Колко зависима е Европа от руския газ?

Министър-председателят на Полша Доналд Туск очаква днес германския канцлер Ангела Меркел на разговори във Варшава. Директен както винаги, Туск намекна още преди срещата на Меркел темата, която иска да обсъди, преди тя да се отправя на посещението си у съседите.

„Зависимостта от руски газ не бива да парализира Европа в момент, когато се иска бързо действие и единна гледна точка", заяви Туск по-рано през седмицата. „Това се отнася не само до Германия, но германците са отличен пример за тази зависимост през последните няколко години", цитира премиера германският всекидневник Die Welt.

По този начин Туск зададе тона за срещата на върха на лидерите на ЕС през следващата седмица. Предвид кризата в Украйна те искат да обсъдят как може да бъде намалена зависимостта от вноса на природен газ. “Европейският съвет е загрижен за голямата енергийна зависимост на Европа, особено от газ, и призовава за увеличаване на усилията за намаляването ѝ" се казва в проекта на заключителния документ от срещата на върха на ЕС. 

В действителност Германия е най-големият купувач на руски природен газ, 16 процента от целия износ чрез газопроводи идва в Германия - почти толкова, колкото получава и Украйна. Близък поглед върху картата на Европа с енергийните доставки показва, че други страни, при това с по-ниско търсене от това в Германия, са много по-зависими от Русия.

Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) пет държави от ЕС получават своите газови доставки изключително от Русия: България, Словакия, Финландия и Полша. Също Унгария (70 на сто) и Гърция (54 процента) са силно зависими от руския газ от газопровода, докато Германия получава 39% от нуждите си от Русия – повече от средното равнище за ЕС в размер на 31 на сто.

Полша вече действа - Туск иска да намали дори по-бързо от планираното зависимостта на страната си от руския природен газ. Правителството представи законопроект, с който добивът на шистов газ трябва да бъде ускорен. Законът улеснява лицензирането на фирми, които изследват този дълбоко обвързан в земните запаси неконвенционален газ и искат да го добиват, казва Туск.

Обемите на доставките на руски газ спадат от няколко години, но не достатъчно бързо, казва и еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. “Европа трябва да създаде по-широкомащабно електрозахранване, да разчита на повече източници, отколкото днес”, казва той. „Нашата стратегия за диверсификация напредна, но тя все още не е завършена. Ще отнеме още пет до десет години, но днес ние сме по-стабилни, отколкото преди пет години", заяви наскоро Йотингер пред Die Welt.

Основният проблем: собствените ресурси на природен газ в Европа вече не са достатъчни, за да отговорят на търсенето. Великобритания и Холандия съвместно произвеждат толкова газ, като Норвегия, която не е член на ЕС. Около 160 млрд. куб. метра природен газ произвежда годишно ЕС, докато в Русия обемът е четири пъти по-висок.

И докато според прогноза на Международната агенция по енергетика (МАЕ) производството на Русия може да се увеличи значително до 2030 г., запасите в Северно море бавно, но сигурно изтичат: според МАЕ ЕС ще може да добие едва 99 млрд. куб. м през 2030 г.

Според статистиката на агенцията в ЕС има само две държави, които сами задоволяват нуждите си от природен газ – Холандия, която добива 174% от собствените си нужди, и Дания със 164% от нуждите си. Великобритания може да набави 53 процента от потреблението си от собствени източници. В много страни степента на енергийна самодостатъчност е нулева или малко над нулата – на практика те трябва да купуват всичко. Сред тях според МАЕ спадат Португалия, Испания, малкият Люксембург, а също и Франция, която е достигнала ниво на самозадоволяване от един процент. За Германия делът е 14%, а за Полша - 34 на сто. 

Трябва да се имат предвид и вносът в Европа на газ под втечнена форма от Нигерия, Катар и Либия. Германия и Франция не разполагат с терминали за такива доставки на газ, Италия обаче разчита основно на тази технология.

„Ние трябва да помислим дори за доставки на газ от САЩ", каза Йотингер, „предвид факта, че Катар в момента е в спорни отношения със съседите си в Персийския залив, че в Либия бунтовници блокират добива. Енергетиката в Европа в твърде значителна степен е в ръцете на политически нестабилни страни“, добавя Йотингер.