Grexit: най-добрият завършек на един лош брак?

Отношенията между правителството на Гърция и останалите страни от еврозоната все повече приличат на лошo бракосъчетание. Двете страни вече дори не могат да се гледат. Взаимното доверие липсва. Усилията да се закърпи положението продължават, но вече нищо не работи.

Традиционното решение на подобна дилема в един истински брак е ясно: развод. Споразуменията за развод обикновено означават, че и двете страни ще претърпят финансови загуби. И двете страни обаче все пак пристъпват към развод, защото са готови да платят високата цена, но да се освободят от лошите взаимоотношения. В момента сме достигнали до същия момент с Гърция и еврозоната. Връзката е разрушена. Време е и двете страни да започнат отначало.

Тези, които се страхуват от последиците при евентуално гръцко напускане на еврозоната – Grexit, ще отбележат, че метафората с брака може да бъде опасно подвеждаща. Има добре установени процеси при прекратяването на съюз между двама души. Има далеч по-малко прецеденти обаче, когато говорим за разтрогване на валутен съюз. Според Джилиън Тет, журналист, опасността от Grexit може да доведе до световна финансова катастрофа, подобна на тази, предизвикана от фалита на Lehman Brothers през 2008 г., тъй като налице ще бъдат неопределен брой юридически и финансови рискове.

И все пак германските преговарящи и някои членове на гръцкото правителство създават впечатлението, че смятат рисковете от Grexit за контролируеми. Ако наистина вярват в това, трябва да поемат дълбоко въздух и да продължат напред с този план. На този етап това може да се окаже по-добър вариант и за двете страни.

За Гърция напускането на еврозоната ще създаде нови икономически и политически възможности. Това ще позволи на страната да обяви дефолт по някои от огромните си дългове (или евентуално да продължи да ги преструктурира). Тя ще може да девалвира валутата си и да избяга от системата на фиксиран обменен курс, която допринесе за унищожаването на конкурентоспособността на Гърция.

Разбира се, ще има и неприятни краткосрочни икономически ефекти. Опитът на страни като Аржентина предполага, че за известен период от време ще има масово теглене на влогове и налагане на капиталов контрол. Цените на вноса с ключово значение, като хранителни продукти и енергия, също ще се повишат. Това може да задейства нови политически крайности.

В дългосрочен план обаче може да има политически ползи, ако Гърция напусне еврозоната. Ясно е, че много гърци се чувстват унижени и подмятани от еврозоната. Напускането може да се окаже психологическото освобождение, което ще позволи на страната отново да взима собствени решения, колкото и затрудняващи да са обстоятелствата.

Новото усещане за отговорност може на свой ред да помогне да се решат някои от проблемите в страната, които толкова вбесиха останалите членки на еврозоната. Подобен пример е липсата на доверие между гражданите и правителството, което позволи корупцията и укриването на данъци все повече да се засилят.

Според някои историци причината за тази нагласа се крие във факта, че гърците са живели под властта на османците в продължение на векове, което е създало дистанция и липса на доверие между правителството и гражданите. Спорно е доколко Европейският съюз по някакъв начин имитира усещането, че правилата са създадени от чужденци в някоя далечна столица и затова могат да бъдат нарушавани. Ако Гърция възстанови част от суверенитета си, това може да означава и стартиране на един по-здравословен политически формат.

Последствията от Grexit могат да бъдат полезни и за останалите страни членки на еврозоната. Последователните опити за спасяване на Гърция предизвикаха цинизъм и гняв сред еврозоната и дадоха тласък на евроскептичните партии. Grexit може отново да наложи мнението, че правилата на еврозоната наистина имат значение. Той може и да насърчи страни като Италия и Франция да продължат с осъществяването на структурни реформи, които Гърция не успя да наложи.

От друга страна някои от тези, които се противопоставят на Grexit, заемат подобна позиция, защото се опасяват, че той може да се окаже успех, а не провал. Те се притесняват, че ако Гърция успее да се справи сама, други страни може да се изкушат да я последват – това се отнася най-вече за Италия, където повечето опозиционни партии в момента са срещу единната валута. Това противопоставяне обаче има някакво влияние, само ако някой вярва, че единната валута е самоцел.

В действителност еврото трябва да се разглежда като инструмент за постигането на по-големи цели – по-просперираща и мирна Европа. В случая с Гърция еврото очевидно не може да доведе до просперитет, като това е доста меко казано за страната, която загуби повече от 25% от производството си от 2008 г. насам.

Еврото не успя да постигне и по-широка политическа цел – популяризиране на европейското единство. Точно обратното, страните, които преди се разбираха добре, като Гърция и Германия, сега се мразят една друга. Старите стереотипи за доминиращите германци и мързеливите южноевропейци отново станаха популярни и започнаха да нанасят вреди на европейската политика.

Обикновеното закърпване на брака между Гърция и еврозоната за още няколко месеца няма да реши тези проблеми. Но ако Гърция покаже, че съществува изпълним начин да излезе от еврозоната, това ще предложи модел за разделяне на нефункционалния валутен съюз или свиването му до по-управляем размер.

Това е прецедент, който Европейският съюз трябва да посрещне с желание, а не със страх.

Още по темата четете тук!