IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Намираме ли се вече в нова студена война?

Изолирайки Кремъл, Западът подклажда стари вражди, пише в анализ Guardian

08:30 | 16.05.15 г. 65
Автор - снимка
Създател
Намираме ли се вече в нова студена война?

В Америка и Великобритания правителствената подкрепа за изследванията на страните от бившия съветски блок бяха орязани. Държавният департамент на САЩ и британското министерство на външните работи разпуснаха изследователските звена, които държаха политиците информирани. Посолствата се съсредоточиха върху създаването на възможности за търговия. Същевременно медиите, изправени пред своята си икономическа криза, също съкратиха чуждестранните си кореспонденти. Западът просто спря да мисли сериозно и задълбочено за Русия и съседите ѝ.

Но когато нещата опряха до отбраната, не се държахме все едно сме пред края на историята. Вместо да сложим край на нашето отбранително споразумение от Студената война, НАТО, ние го преоткрихме като алианс, който осмисля съществуването си само като боен строй срещу Русия. Не спряхме да го разширяваме на изток, все по-близо до границите й. В отговор на това нахлуване в сферата ѝ на влияние, Русия стана агресивна – първо в Грузия, после в Крим и Украйна.

Западът отхвърли това с аргумента, че концепцията за сферите на влияние принадлежи на отминала епоха. Но географията не се променя, както и чувствителните въпроси, които са я оформили. Американската политика в Куба в постсъветската ера, а и досега, се основава именно на този принцип. Хавана отдавна не е военна заплаха за САЩ, но беше заклеймено като нещо възмутително това, че която и да е държава близо до техните граници може да остане вярна на "враждебна" идеология.

Краят на Студената война не промени и историята. Тя продължава да вдъхва идентичност, както е било винаги. Вземете например Украйна – Киев наистина е люлката на руската нация. Това е важно точно толкова, колкото и че бащите основатели на Америка са дошли от Великобритания.

Усещането на Русия за идентичност, закрепена в периферията на Европа върху безкрайна земя, винаги се е характеризирало с патологична несигурност. Идентичностите се събират в сложна плетеница, но лоялностите се разпадат. Вземете например Донбас, който е в сърцето на зоната на конфликта. Там е родината на донските казаци, чиито конни полкове са известни с това, че са служили на руските царе поколения наред. През съветския период казаците са жестоко преследвани заради верността им към царя.

Но този регион е и родното място на иконата на съветския труд, Алексей Стаханов, който изкопал 227 тона каменни въглища в рамките на една смяна. Стаханов беше лицето на героично поколение съветски трудещи се, всички живели в Донбас. Едва ли е изненадващо, че тъкмо в този регион на конфликтни обвързаности Кремъл води особено интензивно своята пропагандна война.

Решението на западните лидери да бойкотират парада в събота в Москва по случай 70-годишнината от победата над нацистка Германия може и да е изглеждало като нещо, продиктувано от здравия разум в светлината на събитията по границата с Украйна. 

Но то не отчете какви емоции все още предизвиква у руснаците мисълта за фашизма. Хората на запад от години се кикотят на "Ало, ало" и на пародийния марш на Джон Клийз, но фашизмът изобщо не предизвиква смях в тази страна. Руснаците ме питат как така в Литва са позволени маршове, с които се отдава почит към нацистки колаборационисти, убили 200 000 евреи. Как, питат те, Западът може да приема в Европейския съюз и НАТО "етнокрации" като Естония и Латвия, които радикално дискриминират руските си граждани.

Според центъра "Левада" подкрепата от 62%, която Владимир Путин има, отразява не само това отколешно географско усещане за несигурност у руснаците, не само непоклатимата им любов към тяхната страна. Тя представлява наранената гордост от очевидната решимост на Запада да третира Русия като враг. Продължаващите западни санкции само ще засилят популярността му. Защото Путин е само симптом на сегашната криза. От гледна точка на Русия тук става дума за много повече от Путин.

На съботния парад в Москва министърът на отбраната Сергей Шойгу се прекръсти, докато преминаваше под Спаските врати на Спаската кула в Кремъл. Този неочакван жест взриви руската блогосфера. Фактът, че Шойгу е будист, е друга тема. Изправен пред своите военнослужещи, министърът на войната възраждаше стара традиция, правейки това, което руските генерали винаги са правели, преди да влязат в битка. Както руски блогъри посочиха, Шойгу също така е направил жест, прокарвайки ясна разделителна линия между тяхната култура и Запада, който "не допуска Бог в публичната сфера".

Трябва отново да започнем да приемаме Русия сериозно, като отново я включим в нашата култура, вместо отново да я изолираме. Карл Маркс ни предупреди, че историята се повтаря, първия път като трагедия, а втория като фарс. Но в сегашната опасна ситуация няма нищо смешно. Трябва да си припомним поуките от Първата световна война и да внимаваме, преди да е станало твърде късно.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 20:13 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

3
rate up comment 45 rate down comment 14
d333
преди 9 години
А американците не са ли агресор, MZ/X?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 26 rate down comment 7
Sakamano
преди 9 години
С този цитат от Маркс в края става ясно кой е писал статията. Чудя се, как авторката е пропуснала да включи и антифашистката риторика.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 28 rate down comment 42
MZ/X
преди 9 години
Явно някои западняци не се учат от историята :( Когато Хитлер анексира Австрия и Судетската област Европа не му се противопостави в името на мира. 1939-та година Франция и Великобритания подписват споразумение с Полша за гарантиране на нейната теротириална цялост, но пак в името на мира не се намесват, когато Хитлер и Сталин окупират Полша. От тогава идва и израза Гаранция Франция!Агресори, като Сталин, Хитлер или Путин разбират единствено от езика на силата. Всеки опит за помиряване те го приемат като слабост на противника и това ги прави още по агресивни!На Путин трябва да му се каже едно твърдо не, а страните членки на НАТО трябва усилено да почнат да се въоражават ако искат мир!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още