Реалното състояние е дори по-лошо от средните показатели. В Испания например голямото повишаване на ДДС все още е част от крайния резултат. Ако бъде изключено, инфлацията пада под нулата. При същия подход в Португалия тя би останала съвсем малко над 0%, а ако бъде изключен ефектът и от административно регулираните цени на някои продукти (за които правителството е въвело ограничения за ръст или спад), икономиката може да се причисли към онези с понижаващи се цени.
В една здрава икономика дефлацията не представлява притеснение по принцип и ефектът от нея е много по-слаб, отколкото предполагат мнозина икономисти. По-евтина работна ръка? Какво не Ви харесва в този случай? Докато заплатата се запазва на старото ниво или се понижава по-бавно от цените, положението на отделния индивид се подобрява.
Аргументът, че това ще възпре хората да пазаруват, защото ще решат, че след няколко месеца ще вземат същото нещо по-евтино, понякога е прибързан. Но има доста браншове, в които това е истина – компютрите, мобилните телефони и таблетите постоянно поевтиняват и повечето от нас са свикнали с това. В крайна сметка купуваме неща, от които се нуждаем, дори да знаем, че можем да сключим по-добра сделка следващия месец, тъй като ни трябват сега.
Във Викторианската епоха периодите на дефлация са били обичайни и не са спирали разширяването на икономиката.
Но има 2 положения, в които дефлацията вещае големи беди, и за нещастие те и двете са в сила в еврозоната в момента.
Първото е при високи нива на дълга. Ако приемем, че брутният вътрешен продукт на някоя страна е 100 млрд. долара и дългът ѝ възлиза на 100 млрд. долара. Дефлацията означава, че БВП се понижава до 90 млрд. долара, но никой на практика не подобрява или влошава положението си, докато заплащането не се понижи в по-голяма от тази степен. Дългът обаче остава 100 млрд. долара. Съответно съотношението на дълга към БВП нараства значително, а има по-малко средства за обслужването му. Не е добре.
А как изглеждат нивата на дълга на цитираните по-горе страни? Ужасно, констатира Лин. Общите задължения на Гърция достигат 161% от БВП, класирайки я на трето място в света (Япония и Зимбабве са доста напред, ако се чудите кои я изпреварват). Ирландия, Италия и Португалия са в първата дузина на задлъжнелите страни с дългове между 118% и 126% от БВП. Испания е малко по-добре, но с потискащо съотношение на дълг към БВП от 85%. Докато навлизат в дефлация, това дългово бреме само ще нараства и нараства.
На следващо място – дефлацията тласка нагоре реалните лихви. Ако, да речем, лихвата е 1%, а инфлацията достига 2%, имаме отрицателна реална лихва от 1%. Но при дефлация от 1% годишно реалната лихва достига 2%. И още по-лошо – няма какво да се направи. Дори ако лихвата падне до 0%, ако цените се понижават, реалната лихва ще се повишава през цялото време.
А и всички тези икономики са в дълбока рецесия – БВП на Италия се очаква да се свие с около 2% през тази година. Вкарайте тези положителни реални лихви в икономика, която вече е в беда, и ще я потопите.
Инвеститорите се хвърлиха отново към ценните книжа на страните от еврозоната заради идеята, че най-лошото от кризата вече е отминало. Но ако дефлацията се запази, при положение, че едва се е появила, ценните книжа ще понесат удара заедно с всичко останало.
преди 11 години Не казвам че няма да има ускорение , а че това е най - малкия им проблем . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Финансовите отношения на целия свят се градят изцяло (над 99%) върху Манипулации! Следователно, нелогично е да очакваме след като е реално невъзможно, "да няма надуване на спекул. балООни"!... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дефлацията ИМА отношение към крайния резултат, Ако една система бъде управлявана ,така че да задлъжнява, докато банкрутира! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако една система бъде управлявана ,така че да задлъжнява , тя ще го прави докато банкрутира . Дефлацията и прогнозата за времето нямат отношение към крайния резултат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Зависи от количествата дефлация . По 1-2% годишно в продължение на няколко десетилетия ще е здравословна .Защо всички са се размислили за задлъжнялите " фалиращите " - те не са обект на спасение , а на контролиран фалит . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Така или инак, ще има загуба на благосъстояние (от трудов доход) при индивида, дали ще е следствие на инфлацията или на банкрути (от там липсата на работа) или влизане в неизбежна конкуренция с евтиния труд на азиатците(че и др. дестинации), при този глобален пазар, въпрос на преценка, кой вариант ни се струва "по-мек" и от там въпрос на консенсус, на къде да се върви. Иначе за спестяванията вариантите си остават: активи или да разчиташ на гаранционните фондове при евентуален фалит на банка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Абсолютно на лична отговорност го взимаш това решение, затова писах, че варианта е "теоретичен" ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ест. могат и да разчитат на схемите за защита на депозитите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Тва с активите е много мъглява работа :) Трябва да знаеш, какво ЩЕ се търси утре или след 20 г. А СЕГА ДЕ! Няма как да знаеш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Еми имат и още еди теоретичен вариант; небалонизирани активи, ако има такива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар