Какво стана с европейската шистова революция?

Европейският шистов бум не се материализира така, както някои прогнозираха. Ние сме на светлинни години от ситуацията преди няколко години, когато интересът към фракинга в Европа набираше скорост заради успехите на технологията в Северна Америка, пише в свой анализ Quartz.com.

Изглеждаше, че Великобритания дава пример на останалите, като започваше добив в Северозападната и Югоизточната част на Англия. Компании започнаха да вземат лицензи по целия континент и перспективите за добив от Скандинавия до Урал бяха очаквани с нетърпение.

Какво се случи и какви са перспективите за Европа сега?

Западна Европа

От страните в континенталната част на Западна Европа Франция има най-големия потенциал за добив на неконвенционални въглеводороди. Смята се, че шистите в Парижкия басейн имат голям потенциал за шистов газ. Шистите в басейна Jurassic в югоизточната част на страната може също да имат известен потенциал за шистов газ. Но мораториумът върху фракинга е в сила от 2011 г. насам, и бе потвърден през 2013 г. Следователно за момента Франция пасува.

Германия, като Франция, не е позволявала фракинг, от 2011 г. Но за разлика от Франция страната не разполага с огромни количества потенциални шистови ресурси. Повечето от потенциалния интерес към фракинга е за газ от ниско пропускливи пясъчници и въглищни залежи. Напоследък има опит да се разреши фракинга на дълбочина над 3 000 метра.

Единствената друга континентална западноевропейска страна със значителен потенциал за шистов газ е Холандия. В страната има значителна обществена съпротива, особено след като конвенционалният добив на природен газ се свързва с потъване на земните пластове и индуцирана сеизмичност в района на Грьонинген. До момента не са издавани разрешения за фракинг за шистов газ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.