Положителен изход на „златния референдум“ ще докара главоболия за SNB

Швейцарската национална банка (SNB) е изправена пред тежки дни. На 30 ноември швейцарците трябва да гласуват за инициатива, която може да принуди SNB да запазва в бъдеще най-малко 20 на сто от баланса си в злато. Един положителен изход от инициативата ще бъде не само положителен сигнал за благородния метал, чиято цена напоследък спада. В същото време ще се увеличи и натискът над швейцарския франк. Финансовите участници след това вероятно ще тестват готовността на SNB да защити минималната ставка за обменния курс между еврото и франка, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

За да спрат възхода на франка в разгара на дълговата криза в еврозоната, швейцарските власти приеха през септември 2011 г.  долна граница на обменния курс на еврото спрямо франка от 1,20 франка за евро. Интервенцията бе успешна и оттогава еврото се движи в границите между 1,20 и 1,26 франка. Но при положителен изход от референдума няма да е ясно дали SNB ще желае или ще бъде в състояние да защити тази граница.

В петък членът на борда на директорите на SNB Фритц Цурбрюг заяви, че банката ще продължи да поддържа тавана на валутния курс (от 1,20 франка за евро – бел. ред.) с непоколебима решителност. По-голямата част от пазарните анализатори очакват ШЦБ да запази валутния таван поне до 2017 г. Същевременно лихвите в еврозоната се очаква да останат в близост до нулата за значителен период от време.

Внимателен поглед към баланса на SNB показва ясно защо това е така. Националната банка в момента има активи от над 500 милиарда швейцарски франка. От тях 8%, или 40 млрд. франка, се падат на златни запаси. SNB има два начина да увеличи този дял до 20 на сто. И двата обаче имат неприятни странични ефекти.

Единият вариант е да се намалят активите до 200 млрд. франка, така че наличното злато да съответства на нужните 20%. За тази цел банката трябва да се раздели от  валутни резерви - които са деноминирани основно в евро и долари, в обем от над 300 милиарда швейцарски франка.

Продажбата на чуждестранна валута обаче би увеличила значително и без това високия натиск над швейцарската валута. „Подобно развитие ще постави под въпрос защитата на долната граница на корелацията евро-франк, но вероятно ще бъде практически невъзможно за SNB", казва Сьорен Хетлер от DZ-Bank. SNB вече няма да може да се намеси убедително за защита на местната валута на валутните пазари, счита той. Долната граница ще трябва да бъдат изоставена, смята анализаторът.

Алтернативно, централната банка може да придобие злато за повече от 60 млрд. швейцарски франка. Краткосрочно такава политика може да бъде приложена. Нейните недостатъци са предимно с дългосрочен характер. Това например би ограничило сериозно  възможността за действия на централната банка. Защото златната инициатива включва не само изискването за съотношение на златото в баланса от най-малко 20 процента. На SNB би било забранено в същото време да се разделя от своите златни резерви.

Ако SNB реши да купува злато, то стойността на благородния метал в баланса ще се повиши до повече от 100 млрд. франка. Това ще съответства на общия обем на резервите на централната банка преди избухването на финансовата криза през 2007 г. Тъй като на SNB ще и бъдат забранени продажбите на злато, то тези 100 млрд. франка ще представляват новия балансов минимален размер. А той ще продължи да се увеличава, ако централните банкери в стремежа си да защитят долната граница на съотношението евро-франк продължават да надуват баланса чрез покупки на евро.

Това би довело до постоянно разширяване на монетарната парична база на SNB, която включва парите, създадени от централната банка. Подобно развитие не е лишено от ирония, отбелязва в свой анализ  Deutsche Bank. Защото основният мотив за по-силното обвързване със златото е именно съхраняването на стойността на швейцарската валута. И тъй като е бъдеще нормализирането на паричната политика не изглежда възможно, то при положилетен вот се повишават и дългосрочните инфлационни рискове. Тоест - точно обратното на това, за което призовават и настояват привържениците на референдума.

В момента в Швейцария има по-скоро риск за дефлация. Независимо от това новият сценарий според Deutsche Bank може да доведе до намаляване на желанието на SNB да се намесва срещу собствената си валута. Пазарните участници изглежда са на същото мнение и  спекулират за повишаваща се стойност на франка. Еврото обаче наскоро падна до ново дъно от 1,2005 франка. 

Има ли SNB други начини за противодействие на поскъпването на франка? Единият вариант е да се въведат отрицателни лихви по депозитите - лихвеният процент, при който търговските банки влагат своята излишна ликвидност в централната банка, както направи  ЕЦБ в средата на годината. Тогава банките ще трябва да плащат един вид наказателна лихва за „привилегията“ да депозират средства в централната банка.

Еврото се обезцени до 1,25 от над 1,36 долара от юни насам. Това обаче се дължи не толкова на въвеждането на отрицателни проценти по депозитите, а на нарастващите очаквания сред инвеститорите, че ЕЦБ в крайна сметка ще стартира мащабна програма за купуване на ценни книжа, каквато наскоро завърши Федералният резерв на САЩ. Ако SNB въведе отрицателни лихви по депозитите, това би довело в най-добрия случай до това, че натискът над франка ще намалее. Но тази мярка едва ли ще има същата ефективност, каквато има фиксираната долна граница за обменния курс.

Остава и надеждата. Проучванията не са еднозначни. При последното проучване на общественото мнение се оказва, че противниците на инициативата имат предимство. SNB междувременно стартира мащабна рекламна кампания, за да предупреди за опасностите от "Да"-то. Дали тези аргументи ще бъдат чути от обществото, ще се бъде решено на 30 ноември.