога централната банка ще започне да нормализира лихвените проценти, като според нашите прогнози това ще се случи през следващите от три до шест месеца“.

В по-различна ситуация е Националната банка на Швейцария (SNB), която тази година отново започна да купува чужда валута в опит да обезцени швейцарския франк, да стимулира износа и да вдигне инфлацията от нивото й от -1,2%.

„Инфлацията остава много слаба“, казва Мирия Кириаку, валутен стратег в Bank of America Merrill Lynch. “Вярваме, че SNB ще запази позицията си за момента, но ще остане нащрек и ще реагира, ако е нужно. Не е изключено лихвените проценти да паднат още по-ниско“.

В крайна сметка е възможно ЕЦБ да реши съдбата на паричните политики в тези малки съседни отворени икономики. Политиците във Франкфурт изключиха намаляването на лихвените проценти по депозитите под сегашните нива от -0,2% и заради добрия икономически растеж за първото тримесечие на годината анализаторите смятат, че няма да се наложи ЕЦБ да предприеме допълнителни действия.

Управителите на централната банка, както и вложителите в Швеция, Дания и Швейцария ще се надяват това наистина да е така и ЕЦБ да не продължи по същия път. Само това ще гарантира, че падането под нулата в Европа наистина е приключило.