IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Недостигът на инвестиции в света

Време е страните да започнат отново да си сътрудничат, за да се постигне стабилен икономически растеж

09:00 | 31.05.15 г. 25
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Когато преди 70 години приключи Втората световна война, голяма част от света - включително индустриализираните Европа и Япония - е оставена геополитически разцепена и обременена с тежки държавни дългове, а много от големите икономики са разрушени. Очакваше се дълъг период на ограничено международно сътрудничество, бавен растеж, високи нива на безработица и крайни лишения в резултат на ограничения капацитет на страните да финансират големите си инвестиционни нужди. Но не това всъщност се случи, коментира Майкъл Спенс* за онлайн изданието project-syndicate.org.

Вместо това световните лидери възприеха по-дългосрочен план. Те усетиха, че перспективите за намаляване на държавните им дългове зависят от номиналния икономически растеж, а перспективите за икономически растеж, да не говорим за по-продължителен мир, зависят от световното възстановяване. Затова те използваха, и дори увеличиха, инвестиционните си счетводни баланси, докато в същото време се отвориха за международна търговия, за да подпомогнат възстановяване на търсенето. САЩ, която се оказа със значителен публичен дълг, но с малко изгубени материални активи, естествено прие ролята на лидер в този процес.

Два момента от следвоенното икономическо възстановяване са особено поразителни. Първо, страните не възприеха държавния си дълг като обвързваща константа, а вместо това се устремиха към инвестиране и потенциален растеж. Второ, те си сътрудничеха на няколко фронта, като страните с най-силни баланси укрепвиха инвестициите си на други места, привличайки частни инвестиции. Началото на Студената война може би насърчи този подход. Във всеки случай никоя страна не се справи самостоятелно.

Днешната световна икономика удивително много си прилича със следвоенния период: високата безработица, високите и повишаващи се нива на дългове и световният недостиг на съвкупно търсене ограничават растежа и генерират дефлационни рискове. И сега, както тогава, нивото и количеството инвестиции са системно неадекватни, а публичните разходите за материалния и нематериалния капитал, критичен фактор в дългосрочния растеж, доста под оптималното ниво от известно време насам.

Разбира се, изправени сме и пред нови предизвикателства. Динамиката на разпределянето на доходите се е преориентирала неблагоприятно през последните десетилетия, възпрепятствайки постигането на консенсус по икономическата политика. Застаряващите населения, резултат от нарастващата продължителност на живота и намаляваща раждаемост, също оказват натиск върху публичните финанси.

Въпреки това елементите на една ефективна стратегия за стимулиране на икономическия растеж и заетостта са подобни: наличните счетоводни баланси (държавни и частни) трябва да бъдат използвани за генериране на допълнително търсене и насърчаване на публичните инвестиции, дори това да доведе до по-голям ливъридж. Едно от последните изследвания на Международния валутен фонд (МВФ) твърди, че предвид излишния капацитет правителствата вероятно ще се възползват от значителни краткосрочни мултипликатори. По-важното обаче е, че фокусът върху инвестициите ще подобри перспективите за дългосрочен устойчив растеж, който ще позволи на правителствата и домакинствата да се стремят към по-отговорно намаляване на задлъжнялостта.

Както преди 70 години, така и днес международното сътрудничество е критично за постигането на успех. Тъй като счетоводните баланси (публични, квази-публични и частни) с капацитет за инвестиране не са равномерно разпределени по света, необходими са целенасочени глобални усилия, които включват важната роля на многостранните финансови институции, за да бъдат изчистени запушените посреднически канали.

Има изобилие от стимули за сътрудничество, които страните могат да използват чрез търговията, финансите, паричните политики, покупки в обществения сектор, данъчните политики и други лостове. В крайна сметка, имайки предвид свързаността, която характеризира днешните глобализирани финансови и икономически системи, пълното възстановяване на което и да е място е почти невъзможно без широкообхватно възстановяване на почти всички места.

И все пак, в по-голямата си част, ограниченото сътрудничество е пътят, който светът избра през последните години, като страните вярват, че те не само трябва да се грижат сами за себе си, но и че дълговете им налагат тежък натиск върху инвестициите, генериращи растеж. При липса на енергична международна програма за реинвестиране, паричната политика се използва за подкрепа на растежа. Но тя обикновено се фокусира върху местното възстановяване. А въпреки че неконвенционалните мерки намаляват финансовата нестабилност, тяхната ефективност в борбата с широкоразпространения дефлационен натиск или във възстановяването на растежа остава съмнителна.

Междувременно спестителите биват потискани, цените на активите изкривявани, а стимулите за поддържане или дори повишаване на ливъриджа се увеличават. Конкурентните девалвации, дори и да не са обявени цели на законодателите, стават все по-примамливи, въпреки че не решават проблема със съвкупното търсене.

Твърдението не е, че внезапната „нормализация“ на паричната политика е добра идея. Но, ако бъдат предприети мащабни инвестиции и програми за реформи като допълнение на неконвенционалните мерки на паричната политика, икономиката може да премине към по-устойчив икономически растеж.

Въпреки очевидните предимства, подобен координиран международен подход остава трудна задача. Въпреки че се водят преговори по търговски и инвестиционни споразумения, в по-голямата си част те са регионални. Междувременно многостранната търговска система се разцепва на малки парченца заедно с консенсуса, който я създаде.

Имайки предвид взаимовръзката и взаимната зависимост, които характеризират днешната световна икономика, нежеланието за сътрудничество трудно може да бъде разбрано. Един от проблемите изглежда са условията им, тъй като страните не желаят да се ангажират с допълнителни фискални и структурни реформи. Това е особено очевидно за Европа, където с известно основание се твърди, че без такива реформи растежът ще остане анемичен, поддържайки или дори изостряйки фискалните ограничения.

Но ако условията са толкова важни, защо те не спряха сътрудничеството преди 70 години? Може би идеята, че сериозно увредените икономики с ограничени перспективи за независимо възстановяване ще пренебрегнат възможността, която международното сътрудничество предлага, е била неправдоподобна. Може би тя все още е такава. Ако това е вярно, създаването на подобна възможност днес може да промени стимулите, да задейства необходимите допълнителни реформи и да изведе световната икономика по пътя на по-стабилно дългосрочно възстановяване.

* Майкъл Спенс е нобелов лауреат по икономика, професор по икономика в Stern School of Business в Ню Йорк, гостуващ научен сътрудник в Council on Foreign Relations и член на редица университети и научни институти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 04:09 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

14
rate up comment 2 rate down comment 1
Godo
преди 9 години
Лявото иска да даде на всеки въдица и познание за риболов и рибовъдство. Дясното иска да продаде въдица на всеки, на който няма пари да бъде нает трудът му за риболов и търговия с риба. Но как ще се спечели от риба, как ще се завърти капитал, нали трябва да продаваш риба. Значи на кредит трябва да я продаваш. Защото ако всеки си лови достатъчно риба, търговия няма.. Но все някой ще трябва да ти купи рибата, затова ще отвориш банка, за да дадеш кредит, който кредит ще дадеш на своите рибари, за да си купят още риба. И така докато банката ти фалира, защото работниците ти - ще потребляват ли от твоят магазин или ще ти връщат кредита. И ТАЗИ КРИЗА НА КАПИТАЛИЗМА Е ВЕЧНА. Рибата са всички стоки и услуги.Световният дълг е равен на световните спестявания. Спестяванията на обикновеният човек не са принадена стойност, защото той ще ги изхарчи - рано или късно. Но останалите спестявания са ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ. И всичкият световен дълг е равен на принадената стойност на капитализмът в светът.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 3 rate down comment 1
Атанасио
преди 9 години
Дразня се защото не се обяснява точно и скриването на един факт променя цялата концепсия Проф.д-р Боян Дуранкев каза ,че трябва пан Маршал за Източна Европа Проф.д-р Иван Ангелов го обяснява прекрасно - ''В началните етапи на своето развитие всяка страна се нуждае от протекция на прохождащата си икономика, докато стъпи солидно на крака. Примерите по света са милиони и датират от векове назад. В своя труд през 2002 г.Ha-Joon Chang доказа за пореден път една общо известна истина, че всички сегашни богати страни са използвали икономическия протекционизъм в масови мащаби на ранните етапи на индустриалното си развитие.А след оформянето на диктата на Вашингтонския консенсус в края на 80-те на 20 век, същите тези страни не разрешават на нас през последните десетилетия да правим това....Нещо повече, опитват се да ни внушават, че свободната търговия била полезна за средно- и слабо развитите икономики. Това не е вярно! ''
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 4 rate down comment 1
Атанасио
преди 9 години
Айнщайн го е казал хубаво ''говорете така ,че и баба ми да ви разбере''Майкъл Спенс така обяснява ,че само доктори по икономика(не всички) могат да го разберат Оня ден излезе факта ,че 25% от работещитете в света взимат 2 долара дневно - какво крайно търсене да има с тази ГОЛЯМА надница ?! Незнам защо не говорят открито ,директно ?! - страх ли ги е ???Истината е ,че не може едни да плашат данък а други да се крият в офшорки Херман Ван Ромпой каза пролетта на 2013год. ,че бюджетите на 27-те губят 1 трилион евро ГОДИШНО от ошфорки - в света се въртят 26-32 трилиона $ в ошфорки тоест грубо 5-6 трилиона $ не влизат в бюджетите - http://***.youtube.com/watch?v=gYd7Q8nZ9Jo Има още тънкости от друг нобелист 1974год. - http://avtorski.pogled.info/article/52579/Vampirite-na-finansovoto-kazinoТемата е голяма но се почва с офшорките и вчера ЕС обявиха ,че ще ги забранят макар ,че това още 2008год. го говорНа мен нещата ми са ясни
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 4 rate down comment 1
Атанасио
преди 9 години
Незнам какво са решили да правят сега но май ще си е карат по старому и дож.д-р Емил Хъсев добре го казва - ''Предстои революция на дълга,нужен е такъв механизъм, който да направи дългът на затъващите държави поносим. Не може да се "подстриже" (т.е. да се обезсили със закон или с нов световен договор) напосоки целият държавен дълг. Това ще вкара финансовия свят в неуправляем хаос. Такъв механизъм може да бъде инфлацията. 10% средногодишна инфлация за около 15 години ще обезцени стария дълг на фалиралите държави - стига да не задлъжняват по-бързо от сега'' - http://***.segabg.com/article.php?id=738114Доцент Хърсев премълчава факта ,че до 0,1% лихва няма проблем с дълговете тоест казва го в края на статията цитирайки проф. Кругман и проф. Варуфакис - http://***.segabg.com/article.php?id=737114Най-справедливият начин е забрана на офшорки и т.н. регулации защото инфлацията е КРАЖБА - 1% крадат парите а плащат всички
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 0 rate down comment 5
khao
преди 9 години
еми не е само с това, но как да ти го обясня като си далеч от тях.като почнеш от личните нужди на индивида и стигнеш до производствените мощности, този свръхкапацитет на прозиводството в световен мащаб от кво друго е станал според теб?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 5 rate down comment 1
Атанасио
преди 9 години
''БВП расте в аритметична прогресия, а дълговете в геометрична заради лихвите'' - http://***.bgonair.bg/magazine/2015-05-29/piramidata-na-dalgovete - статията е добра но има и друг изход от дълговата криза и това е лихва до 0,1% за столетия защото инфлацията е кражба Има изход от сегашната финан.криза и Фелипе Калдерон, бивш мексикански президент и ръководител на Световната комисия по икономика и климат го каза - http://***.greentech.bg/archives/55447 Описал съм всичко в коментар 1 - 8 тук - http://darikfinance.bg/***/112887?&order=asc#commentsИдеята ми е забрана на офшорки и т.н. регулации и данък луксс цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща защото свършва петрола и заради глобалното затопляне Нещата са взаимосвързани - отказването от петрола ще намали глобалното затопляне и т.н. - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 6 rate down comment 1
ing5rov
преди 9 години
Остви го , тоя е много зле...така е програмиран
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 16 rate down comment 0
nobel
преди 9 години
Тя ролята на новите технологии май с това се и изчерпва. Едни *** да четат написаното от други ***.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 0 rate down comment 4
khao
преди 9 години
хахаха, колко си ограничен :) ама дървосекач да коментира новите технологии... това е резултата :) .. новите технологии са засегнали всичко дето го ползваш, ВСИЧКО ... ако не бяха те, нямаше да можем ние да ти четем глупостите, примерно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 9 rate down comment 1
nobel
преди 9 години
А целия технологичен напредък се измерва с новите модели електронни играчки, като компютри и фони, които се използват почти само за забавление.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още