Опитът на МВФ "никога вече" в Гърция може да се вгорчи още

Да играе ролята на по-малкия партньор в европейските спасителни програми за Гърция бе опит от типа "никога вече" за Международния валутен фонд (МВФ), а най-лошото може би тепърва предстои, коментира Пол Тейлър в свой анализ за "Ройтерс", пише БТА.

Глобалният кредитор е отпуснал на Атина доста повече, отколкото на който и да е друг кредитополучател, участвайки с близо една трета в общата сума 240 милиарда евро. Останалата част идват от правителствата в еврозоната и спасителния фонд.

Само че на МВФ му бе неудобно да седи в коша на гръцкия спасителен мотоциклет. Повикан от Германия, която е ковчежникът на ЕС, да се опита да поддържа безпристрастност в отношенията между европейските институции и гърците, Фондът с централа във Вашингтон, никога не е имал контрол над програмата.

Сега Гърция може би е напът да стане първата европейска страна, обявила неплатежоспособност по задълженията си към МВФ, с което ще влезе в малобройната група на страни като Зимбабве и Аржентина.

Атина отложи вноска от 300 милиона евро, дължима миналата седмица, и я обедини с други, чийто падеж е този месец, в единно плащане от 1,6 милиарда евро към МВФ в края на юни. Гърция обяви, че може да плати, само ако получи нови пари от кредиторите или й бъде позволено да продаде още краткосрочни облигации на гръцки банки, което пък зависи от буксуващото споразумение "пари срещу реформи".

Критици твърдят, че МВФ е опетнил авторитета си, съгласявайки се с политическите празнословия за задържане на Гърция в еврозоната, вместо да се настоява за отписване на дълг,най-напред от частните кредитори, а после и от европейските правителства, за да стане по-поносимо дълговото бреме.

"Един от най-важните уроци за МВФ от гръцката програма би следвало да е, че една многостранна институция не би трябвало да установява като норма определени интереси на подгрупа от членките си", коментира икономическият съветник Усмен Манденг, бивш служител на МВФ.

"Не е задължително интересът на МВФ да съвпада с интересите на ЕС/ЕЦБ", допълва той..

Самокритичност

През 2013 година МВФ публикува критична оценка на собствената си роля в първото спасяване на Гърция през 2010 година с аргумента, че от самото начало е трябвало да настоява за "подстрижка" на гръцкия дълг към частните кредитори. Вместо това Фондът се присъедини към европейските правителства, които бяха уплашени от пазарен срив от рода на Lehman (Brothers - бел. прев.) и силно желаещи да предпазят банките си от загуби.

В доклада, съставен от експерти на Фонда, се отбелязва, че представители на МВФ са се съмнявали в способността на Гърция да върне заема си по онова време, но се съгласиха с плана от страх "да не се заразят" и други европейски държави от затрудненото положение на Гърция.

В мнение, изразено от служители на МВФ през 2010 година, дефолтът по какъвто и да било дълг в развитите икономики се описва като "ненужен, нежелателен и малко вероятен". И все пак 18 месеца по-късно МВФ се застъпи за "подстрижка" със 70% на гръцкия държавен дълг като условие да продължи участието в кредитирането на Атина.

Сега управляващият директор на МВФ Кристин Лагард намеква, че европейските правителства трябва да осигурят на Гърция дългово облекчение, за да могат да излязат сметките, но тъй като това е политически неприемливо в Германия, тя трябваше да говори закодирано на публични места.

"Очевидно, ако се налага да има отклонения от тези  (фискални) цели, за да може като цяло програмата да даде очаквания резултат, то тогава трябва да бъде помислено за финансиране", каза Лагард на пресконференция миналата седмица.

При закрити врата представители на МВФ казват на европейците, че Гърция няма да оцелее без трета спасителна програма, което ще изисква преструктуриране на дълга от европейските правителства. МВФ настоява връщане на дълга изцяло и не се очаква да  отпусне повече кредити на Атина. Само че Берлин и съюзниците му искат Фондът да продължи да участва в изпълнението на последващ  ангажимент към Гърция, тъй като те вярват в компетентността и дисциплината му.

Министрите от еврозоната се споразумяха през 2012 година (тогава те удължиха падежа на някои заеми към Атина, намалиха лихвите и позволиха 10-годишен мораториум върху лихвените плащания), че ще обмислят още облекчения, ако се наложи, щом текущата програма бъде завършена успешно.

Социално отговорен

МВФ бе подложен на атака и по по-традициони причини за ролята си в гръцките преговори. През последните седмици левите гръцки министри посочиха с пръст Фонда за настояването да бъдат орязани плащанията към най-бедните пенсионери и отказа да бъде разрешено колективно договаряне на заплатите в съответствие със стандартите на Международната организация на труда.

Това някак не подхожда на по-социално отговорената перспектива, която бившият управляващ директор Доминик Строс-Кан се опита да изгради във Фонда.

Представители на МВФ, пожелали анонимност поради участието си в преговорите, отричат да е било настоявано за това конкретно орязване на пенсии, макар Фондът да е заявил официално, че Гърция харчи повече пари, отколкото може да си позволи за пенсии и трябва да намали общия товар, за да направи поносим дълга си.

"Как точно гърците ще постигнат тази цел, зависи от тях. Фондът просто казва: ако не направите икономиите така, трябва да ги направите по друг начин", отбеляза източник от МВФ.

Фондът предпочита да вижда ролята си като на казващия истината, правейки обективна оценка на способността на страната да понася дълга си въз основа на икономически критерии като лихвени проценти и падежи на заемите, икономически растеж, производителност и бюджетен баланс.

Вътрешни хора твърдят в частни разговори, че той (МВФ - бел. прев.) би искал да се измъкне от гръцката програма завинаги, но европейците може и да не го позволят.