Някои анализатори казват, че еврокризата се завръща. Други твърдят, че тя никога не си е отивала. A мрачната прогноза на Международния валутен фонд, която предполага 40% възможност за връщане на валутната зона обратно в рецесията, както и вихрушката от слабите данни, сочещи към забавяне на възстановяването, особено в Германия, стреснаха пазарите през предходните дни.
За пореден път еврозоната е във фокуса на световното внимание на фона на опасенията, че ниският растеж ще прерасне в дефлация на континента. Европейските акции се понижиха през предната седмица до най-ниското си ниво от 10 месеца, германските държавни облигации поскъпнаха, докато доходността на облигациите на периферните страни се повиши. Възвръщаемостта по гръцките държавни 10-годишни облигации се извиси за кратко над 9% и приключи седмицата точно под 8%.
Според Wall Street Journal обаче първопричината за това забавяне не е в еврозоната, а на развиващите се пазари. Този спад на нововъзникващите пазари, който изненада МВФ, но в действителност е налице през голямата част на годината, е неизбежен резултат от решението на Федералния резерв на САЩ да започне да затяга паричните кранове.
След като тези извънредни ликвидни потоци, които подхранваха бума в развиващите се страни и които създадоха стоково-ценови балони, са заплашени от спиране, развитите страни с основните експортни сектори като Германия също ще бъдат засегнати.
Геополитическите напрежения също играят сериозна роля. Пазарът е притеснен за бъдещите източници на търсенето в световен мащаб, но падащите цени на суровините се случват в момент на данъчни намаления за развитите икономики, които трябва да са в основата на вътрешното търсене.
От друга страна еврозоната по повечето показатели е в по-добра форма, отколкото през 2012 г. Бившите кризисни страни Испания, Португалия и Ирландия отново отчитат ръст и напускат своите спасителни програми. Дори Гърция вероятно ще отчете растеж през третото тримесечие на тази година след 24 поредни тримесечия на рецесия.
Бюджетните дефицити са орязани, а банките в еврозоната са по-добре капитализирани. Стартирането на банковия съюз в еврозоната може да предизвика фрагментация в банковата система. Така сега еврозоната разполага със спасителен фонд и с волята от страна на централната банка да подкрепя финансовата система.
Но и това не е всичко - рисковете от дефлация са преувеличени. Въпреки че потребителската инфлация се свива до 0,3%, водена от спада на цените на петрола и храните, същинската инфлация възлиза на 0,8%.
Но дори и ако очакванията за по-равномерно развитие на поскъпването не се оправдаят, рискът от дефлация в японски стил е преувеличен. В крайна сметка дори и Япония не изпита „японския стил на дефлация“, както обикновено се твърди. Японският брутния вътрешен продукт на глава от населението нарастваше през всичките дефлационни години.
Както показва анализ на Банката за международни разплащания, дефлацията обикновено се свързва с нарастването на производството, а не с дългова спирала. Швейцария например изпитва дефлация през по-голямата част от последните шест години; опитът на САЩ през 1930 г. също е показателен. Падащите цени не са попречили на възстановяването в Испания или Португалия. Дори напротив – това може да има обратен ефект и да помогне на икономиката чрез повишаването на реалните доходи.
Значи ли това, че всичко е наред в еврозоната, пита реторично WSJ? Ясно е, че не. Но рисковете днес са преди всичко политически.
преди 10 години тя руската къде па е прегряла, нали благодарение на изтичане на капитали са на тоя хал ... а китайската ни дава пари на нас, а не ние на нея ... :)) те са директорите и те карат влака с парите в момента ... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Или да инвестират. Вкл. например и на борсата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много по-важно е, че ако няма гаранция на депозитите или гаранцията бъде свалена драстично (и твърдо се каже, че спасяване на банки няма да има), спестителите (между които и аз) ще трябва или да си харчат парите или да ги губят по малко заради инфлацията. Ако тръгнат да ги харчат - те ти търсене и пазар. Демек реализира се "ефекта Гезел" - ако не харчиш губиш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години много големи съмнения имам, че това ще проработи. Ти би трябвало да си по-печен от мен, ама тренд нали трудно се обръща? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години а нали знаеш-ял ли си кренвирш, ял си всичко:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Без германски вурст-това е се едно да ядеш кренвирш:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Слабо работи науката! Трябва да се акцентира върху повишаване на потреблението! Да се работи върху нова раса хора с по няколко чифта очи и уши и ръце, с които да може едновременно да гледа няколко телевизора и да цъка на няколко смартфона. Може да се помисли и за увеличаване на броя на храносмилателните и отделителни органи и системи, за да могат да се ядат поне по 3 порции храна едновременно - с една уста ядеш норвежка сьомга, с другата германски вурст, с третата ирландско говеждо... хахаха отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Технически погледнато, дали парите са напечатани или мултиплицирани чрез феномена известен като "депозитна и парична мултипликация" е без значение. Дори при печатане, ако заемите са обезпечени с активи (т.нар. ABS), е по-безопасно защото обема е ограничен от наличните активи, докато при депозитно заемане липсва каквото и да е обезпечение и всичко се гради на бъдещи очаквания (т.е. спекулативния елемент е много по-голям). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Естествено, че проблемите стават политически ( а в последствие може и социални да станат ) когато някои си финансови псевдоексперти започнат да имат натрапчиви мисли включващи печатници.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години егашният икономически спад подчертава идеологическата пропаст между тези, които вярват, че сегашната криза може да бъде решена само чрез по-нататъшно фискално и монетарно стимулиране, и онези, които вярват, че такива мерки могат да задълбочат дълговите проблеми на района, докато устойчивият растеж зависи от премахването на пречките за инвестиция. това е ключът, наистина! отговор Сигнализирай за неуместен коментар